17-11-2017 20-11-2018

Бягство от войната: Лични истории на футболни хора, които напуснаха Украйна

Десетки чужденци разказват за евакуацията и колко страшно всъщност е в Киев

14:00 | 2 март 2022 | Редактор: The Athletic 18 3098 Снимка: Getty images

Военните действия в Украйна насочиха вниманието и към много лични истории на хора, които искат да напуснат страната или чисто и просто - да оцелеят. Това важи и за много спортисти.

Ще ви разкажем историите на няколко футболисти от Украйна, които описват ужаса на войната.

В мазето на семейния дом, съпругата на Тарас Степаненко и неговите три деца - на осем, седем и четири години, се опитват да преживеят кошмарните времена. Експлозиите се чуват посред нощ, а руските военни части настъпват. Домът му е в близост до украинската столица Киев и се намира до гората срещу река Днепър.

Степаненко, който игра за Украйна на Евро 2020, има 69 мача за страната си и над 200 за Шахтьор (Донецк) в последните 12 години. По-рано през сезона той игра срещу Реал Мадрид и Интер, а сега е един от милионите, които се крият в собствената си държава.

Миналия четвъртък той се събужда от трясъка на бомбите и бърза да отведе семейството си в бомбоубежището. Преглежда телефона си и вижда десетки съобщения на разтревожени близки. Набързо минава и през новинарските сайтове, за да установи: "Беше ясно, че Путин е нахлул в Украйна и се е започнало".

Уплашен от възможността руснаците да преминат отвъд реката, Степаненко се свързва със съседите си и с негов приятел намират място, от което могат да наблюдават случващото се. Съседът му има пистолет, но футболистът само веднъж в живота си е натискал спусък на оръжие - когато е бил тийнейджър.

Снимка: Getty Images

"Ако някой дойде, аз трябва да съм готов. Имам само бейзболна бухалка, но ако някой влезе, ще пиша в общата група и някой от съседите ще дойде с оръжие", описва намеренията си дефанзивният полузащитник.

Мина седмица откакто светът се промени. Малко преди 6 сутринта на 24 февруари Владимир Путин обяви началото на "специална военна операция", кървава инвазия в Украйна. Броят на убитите цивилни вече приближава 150, а сред тях най-малко 13 са деца. Точното число е трудно за установяване в момента, но единственото сигурно е, че ще се увеличава. Това важи и за украинските бежанци, които вече наброяват над 4000.

Виж още Двама украински футболисти загинаха във войната

Глобалната реакция срещу Русия беше бърза и в спорта, като на националния отбор на страната беше забранено да играе в квалификациите за Световното първенство, а клубните отбори бяха извадени от всички състезания. Украинският спорт също е спрян, а местните играчи, които само преди седмица тренираха със своите съотборници, не знаят дали изобщо ще ги видят отново.

През последните дни британската спортна медия The Athletic установи връзка с няколко ръководители, служители и играчи от украинския футбол, сред които е и Тарас Степаненко. Роман Морозов, който е част от синдиката на футболистите в Украйна, напуска дома си само с паспорт в джоба. Бившата му съпруга и 12-годишната му дъщеря пътуват дни наред към румънската граница и се налага да спят в колата.

В последните 24 часа вече стана ясно, че двама украински футболисти са убити във войната - единият в следствие на бомбена атака по жилищен блок. Разказва се и историята на женския национален отбор на Украйна, който бива воден от испанец и андорец. Треньорът Луис Кортес 21 часа пътува с кола заедно с помощника си Жорди Ескура и агентът им. След това се придвижват 12 часа с влак, за да преминат границата с Полша.

Снимка: Twitter

Бразилският контингент от футболисти в Шахтьор (Донецк) се криеше в хотел в Киев преди намесата на УЕФА, няколко национални посолства и футболни федерации. Те умуваха за план за спасение. В същото време трима бразилски играчи от Зоря Луганск, сред които и 18-годишният Гилерме Смит, са вървели пеша близо 50 километра, за да влязат в Полша във вторник.

Украинските играчи, които имат късмета да играят в чужбина, следят разтревожено събитията в родината си. Сред тях са защитникът на Манчестър Сити Олександър Зинченко, както и нападателката в датското първенство Никол Козлова.

Докато спи в хотел в Киев, треньорът Жорди Ескура чува бомбите в 4 сутринта. Той и колегите му са се върнали от тренировъчен лагер в Турция миналата сряда, само ден преди началото на инвазията.

