5 октомври 2014 година винаги ще бъде една от черните дати в историята на Формула 1.

Тогава в дъждовния следобед на японската писта "Сузука" един пилот, сочен от мнозина като бъдеща звезда на спорта, загуби контрол над своя болид, излезе от трасето и се разби в трактор, който бе там след друг инцидент, случил се по-рано.

Неговото име бе Жул Бианки. И той трябваше да кара за "Ферари", ако не си бе отишъл прекалено рано - едва на 25-годишна възраст, след като в продължение на девет месеца след инцидента се бореше за живота си.

Всъщност френският пилот на "Маруся" не успява да завърши нито едно от двете си участия на "Сузука". Година по-рано, през октомври 2013, той отпада още в първата обиколка след контакт с Гиедо ван дер Гарде от отбора на "Катерам". За щастие и дватама са невредими.

Инцидентът с Жул в онзи неделен следобед доведе до черепо-мозъчна травма, в следствие на която Бианки почина цели девет месеца по-късно. Повече от две десетилетия след последният смъртен случай на решетката - кончината на Айртон Сена на "Имола". Онази трагедия се случи на 1 май 1994 г.

Бианки обаче не е първият пилот във фамилията, който си отива след автомобилен инцидент. През 1969 година чичо му Люсиен загива по време на тестовете за легендарната надпревара за 24-те часа на Льо Ман.

Какво всъщност се случи в онзи октомврийски ден на "Сузука"?

Въпросите и дискусиите около катастрофата на Жул вечно ще бъдат на дневен ред. Трагедията не е забравена, въпреки че нямаше отзвука, който отекна след смъртта на мегазвездата Сена.

Едно е сигурно. Онзи инцидент с Бианки дава началото на промяна в мерките за безопасност спрямо пилотите и е една от основните причини за въвеждането на системата "Halo". Така нареченият "ореол" е поставен буквално около главите на пилотите и има за цел най-вече да ги предпази от летящи отломки.

Титановият "ореол" бе обект на множество критики, но сега, години след появята му на болидите, се оказва спасителен елемент на не един и двама пилоти.

"Жул Бианки ми спаси живота, благодарение на "Halo". Аз бях един от хората, които бяха срещу това нововъведение. Какъв идиот само съм бил! Жул ми спаси живота, както и животите на много други пилоти, винаги ще съм благодарен за това", казва сега Ромен Грожан - човекът, който излезе от огнения ад в Бахрейн след брутална катастрофа миналия сезон.

Няколко години по-рано, през 2018 година, кръщелникът на Бианки и сегашна звезда на "Ферари", Шарл Леклер, който също бе сред противниците на този ход, бе спасен именно от него. В Гран при на Белгия колата на Фернандо Алонсо излетя във въздуха и се заби в тази на Леклер, по онова време част от "Заубер", но благодарение на Halo, монегаскът се размина невредим.

Най-пресният случай пък е сблъсъкът между Макс Верстапен и Люис Хамилтън на "Монца" тази година, когато гумата на нидерландския пилот попадна точно над главата на Люис. И право в неговия ореол. Британецът призна след състезанието, че е бил противник на въвеждането на "качулката", но сега е благодарен, че това е станало. Защото нямаше как да оцелее в този случай без Halo.

Инцидентът, довел до смъртта на Жул, спаси животите на не един и двама други пилоти.

Формула 1 извади от употреба №17, с който се състезаваше Бианки, а колеги и съперници не спират да си спомнят за него и до днес.

"Той щеше да бъде в топ отбор и да е печелил състезание. Със сигурност", категоричен е приятелят му Даниел Рикардо, който сега кара за "Макларън" и се запознава с Бианки, когато двамата са още тийнейджъри.

Жул Бианки трябваше да продължи да се развива и един ден да кара за "Ферари", кадър на чиято академия беше. За съжаление той стана поредният пилот, напуснал ни прекалено, прекалено рано.

Но трагичната му гибел бе последната случка, която даде начало на сериозната промяна в безопасността.

Днес "ореолът" спасява животи във Формула 1 и благодарение на французина. Самият той нямаше шанса да разгърне пълния си потенциал, след като вече бе загатнал за него. Бианки вече бе печелил точки с неособено претенциозния болид на "Маруся" и обещаваше много.

Съдбата реши друго преди 7 години.