Всеки футболист, който тепърва изгрява за футбола, би приел евентуална сделка да изживее кариерата на Димитър Бербатов. Благоевградчанинът посреща днес своя 40-годишен юбилей и за пореден път има повод да се върне към незабравимите спомени.

Това са години, в които постигна неща, достойни за гордост и припомняне. Голмайстор №1 в историята на националния отбор, най-добър реализатор на Висшата лига и шампион на Англия са само част от званията, с които си заслужи правото да бъде назоваван.

Но истината е, че Бербатов на върха на славата и формата си "говореше" много повече с краката си, отколкото с постиженията.

Печелеше мачове, но истински важното бе насладата, която носеше с някои свои отигравания и цялостният стил, на който се отдаде.

ВИЖТЕ ГАЛЕРИЯ ОТ СТРАХОТНАТА КАРИЕРА НА БЕРБАТОВ >>>

И до ден днешен има фенове на Манчестър Юнайтед или Тотнъм, които ще ви кажат, че не са гледали футболист в отборите си с по-елегантно докосване и финес.

Тази специфична лекота в действията му е изключителна рядкост за съвременния футбол и се вижда в малко играчи. Подобно поведение имаше един от любимците му Зинедин Зидан, срещу когото имаше удоволствието да се изправи на финал в Шампионска лига, и то съвсем млад.

"Докосване на гений", "Бербаротика" и "художник" бяха част от интересните изрази, с които английските коментатори си служиха при някои от магическите докосвания на деветката. А кариерата му бе изпълнена с такива.

Тя бе разделена на епизоди - някои успешни, други - не толкова. Същността на всеки епизод бе престоя му в различен отбор, като във всеки от тях имаше по няколко отличителни спомени. Върхът бе в Манчестър Юнайтед, но всичко започна в Благоевград.

Още в школата на местния Пирин треньорите знаят, че в слабичкия нападател има нещо по-специално, което го отличава от съотборниците му. Самият той споделя, че именно там се влюбва във футбола, играейки по улиците и в младежкия отбор. Още тогава се изгражда като умен футболист, който предпочита да играе с главата си. В стаята си лепи плакати на идола си и до днес Алан Шиърър, а освен това се учи да спира топката с едно докосване, след като я хвърля нависоко. Точно това му умение го направи един от играчите с най-добро т.нар. първо докосване в целия футболен свят.

В последствие благодарение на Димитър Пенев идва трансфера в ЦСКА на 17-годишна възраст - един от най-тежките, но важни периоди в кариерата на Димитър. В автобиографията си Бербатов описва колко самотни са били първите му седмици на Панчарево и как трудните моменти тогава са го изградили като характер.

"Най-доброто ми впечатление е, че винаги е усмихнат и мълчалив. Така се случи, че по-възрастните го подканяха: "айде бе, македонче, няма ли да изпеете вие една македонска песен", спомня си треньорът му Димитър Пенев за онзи период.

Бербо обаче намери страхотни приятели в лицето на Александър Томаш, Константин Мирчев и Тодор Кючуков. За неразрушимите им отношения доказателство е фактът, че и днес работят заедно. Преди седмица Бербатов се присъедини към щаба им в Етър (Велико Търново) и именно там дебютира в треньорската професия, за да набере нужния стаж.

Първият гол за ЦСКА дойде в турнира за Купата на България в четвъртфинален мач срещу Миньор (Перник). След това постави рекорд за най-много попадения от един играч в европейски мач на "червените" - вкара пет при победата над молдовския Конструкторул при победата с 8:0. Престоят му на "Българска армия" не премина и без трофей, спечелвайки Купата на България през 1999 година. В периода си при "червените" записа 37 гола в 65 мача.

Но истински хубавото тепърва предстоеше, защото германският вицешампион Байер (Леверкузен) го пожела. Трансферът стана факт през месец юли 2000 година, като българинът подписа срещу трансферна сума е 3,3 милиона марки. Въпреки че описва германския град като скучно място, в отбора има няколко момента, които няма как да забрави. Един от тях бе голът му срещу Ливърпул на четвъртфиналите в Шампионска лига.

Онзи мач срещу мърсисайдци бе част от похода на Леверкузен към финал в най-големия европейски клубен турнир. През май 2002 г. едва 19-годишният Бербатов стана най-младият българин с участие на финал в шампионската надпревара. Влезе като резерва срещу вдъхновения от Зинедин Зидан Реал (Мадрид), но се отчете с няколко пропуска и Леверкузен загуби.

