17-11-2017 20-11-2018

Чудото Виляреал: Как едно отборче от 50-хиляден град е на финал в Европа?

За стратегията на "жълтата подводница", дузпата на Рикелме и едно сладко отмъщение

12:17 | 7 май 2021 | Редактор : Динко Гоцев 19 6130 Снимка: Getty Images

Виж още Унай Емери изведе Виляреал до исторически финал в любимия си турнир

Виляреал е на финал в европейски клубен турнир, след като елиминира Арсенал и ще играе за трофея в Лига Европа срещу Манчестър Юнайтед.

Ако погледнете на това съвсем повърхностно, хвърляйки око на класиранията към момента в големите лиги на континента, нормално е да си кажете - какво толкова? Испанският отбор е шести в Примера, а английският - девети във Висшата лига. Чудо голямо...

Но кой е този отбор Виляреал? Откъде се взе в европейския футбол? Защото допреди 23 години го нямаше там. Всъщност, нямаше го и на регионално ниво.

Градчето е 50-хилядно, счита се за част от Валенсианската общност и регион, като е на 64 км северно от самия град Валенсия. Малко населено място със съвсем скромни футболни традиции за 20-и век. За новия, 21-ви, нещата не са точно такива.

В града има керамична и порцеланова индустрия с главните офиси на компанията "Памеса", една от най-големите в страната. Управлява я Фернандо Роиг - 73-годишен милиардер, който е и собственик на футболния клуб.

Той държи и 9 процента от друг огромен бизнес за Испания - веригата супермаркети "Меркадона", където главен акционер пък е брат му Хуан. Състоянието на Фернандо се изчислява на около 2 милиарда долара от Forbes, като не е чудно, че той с удоволствие инвестира част от тях във футбола.

50 хиляди население, 23-хиляден стадион.

Снимка: Getty Images

Той пък вече носи името "Естадио де ла Керамика" (ясно откъде), въпреки че до 2017-а Испания и светът го знаеха като "Ел Мадригал". Често посещаемостта бе 18-20 хиляди преди пандемията, нерядко стадионът бе и пълен. Това си е страхотен успех при толкова малко населено място.

Уточняваме - Виляреал не успя да бие рекорда за клуб от най-малък град като население, който достига европейски финал. Той все още се държи от Бастия. Корсиканското градче е 47-хилядно, а отборът игра финал за Купата на УЕФА през 1978 г. срещу ПСВ Айндховен (0:0 и 0:3).

Наричат отбора "жълтата подводница" заради екипите, но малцина знаят защо всъщност е избран този цвят. Първоначално след създаването му, Клуб Депортиво Виляреал играе в бяло и черно. След Втората световна война обаче, вече с името Виляреал от 1954-а, цветът е жълт. В региона той е символ на младостта и енергията.

Снимка: Getty Images

Такаво е и мотото днес, което Роиг се опитва да следва и спазва дословно: Път на младите и можещите. Но за стратегията - по-нататък.

През 1998 г. за първи път Виляреал влезе в елита на испанския футбол, като дебютният му двубой бе на "Сантяго Бернабеу" срещу актуалния шампион на Европа Реал Мадрид. По-голям контраст от това едва ли има. Изпадна веднага обратно, върна се пак веднага в елита.

След това дойдоха и първите успехи. През 2003-2004 г. отборът влезе за първи път в евротурнирите и игра полуфинал в Купата на УЕФА, загубен от отбора, който после вдигна трофея - комшиите от Валенсия. Година по-късно на четвъртфинал в същия турнир дойде отпадане от АЗ Алкмаар, а през 2005-2006 г. Виляреал шокира Европа.

Отборът, воден от играчи като Хуан Роман Рикелме, Маркос Сена, Хуан Пабло Сорин, Диего Форлан, Санти Касорла и Алесио Такинарди, стигна полуфинал в Шампионската лига.

Дузпата на Рикелме от 2006 година

Снимка: Getty Images

След 0:1 в първия мач в Лондон от Арсенал, дойде равностоен реванш и при 0:0 домакините получиха дузпа в 89-ата минута. Рикелме я изпусна, като вратарят Йенс Леман спаси и прати английския тим на финала в Париж.

Толкова близо бе Виляреал до това да играе мач за най-важния трофей в клубния футбол. В известна степен може да се приеме, че победата над същия съперник в полуфиналите в Лига Европа сега е сладко отмъщение за онази драма отпреди 15 години. А и за отпадането на 1/4-финал в шампионския турнир пак от Арсенал три сезона по-късно. Дълги години онази дузпа на Рикелме оставаше нарицателно за "каръка" на този тим и как той е обречен да остава на косъм от успехите.

"Жълтата подводница" не спря да опитва през годините. В Испания записа няколко трети и едно второ място, но титлата остава мечта.

