Човекът, който скъса сценария на фюрера

11:26 | 31 март 2020 | Редактор : Динко Гоцев 24 13944 Снимка: Getty Images

Олимпиадата през 1936-а е идеалната сцена за Адолф Хитлер. Неговото шоу, което да налее гориво в пропагандата му. Но един човек къса сценария.

Време за мен

10,3 секунди - толкова отне на Джеси Оуенс, за да го направи. Толкова продължи събитието, което промени и неговия живот завинаги. Победата му на спринта на 100 метра разби мечтата на фюрера, който гледа от трибуната на стадиона в Берлин. Шампион на най-класическата и популярна олимпийска дисциплина е тъмнокож.

На 31 март се навършват 40 години от смъртта на един от митичните атлети в историята. Джеси Оуенс е неделима част от спортното наследство, като е написал една страница, която има много по-силен отзвук от която и да е победа на лекоатлетическата писта.

Джеймс Кливлънд Оуенс е роден в Оуквил, Алабама през 1913 г. в семейството на работник във ферма на местен големец. Съвсем простият начин да го обясним е като кажем, че расте в трудни времена. Сам нарича себе си "внук на роб" - това са години, в които хора като него нямат много права в Америка.

ВИЖТЕ СНИМКИ ОТ ЖИВОТА И КАРИЕРАТА НА ЛЕГЕНДАТА>>>

Това Джеси, с което светът го знае, всъщност не е името му. То се ражда в училището в Кливлънд, където семейството се мести, когато момчето е на 9 г. Запитан как се казва от учителя му, хлапакът казва Джей Си - инициалите от Джеймс Кливлънд. Но южняшкият му акцент е толкова силен, че се чува нещо като Джеси, както го и записват. Харесва му.

Той е абсолютен аматьор в атлетиката, както и всички американски олимпийци в периода след Първата световна война. Но точно Оуенс става първият американец с четири златни медала от едни игри. А това е Олимпиада, на която дори не бива до ходи.

На 4 декември 1935 г. секретарят на Националният атлетически съюз на САЩ Уолтър Франсис Уайт пише писмо до Оуенс, с което го призовава да "преосмисли идеите си да пътува до Берлин". Разбира се, по политически причини.

Но отива.

На игрите печели 4 златни медала - на 100 метра с прочутите му 10.3 секунди, на 200 м, на дълъг скок (8.06 м) и в щафетата 4х100 м със съотборниците му от американския тим.

Снимка: Getty Images

Джеси е звездата на Олимпиадата. С постиженията си Оуенс се превръща в символ на това как един човек трябва да бъде оценяван и коронясван според уменията му, а не расата и цвета на кожата. Това е посланието, макар светът (и най-вече Щатите) да го осъзнава много по-късно.

Там, в Берлин, след финала на 100 м, той отказва да вдигне изпъната ръка за поздрав към трибуната с нацистката върхушка. Вместо това отдава чест от почетната стълбичка като войник.

Дъщерята на Джеси - Марлен Оуенс, разказва:

"Той оценяваше постижението си и се гордееше с него, но много по-късно - разказва Марлен. - За няколко часа, дни или месец, той бе най-известният човек в света."

Стигаме и до вечния спор - имало ли е ръкостискане между Хитлер и Оуенс? Марлен отрича:

"Не мисля, че такова нещо се е случило. Хитлер е бил посъветван да не поздравява никой от атлетите, защото ако стисне ръката на германския спринтьор, трябва да го направи и с останалите. Той обаче е напуснал така или иначе стадиона веднага, щом баща ми е спечелил бягането. Поне това е версията, която съм чувала аз."

Расовите предразсъдъци пречат на бързината на Джеси Оуенс още от студентските години.

Embed from Getty Images

В Университета в Охайо цветът на кожата му е причина да не получи стипендия. Не е допуснат да живее и в общежитията на учебното заведение, което 20 години по-късно би било немислимо.

"Филмът "Раса" е най-точното представяне на историята на баща ми - казва Марлен, която е една от първите, видяли лентата преди премиерата. - Някои факти дори на нас в семейството не ни бяха известни, но ги проверихме и са точни. Например, че олимпийският комитет на Щатите е говорил с Джеси и го е питал дали не иска да пропусне игрите заради случващото се в Германия. Той е отказал."

Споменатият филм, заснет и завъртян по екраните през 2016-а, предлага и разказ на очевидец - 13-годишната тогава Хилдегард Фразер е участничка в гимнастическото шоу на терена преди закриването на игрите, станало точно около спринта и победата на Оуенс. По време на снимките на лентата, дамата живееше в Шотландия и авторите на продукцията я откриха за нейната гледна точка.

"Хитлер просто се обърна и си тръгна - разказва Хилдегард. - За мен, като едно дете, това не значеше нищо тогава. Ние бяхме там, за да изживеем емоцията, бяхме тренирали около година изпълнението си. Бягането на Оуенс бе произведение на изкуството и целият стадион му се наслади. Никой не спести аплодисментите си за победата му."

Той е герой. Световните медии го възхваляват.

Историята обаче продължава по един странен начин.