"Това бяха звуци, които бях чувал само по телевизията. Вярвах, че е нещо различно, защото не можех да си представя подобни сцени в главата си. След това сестра ми се обади и ми каза "бъди внимателен, започват лоши неща в Украйна", описва сцените наставникът, който е родом от Барселона.

Украинската нападателка Козлова също е била на лагера в Турция и се е разделила със сънародничките си преди да отпътува за Дания. Родителите й остават на турска земя, тъй като полетът им за Украйна е бил забавен. В същото време обаче, баба й и дядо й са в Днепър.

Embed from Getty Images

"Събудих се сякаш беше нормална четвъртък сутрин, но получих десетки съобщение от приятели във Вирджиния, САЩ, където учих. Питаха ме дали съм добре и за семейството ми. Бях много объркана и позвъних на родителите ми, за да ги питам "започва ли се?". В отговор получих само две думи - "пълна инвазия"".

Морозов, лидер на синдиката на футболистите, също разказва историята си:

"Взех си документите, не си взех дрехи, забравих си лаптопа, защото трябваше да бързам. Страхуваме се от атака в квартала, където живея и отидох в малко селце до Киев. Бившата ми жена и дъщеря ми са пътували три дни до румънската граница. Дъщеря ми е на 12 и това е пълен шок за нея. Не разбира какво се случва. Училищните занятия са прекъснати, а животът й, както и детските години в Киев, са на пауза".

В същото време Кортес и Ескура звънят на испанското посолство в Украйна и съветът към тях е да изчакат. "Не искахме да чакаме, а да тръгнем веднага. Не се чувствахме комфортно и искахме да се придвижим на запад, възможно най-близо до границата".

Украйна затвори въздушното си пространство за цивилни, тъй като руските военни атакуваха летища. Логиката сочи, че щом руснаците атакуват от изток и нахлуват на юг, пътуването на запад е най-безопасно. На север е Беларус, където политическият режим е под руско влияние. Украинската футболна федерация бързо организира пътувания с коли на чуждестранните треньори, като идеята е да се придвижат на запад към Лвов. Получават се опашки пред хотела, супермаркетите и банкоматите.

"Пътуването е около 500 километра и обикновено отнема около шест часа. Този път обаче ни отне 21 часа. Не бях виждал нещо подобно. Едвам се движехме, а първите 80 километра ги преминахме за 10 часа. Взехме вода и малко хляб със сирене от хотела. Имахме няколко неща в хладилника на хотелската стая. Това беше всичко. Спирахме на всеки седем часа за тоалетна при околопътните дървета. Видяхме много хора, които се движат по пътя само с една чанта, оставяйки миналото зад гърба си. Родители вървяха с деца и с домашни любимци. Никога не съм виждал толкова много домашни любимци за един ден", описва ситуацията испанецът Ескура.

След като пристигат в Лвов, Кортес и Ескура научават, че кола ще ги вземе в 10 вечерта в петък, за да ги откара в Полша. Планът се променя, тъй като получават възможност да хванат последния влак за Пржемисъл. Влакът е препълнен с поне три пъти повече хора от обикновено. "Всички бяха нервни и искаха да са първите, които да влязат. Чувстваха, че моментът е "сега или никога", казва испанският специалист.

Ръководителите на украинските клубове търсят варианти за бягство на своите чуждестранни играчи. Това важи и за Глеб Платов, който е спортен директор на Днипро. В миналия четвъртък сутринта той е в Киев и трябва да мисли бързо.

Снимка: Bulphoto

"На всеки час тичах до бомбоубежището, за да се опазя от евентуални въздушни атаки", казва украинецът, който освен, че трябва да се грижи за семейството си, трябва и да измисли план за хърватския треньор Игор Йовичевич, както и за испанския играч Марк Гуал плюс бразилските Габриел Бусанело, Бил и Фелипе Перис. От Днипро вземат бързо решение да предплатят заплати на своите чужденци, за да не оставят без финанси в следващите драматични седмици.

Измъкването на играчите на Днипро от войната обаче не е толкова драматично, колкото това на футболистите на Зоря Луганск - Гилерме Смит, Кристиан и Жуниньо Рейс. Тези тримата вървят почти 50 километра, като за един се съобщава, че е носил детето си на гръб. Ситуацията е кошмарна, но въпреки всичко те стигат до Полша във вторник на обяд.