В онзи период ще се запомни още магическия му гол срещу Рома в Шампионска лига през 2004-а, който остава един от най-красивите му в кариерата. За жалост той дойде в мач без публика. Незабравими са и двете му попадения при победата с 4:0 над Байерн. Тогава цяла Германия, а и Европа, вече гръмна за него като за звезда. Такъв разгром над гранда не се случва често, а бе оркестриран от деветката...

В Бундеслигата изигра 154 мача, в които вкара 69 попадения.

През пролетта на 2006 година Тотнъм купи българския нападател с трансферна сума от близо 16 милиона евро, а тогавашният наставник на "шпорите" Мартин Йол и до днес е голям приятел с Димитър. Благоевградчанинът пасна като дялан камък в селекцията и бързо се намести до Роби Кийн на върха на атаката, като двамата изградиха страхотно партньорство.

В първия си сезон вкара 12 гола в първенството, а през април 2007-ма спечели първата си награда за Играч на месеца в най-силния шампионат. В този период вкара голове на Уигън и Мидълзбро. Той остава и един от играчите на Тотнъм, които донесоха последния трофей за клуба. Случи се през 2008-а след триумф в турнира за Купата на лигата.

Трудно ще забравим онзи емблематичен мач срещу Рединг през декември 2007-а, който завърши с победа за "шпорите" с 6:4. Българинът вкара четири попадения и влезе в историята редом до хора като Тиенри Анри, Майкъл Оуен, Роби Фаулър и други звезди, които го бяха правили преди това.

След 27 гола за "шпорите" във Висшата лига (общо 46 във всички турнири) Бербатов бързо се превърна в един от най-желаните нападатели за грандовете. Така в последния ден от летния трансферен прозорец на 2008-ма Манчестър Юнайтед и Манчестър Сити влязоха в люта битка за подписа му. Беше ясно, че сделка ще има, но до последно нямахме представа дали Бербо ще избере парите на "гражданите" или най-популярния по това време клуб на Острова.

В автобиографията си българинът е категоричен, че за него дилема е нямало и бързо е казал на агента си Емил Данчев да отхвърли офертата на Сити. След дълги преговори президентът на Тотнъм Даниел Леви склони да пусне най-добрия си играч срещу рекордната за Юнайтед сума от 30 милиона паунда.

Сър Алекс Фъргюсън лично посреща Димитър на летището и не иска да оставя нищо на случайността.

Всички българи съзнателно си спомняме онази нощ, като някои от нас стояха до късно, за да станат свидетели на дългоочаквания подпис. Трансфер на български футболист от такъв ранг не бяхме виждали от времето на Христо Стоичков, а може и да не видим повече скоро. В онзи момент Юнайтед бе актуален шампион на Англия и Европа. И взе българска деветка в и без това звездния си състав.

Кариерата на Бербатов в Манчестър Юнайтед мина на приливи и отливи, но за четири години той сътвори моменти, които осмислят цялата кариера на един футболист. Игра редом до хора като Едвин Ван Дер Сар, Кристиано Роналдо, Уейн Рууни, Райън Гигс, Пол Скоулс и десетки други суперзвезди.

В първите си два сезона на "Олд Трафорд" той имаше по-скоро поддържаща роля, като вкара съответно 14 и 12 гола. Още тогава се видя, че това е футболист за специалния изпълнения. На няколко пъти вкара голове със странична ножица, като ще се запомнят тези срещу Олборг и Съндърланд. Едно от най-великите му изпълнения дойде в първия му сезон срещу Уест Хям, в което на аут линията финтира Джеймс Колинс и асистира на Кристиано Роналдо.

И въпреки че именно в първия си сезон стана шампион на Англия, той не той бе най-специален за него, а третият. Кампанията през 2010/11 година с магическо попадение срещу Челси с прехвърлящ удар в мача за Суперкупата на страната. Попадение срещу Нюкасъл, ново със странична ножица срещу Уест Хям и още едно срещу Евертън означаваха бърз старт за него през сезона.

Тогава дойде 19 септември - дата, която България помни с топли чувства, с изключение на някои фенове на Ливърпул. Бербатов изигра най-силния си мач с екипа на Манчестър Юнайтед и стана първият играч на отбора с хеттрик в дербито от 64 години. Вторият гол, поредният с ножичен удар, взриви "Олд Трафорд" и свали последните съмнения за класата на нападателя.