Репортери предават първите думи на шампиона в Берлин, 1936 г.

Getty Images

Световната знаменитост Оуенс се връща като герой в Щатите, но се случват и някои необясними неща. Той е единственият от златните медалисти на отбора в Берлин, който не е поканен в Белия дом от президента Рузвелт. Невероятно, но факт - лидерът на Съединените щати отказва да приеме човека, за когото говори светът.

Странните неща продължават - месеци по-късно лекоатлетическата федерация на САЩ го наказва за опит да си спечели рекламни договори, като му отнема лиценза да се състезава. А Оуенс, израснал в огромна бедност, съвсем обяснимо иска да капитализира успеха си. Естествено, аргументацията на федерацията е, че олимпийските спортисти по това време се водят пълни аматьори. Компаниите сами му предлагат контракти, включително такива от Европа.

Това го съсипва психически и реално слага край на кариерата му. А това си е край на живота му, какъвто той го познава до този момент.

Джеси Оуенс не може да се състезава, какво друго би могъл да прави той в живота си? Следващите години са хаотични, стига се дотам, че шампионът продава медалите си на безценица, а по-късно те са купени за сериозни пари на търгове. Десетилетия по-късно колекционер, който е успял да събере и четирите медала, му ги връща - напълно безвъзмездно.

Той е популярен в цялата страна. Но вместо на гребена на славата, се озовава в ситуация, в която трябва да изкарва пари за младото си семейство - съпругата Рут и дъщерята Марлен. Започва да търси начини да го прави, но... какво умее един 23-годишен тъмнокож младеж, който до този момент само е бягал на атлетическата писта?

Снимка: Getty Images

Започва да участва в надбягвания с коне, автомобили, мотоциклети. Срещу пари. Повечето от тях не са легални, но той е притиснат от обстоятелствата.

"Имам четири златни олимпийски медала, но те не стават за ядене, нали? Не мога да ги сложа на масата на семейството ми", казва по-късно за този период.

Година след игрите в Берлин, героят в тях става служител на бензиностанция в Кливлънд, а като допълнителна работа приема да взима часове и в ателие за химическо чистене.

"В собствената ми държава не можех да се возя в предната част на автобуса, нито пък да живея там, където исках - разказва за периода след завръщнето от Берлин. - Получавах писма от целия свят, от хора, за които бях спортен герой. А в Америка продължавах да бъда втора класа човек."

Нещата се променят едва след Втората световна война. През 1946 г. компанията "Форд" го назначава за директор, което рязко променя стандарта му на живот. Ходът е по-скоро рекламен, но Джеси не се крие от отговорности и показва умения на поста. Три години по-късно най-после се измъква и от предградията на Кливлънд, където живее. Отива в Чикаго.

В началото на 50-те години Оуенс изведнъж е издигнат на пиедестал - САЩ имат нужда от свежи герои, несвързани с бойни действия и смърт. Той получава покани да говори на различни събития като спортен оратор, като Sports Illustrated пише, че си е докарвал отлични пари от това.

А и го бива - хората се събират навсякъде из страната да слушат разказите му за Олимпиадата и възгледите за това как спортът може да промени ежедневието и бъдещето им. Макар самият той да не е най-добрият пример за това...

Най-голямото признание е през 1976 г., когато Джералд Форд му връчва Президентския орден на свободата.

Това са добрите му времена към края на пътя...

Снимка: Getty Images

Но дългите години между триумфа в Берлин и Втората световна война, в които е принуден да мизерства, оказват влияние. Тогава е пропушил, а през 60-те вече не минава без поне кутия на ден. Тогава се е запознал и с алкохола, а в последните две десетилетия от живота му, той е редовен спътник.

Големият шампион през 1979-а е диагностициран с остра форма на рак на белите дробове. Умира на 66 години на 31 март 1980-а. Точно преди 40 години.

Президентът Джими Картър настоява Белия дом за отбележи тъжната новина със съобщение само от едно изречение:

"Вероятно никой друг спортист не символизира по-добре битката на човека срещу тиранията, бедността и расовите предразсъдъци".

Трогателно, но и показателно в своята лаконичност. В месеците преди да почине, Оуенс е един от яростните критици на Картър за това, че е наредил на американските спортисти да бойкотират Олимпиадата в Москва.

След смъртта му отношението към това, което е направил през 1936 г. се променя. Превръща се в ключов момент не само от спортната история.

Днес неговото име носят училища, спортни зали, стадиони и музей в Охайо. Той бе един от шестимата номинирани за спортист на века в САЩ, когато класацията се проведе в края на 2000 г.

Този метеор, минал през спорта на една единствена голяма сцена - Олимпиадата в Берлин 1936, остави в наследство и едно писмо, което се смята за история в историята, която Оуенс написа.

Стаята му в олимпийското село в Берлин днес е превърната в нещо като малък музей с негови вещи.

Запазена е във вида, в който той я е оставил след игрите преди 84 години. Писмото също е там. Гестапо е приемало и пресявало цялата кореспонденция на спортистите по време на игрите, но не е унищожавало нищо от нея.

То е от британски фен, който пише към Оуенс: