"Обичам кафето, обичам животните и да пътувам. Голямата ми страст е спортът. Нещо повече - той е моят билет към свободата".

Така може да започне всяка изповед на популярен или много успешен спортист. Но в случая е различно. Историята, която се е сгушила някъде зад тези думи, е далеч от поставянето под общ знаменател с всяка друга.

И си заслужава светът да я знае.

Ако прочетете следващото изречение от този монолог, прочитът вече става различен:

"Първите седем и половина години от живота ми мина в домове за сираци. В тях основно мечтаех за това, което днес вече имам."

Оксана Александровна Бондарчук се ражда в Хмелницкий, днешна Украйна.

Тогава - защото говорим за юни 1989 г., това е район в СССР. Намира се на около 350 километра от ядрената централа в Чернобил, но лекарите нямат съмнения защото Оксана се ражда ... различна.

Медицинският термин за това, което липсва в краката, е Tibia Hemimilla. Няма ги носещите кости. Левият е с няколко сантиметра по-къс. Има по шест пръста на краката, а на ръцете те са по пет, но непълни като дължина.

Някои от органите не функционират нормално, а бъбрекът е само един. Липсва емайл върху зъбите, което вече е абсолютното доказателство за причините за всички тези недъзи. Радиация е стигнала до нея вътреутробно, доказват го медиците. Родителите я изоставят.

"Спомням си, че често гладувахме в домовете за сираци. Помня и слънчогледите навсякъде около самото място, докъдето ти стигнат очите. Това помня. И до днес слънчогледът е особено растение за мен, има специално значение", разказва Оксана.

Като останалите деца от тези домове, тя е включена в списък за осиновяване. Когато е на 7, съдбата решава да се случи нещо позитивно. Гай Мастърс, самотна и бездетна нюйоркчанка, която преподава в местен Университет, влиза в живота на малкото момиче от Украйна.

Оксана Мастърс претърпява серия операции в САЩ, като на 9 е ампутиран левия крак, а на 14 - десния.

Професор Мастърс и Оксана се местят в Луизиана, където операциите не спират. Детето вече не гладува, а и се чувства далеч по-добре физически. Но липсва усещането за свобода, за това, че можеш да правиш това, което всички около теб на твоята възраст правят.

И тогава идва спортът.

"На 13 години за първи път се запознах с гребането. Влязох в лодката и веднага усетих свободата", разказва.

Започва да тренира с невероятна упоритост, понякога по 9-10 часа в денонощието.

Среща се с Роб Джоунс през 2011-а, двамата съставят двойка в гребането и влизат в отбора на САЩ. Изключително бързо се сработват, сякаш са карали заедно винаги. През 2012-а отиват на Параолимпийските игри в Лондон и печелят бронз в смесените двойки.

Нейното самочувствие и увереност вече са други.

Преди игрите позира за Body Issue - изданието на ESPN, в което се съгласява на гола фотосесия. Няма никакви притеснения.

"Усещах се пълноценна, свободна и щастлива. Събуждах се с ясна идея за какво съм тук, какво ще правя през деня, какво искам да постигна", говори за този период.

Олимпиадата в Лондон е пленява, сграбчва я и тя е влюбена в това "чудо". Мисли във всяка секунда за следващите игри. Но те са след 4 години...

Тогава се качва на ските. Проучва възможностите, спортовете, както и приложението им параолимпийските дисциплини.

В Сочи 2014 Оксана Мастърс се явява като състезател в ски-бягане "седнал". Това е завръщане... Донякъде.

Край брега на Черно море печели два медала - сребро на 12 км и бронз на 5 км. Усещането е невероятно. Тя е там в делегацията на САЩ, но е украинка. На подиума се разплаква, защото звучи химна на тази страна - победителка е Людмила Павленко. От Украйна.

Името на Оксана вече е известно надлъж и шир, а в Щатите тя е нещо като звезда. Влиза в десетката на най-секси олимпийките за игрите в Сочи, а водещите медии я интервюират и разказват поне отчасти историята на нейната битка.

Apple я включва като лице на приложението "Да направиш разлика", което изведнъж я изстрелва в друга орбита на популярност и сред най-младите.

Но това не е достатъчно. Свободата, получена в спорта сравнително късно, вече не може да бъде рамкирана.

Оксана тренира биатлон, успоредно със ски бягането. На игрите в Пьончан 2018 тя печели два златни медала на 1,5 и 5 км в коронната дисциплина, а с пушката в биатлона е втора на 6 км и 12,5 км. Четири медала за вече 28-годишната атлетка.

Общо отличията и от летни и зимни игри са 8. Но не си мислете, че това е краят на историята. От пет години Мастърс тренира и колоездене. Това е дисциплината, наречена "ръчно колоездене", в което има две помощни колела на велосипеда, а натоварването пада в предната част - върху ръцете.

Общо на ден заниманията в няколкото вида спорт (изоставила е само гребането) отново отнемат над 8-9 часа.

Стана трета на Световно първенство върху велосипеда, а на игрите в Рио 2016 има четвърто и пето място. Разбира се, това не е ОК. Затова и от ноември насам, подготовката е насочена изцяло към Токио 2020.

Това ще е нейната пета Олимпиада. Трета лятна.

После идва Пекин 2022, този път зимна. След това... Не е ясно.

Намери и мъжа в живота си. Аарън Пайк е друг параолимпиец на САЩ, с когото се среща при подготовката за Сочи 2014. Той помага и в приготовленията за Токио, въпреки че няма да участва там.

История, която не бива да остава скрита. И която още се пише, а краят не е близо.