Хеттрикът означаваше, че Берба вкарва шест гола в първите пет кръга от английския шампионат. Последва период от десет мача без попадения, за да дойде другия магически момент през сезона. На 27 ноември Митко беше като отвързан при домакинството на Блекбърн и вкара пет гола при победата със 7:1. Досега са го правили още само идолът му Алан Шиърър, Анди Коул, Джърмейн Дефоу и Серхио Агуеро.

През този сезон головете идваха един след друг, а в края на януари Бербо вкара третия си хеттрик - срещу Бирмингам. Последва тежък мач срещу Блекпул, в който гол в 88-ата минута на българина реши всичко. Така Юнайтед стана шампион с девет точки преднина пред Челси, а Бербатов и бившият му съотборник Карлос Тевес разделиха голмайсторския приз с по 20 попадения.

Сезонът завърши с разочароващото му оставяне извън групата от Сър Алекс Фъргюсън за финала в Шампионска лига срещу Барселона. Години по-късно шотландецът призна, че е направил грешка и двамата вече не пазят лоши чувства един към друг. Българинът остави кариера в Юнайтед, за която много нападатели могат само да си мечтаят. 56 гола в 149 мача.

Последва трансфер във Фулъм при Мартин Йол, който предложи заслужено оставане във Висшата лига. За този лондонски тим Бербатов вкара 20 гола, а периодът му ще се запомни с един конкретен момент. Отбеляза на Саутхемптън и вдигна тениската си, за да разкрие надпис "Запазете спокойствие и ми подавайте топката". Това се доказа като успешна формула.

Периодът му във френския Монако също предложи магия и общо 18 попадения. Най-специалното от тях бе срещу Ница, когато българинът наглед без усилие прехвърли вратаря на съперника. Голът бе избран за най-красивият в Монако от началото на века. Най-специалният за българина обаче бе в Шампионска лига срещу Арсенал при победата с 3:1, която класира монегаските на четвъртфинал. При тях Бербатов имаше възможност да си партнира с бъдещи звезди на футбола като Хамес Родригес и Антони Марсиал.

Кариерата на големия №9 бе не по-малко значима и в националния ни отбор, макар че само веднъж успя да се докосне до голям форум. Нападателят получава повиквателна за мъжкия представителен тим, воден от Димитър Димитров - Херо, за контролния мач срещу Гърция през ноември 1999 година, в който Бербатов дебютира, след като влиза като резерва в 66-ата минута. Първия си гол за България реализира на 13 февруари 2000 година в контролата срещу Чили (2:3), а първото му официално попадение идва в световната квалификация с Дания като гост за 1:1.

През ноември 2009-а в мач срещу Малта Бербо подобри рекорда на Христо Бонев и стана едноличен голмайстор №1 на България с 48 попадения.

През май 2010-а дойде отказването от националния отбор, след като много фактори се насъбраха и му дойдоха в повече. Със сълзи на очи нападателят заяви, че дава път на младите и създаде полемика сред фенове и журналисти.

Отзвукът беше голям и раздели България на две. Дали решението му бе оправдано само той може да каже. Направи го с думите "един ден може да се върна и да ви оправя футбола".

Бербатов бележи победи и извън терена, като може да се похвали с успеха на своята фондация, носеща неговото име. Тя бе основана през 2008 година и оттогава открива и награждава талантливи български деца, помагайки им за тяхното развитие. Другата му победа е семейството, което успя да изгради с дългогодишната си спътница в живота Елена. Те имат две дъщери - Деа и Елиа, съответно на 10 и 8 години.

ВИЖТЕ ГАЛЕРИЯ ОТ СТРАХОТНАТА КАРИЕРА НА БЕРБАТОВ >>>

В момента Бербо е помощник-треньор в отбора на Етър, където ръководи неговият приятел Александър Томаш. Често пътува до Англия, където вероятно е бъдещето му в професионален и личен план. Там не пропуска да коментира и анализира актуалните новини в любимата си Висша лига. Все пак цял живот ще остане фен на Тотнъм и Манчестър Юнайтед.

40-те години предложиха едно вълнуващо приключение от Благоевград до западна Англия, та дори и чак до Индия. Това бе футболна кариера, която трудно ще бъде повторена от българин в близко бъдеще.