В Европа дойде полуфинал в Лига Европа през 2011-а, загубен от Порто. Пак полуфинал в този турнир през 2016-а, но пак разочарование - този път от Ливърпул. Преди два сезона на четвъртфинал пак в Лига Европа дойде поражение от Валенсия и мечтата за европейски триумф остана прибрана в шкафчето на Фернандо Роиг, в офисите на клуба.

Ето, че днес е на един мач разстояние.

Снимка: Getty Images

Как го прави този мъничък клуб от мъничък град с мъничка история във футбола на най-високо ниво?

Виляреал изпадна два пъти за тези 23 години, но и в двата случая се върна поумнял и подобрен в елита на испанския футбол. Той е фактор, който е смятан за онази "средна класа" на тимове под елита - Реал, Барса, Атлетико. В нея са Севиля, баските от Атлетик Билбао и Реал Сосиедад, Валенсия.

Моделът е съвсем ясен и избистрен. В комплекса Спорт Сити клуб в града живеят над 100 млади таланти, събирани внимателно от целия свят. Това а академията на Виляреал. Има местни момчета, има и от цяла Испания, но и от Камерун, Гвинея, Португалия или Аржентина. Скаутската мрежа на клуба е смятана за една от най-добрите не само в страната.

"Млади и можещи", пише на нейното мото. Трансферната политика е същата, там профилите на търсените играчи са два:

- Млад, талантлив, с потенциал и възможности да израсне, но и такъв, убегнал от мрежите на големите клубове. Ниска цена на привличане, висока потенциална пазарна стойност след година, две или пет.

- Доказан, утвърден, солиден, независимо от възрастта. Такъв, при който не може да се сбърка с привличането.

И двете са безрискови инвестиции, на които Роиг е считан за абсолютен цар в испанския футбол. Рекордната трансферна сума, платена някога от Виляреал, е 23 милиона евро. Дадоха ги за Пако Алкасер от Борусия (Дортмунд) преди 12 месеца и той води атаката днес. Друг трансфер над 20 милиона евро клубът не е правил.

Нястоящият състав е представителна извадка и класически пример за политиката на Виляреал. Просто не може да има по-добър показател за това, което се прави в този клуб от две десетилетия.

Вратарят Серхио Асенхо е на 33 години, изключително опитен с вече 7 поредни сезона за клуба. Преди това е шампион с Атлетико, има над 300 мача в Примера.

В отбрана - Раул Албиол (35 г.). Световен и европейски шампион с Испания, играл в Реал, Наполи, Валенсия... Човек с около 500 мача на най-високо ниво. До него е 24-годишният продукт на академията Пау Торес, който днес е оценяван на 55 милиона евро и е желан от клубове като Манчестър Юнайтед.

Снимка: Getty Images

В средата на терена - опит, опит, опит. Ману Тригерос е във Виляреал от старта на кариерата си, вече е на 29 години и е като част от мебелировката на стадиона. До него е Дани Парехо, дългогодишен капитан на Валенсия, също безкрайно опитен. Висенте Ибора е носител на трофея със Севиля, също над 30-годишен. Етиен Капу и Франсис Коклен имат по над 100 мача в английския елит с Тотнъм и Арсенал съответно.

До тях - нигерийският талант Саму Чуквуезе (21 г.), юношески световен шампион с родината си, продукт на академията на Виляреал. Днес би струвал на пазара 30 милиона евро. Както и новото откритие Йереми Пино, само на 18 години, но вече записал мачове в Примера през сезона. Влезе като резерва и в реванша с Арсенал, между другото.

В атака триото е ясно и с огромен опит - Жерар Морено, Алкасер и резервата им Карлос Бака, дългогодишен национал на Колумбия. Но и там до опита цъфти младостта - 20-годишният Фер Ниньо не само влиза в игра, а записа цели 7 титулярни мача в Ла Лига, вкарвайки три гола през сезона. И той е от академията на Виляреал и не струва ни цент в трансферна сума.

И, естествено, треньорът Унай Емери. Видял всичко в испанския футбол, спечелил три трофея в този турнир със Севиля. Провали се в Арсенал, но се върна в родината и ето къде е днес. Пак на финал.

Ето това е Виляреал, който тръгна от поляните на пета лига през 60-те и 70-те, за първи път влезе в елита едва в края на миналия век, а днес е испанска и европейска константа. При това с модел, който футболни мъдреци като Хорхе Валдано и Йохан Кройф (приживе), нарекоха "най-правилният извън грандовете" в играта на континента.

На 26 май в Гданс, Полша, "жълтата подводница" ще се изправи срещу гиганта на европейския футбол Манчестър Юнайтед във финал на Лига Европа.

Пълен контраст между двата финалиста, но... знаете - Давид понякога успява да победи Голиат. А точно спортът е една от сцените, на която това се случва редовно.