Другата част от чужденците на украинския футбол са в хотел в Киев, където група от 70 души очакват извозването си извън страната. Сред тях и италианският треньор на Шахтьор Роберто Де Дзерби. Той даде емоционално интервю за Sky Italia със зачервени очи и много страх.

Снимка: Getty Images

"Нашето намерение не е да сме герои. Тук сме да си вършим работата като хора във футбола, но футболът е също връзката между нас. Докато първенството не беше спряно, беше неуважително за клуба да напуснем страната, както и за украинските ни колеги. Ако можех да върна времето, щях да взема същото решение", казва Де Дзерби, който е бивш наставник на Палермо, Беневенто и Сасуоло.

Изводите на времето показаха, че украинското футболно първенство трябваше да бъде спряно още преди няколко седмици, но местните така и не повярваха, че Путин наистина ще предприеме тези действия.

Решението бе взето твърде късно и доведе до всички тези страховити истории.

"Веднъж започнало, всичко се случи много бързо. На играчите им е казано да напуснат хотела в следващите 20 минути и след това да се насочат към жп гарата. Приоритетът е да се излезе от зоната на войната. Никой не си представяше нещо подобно в Киев дори след най-песимистичните разговори в последните месеци", казва агентът на един от бразилските футболисти в Украйна.

Степаненко, който въпреки че е украинец, също е ангажиран с изваждането на чуждестранните му колеги от Украйна. Той описва ситуацията така: "Бразилците бяха много смели. Останаха с нас до самия край и ние никога няма да забравим това".

Бруталността на ситуацията изисква от всички мъже между 18 и 60 години да се включат във военните действия, а Кортес и Ескура са свидетели на това как някои са принудени да се сбогуват с жените и децата си.

"Някои от родителите опитват да прикрият реалността, но за жените, които оставят мъжете си на фронта, е много трудно. Гледах ги как се сбогуват на жп гарата без да знаят дали ще видят отново хората, които обичат. Говорих с някои от мъжете и те ми казаха, че ще вземат оръжие и ще се борят за страната си. Налудничаво е колко просто звучи, когато го кажат. Аз и Луис сме благодарни, че пресякохме границата, но за бежанците това не е щастлив момент. Усещаш тъгата и сълзите в очите им, както и тревогата. Почувствах огромно чувство на привилегия, която ми донесе испанския паспорт", казва Ескура.

Международните футболни хора от Украйна вече наблюдават от друго място, но не остават безучастни. Кортес помага в Барселона за организацията на събирането на средства за украинците - медикаменти, одеяла, спални чували и други неща от първа необходимост. Ескура, който е треньор на женския национален отбор на Украйна, комуникира със своите футболистки и научава най-различни истории.

"Ситуацията те срива психологически. Не става дума само за кариерите на тези футболистки, но и за животите им. Имаме състезателки, които ни казват, че от дни живеят в метрото. Една от тях ми съобщи, че детето й е в другия край на града и не е могла да се свърже с него в продължение на дни. Друга пък не може да осъществи контакт със семейството си от два дни. Това е шокиращо, това е като друг свят. Как се преживява?", пита се наставникът.

Треньорът на Шахтьор Де Дзебри добавя: "Украинските футболисти са истинските жертви, защото остават. Ние тръгваме, но хора, които са на възраст, на която могат да са ми синове, остават във войната.

Козлова, която играе в Дания, споделя, че има много нейни колеги, които не знаят дали да се върнат в Украйна.

"Моля се за жените, които раждат в бомбоубежища, за децата, които спят облечени, защото може да се наложи да тръгнат всеки момент и за тези, които се будят от шума на ракети без да знаят какво ще се случи в следващия час. Някои от нашите футболистки още са в Турция и не знаят какво да правят, дали да се върнат в страната си. От Украйна ни казват "не идвайте, тук е лудост, всичко е истина и се вижда от прозорците ни". Имам приятели, които се страхуват за живота си и виждат експлодиращите бомби. Изпращат ми кадри и усещането е за безпомощност. Чудиш се какво може да направиш, за да им помогнеш", казва Козлова, която призовава хората да дарят пари за страната й.

"Когато получа шанса отново да се видя със съотборничките си - тези, които се крият, тези, които са в чужбина подобно на мен, ще знам, че вече няма какво да ни пречупи. Ще станем най-голямото семейство и ще играем всяка секунда за нашата страна", завършва емоционално тя.

ИЗБРАНО