Съвременният футбол преживява истинска лудост от финансова гледна точка, като виждаме умопомрачителни трансфери между някои от топ клубовете в Европа.

Водещите тимове на континента създават усещането, че могат да си купят всичко, което се продава. Но едва ли някога в комплект ще си осигурят цял национален отбор, колкото и пари да платят.

Но има един отбор, който може да се похвали с подобно нещо, а именно, че си е купил цял национален състав, при това на доста изгодна цена. В сделката дори няма замесени суми, а само стоки под формата на размяна.

И не става въпрос за някой от колосите в играта, а за скромния немски Бонер.

Клубът е от град Бон, който е известен с това, че там е роден Бетовен. А и бе столица на Западна Германия. Но не се е прославил с футбола си.

Бонер е скромен клуб, скитащ се между третото и четвъртото ниво на немската футболна система, но пък през 1999-а, можеше да се похвали с цял национален тим.

Става въпрос за представителния отбор на Куба, заради който все още Бонер шеговито е наричан ФК Фидел, на името на кубинския лидер Фидел Кастро.

Но какво свързва бившата столица на Западна Германия и управляваната от режима на Кастро карибска страна?

Снимка: Getty images/Gulliver photos

Това е ексцентричният собственик на Бонер - Ханс Роберт Фьол.

Куба има традиции в бокса, волейбола и бейзбола, но не и във футбола. Хората в страната по онова време дори нямат възможност да гледат европейски футбол, а пък този в страната е напълно аматьорски. Това от своя страна прави местния национален тим сред най-слабите в региона.

По неясни пътища обаче, видеокасета с контрола между световния шампион Бразилия и скромния тим на Куба попада в ръцете на Ханс Роберт Фьол в края на 1998-а, докато той търси какви ли не варианти да вдигне нивото на своя Бонер.

Въпросният двубой, който Бразилия без звездите си печели лесно с 2:0, впечатлява колоритния Фьол. И не го впечатляват играчите в жълти екипи, които той добре познава, а момчетата от Куба. В състава на карибския тим той вижда няколко нешлифовани диаманта, които може да развие в Бонер, а впоследствие да продаде.

Екзотична идея, но Фьол я задейства, като опитва да вземе трима кубински национали. Това обаче не е никак лесна задача, защото по това време местните спортисти не се състезават в чужбина.

Казусът стига дори до Фидел Кастро, а заедно с партийните си лидери и ръководителите на спорта, той решава, че няма как да пусне трима играчи в Германия. Ако обаче целият тим тръгне към Бон, тогава проблеми няма. Първоначално новината стряска Фьол, но след това той чува условията на Куба, които са си истинска промоция.

15 кубински играчи, двама треньори, масажист, преводач и готвач ще отлетят от Хавана към Бон. В обратната посока обаче трябва да заминат екипи, футболни обувки и футболни топки, защото по това време в Куба топките са точно 11 на брой.

Снимка: Getty images/Gulliver photos

Има и едно изключително важно условие, на което кубинците държат, може би без да осъзнават, колко прекрасно е то за клубния президент Фьол.

Нито един от кубинските играчи няма право да получават заплата, защото всеки кубински спортист трябва да е аматьор според законите на страната. Те единствено ще получават джобни по преценка на ФК Бонер. Другото условие е кубинците да изиграят контроли с Люксембург и Лихтенщайн.

Сделката звучи прекрасно за Фьол, който приема цялата кубинска делегация, а всъщност дори и условието с джобните става излишно.

Кубинците ще бъдат настанени в спортен център в покрайнините на Бон, където клубът ги храни. Карибските момчета ходят единствено от центъра до тренировъчното игрище и обратно, а разходите на клуба са минимални.

По-талантливите от тях ще тренират с първия тим на Бонер, като евентуално ще започнат и да играят в официалните мачове, помагайки на четвъртодивизионния по това време тим да печели промоция.

В Куба местните ръководители също се радват на сделката. Те са убедени, че в Германия момчетата им ще се превърнат в немци на терена. Както споделя години по-късно един от треньорите в делегацията: "Ръководителите ни искаха да се научим как да играем грозно в продължение на 120 минути, а след това да спечелим на дузпи".

Очакванията са, че този ход ще осигури на Куба класиране за Мондиал 2002.

Снимка: Getty images/Gulliver photos

Сделката и за двете страни изглежда страхотна, а и какво може да се обърка при траснфера на 15 кубинци в четвърта немска дивизия?

Всъщност всичко започва с фалстарт, защото факсът в кубинската футболна централа не работи, а поправката му отнема няколко месеца. Все пак в началото на 1999-а, кубинците пристигат в Бон.

ФИФА и Немският футболен съюз се обявяват против подобна сделка, но така и не намират абсолютно нищо нередно в нея. Не могат да я спрат, защото правилата не са нарушени.

Бонер не е професионален клуб, а забраните за играчи родени извън Европейския съюз не важат, когато играчите са със статут на аматьори. Просто такива са правилата по онова време в Германия.

Клубът се превръща в сензация, а всички започват иронично да го наричат ФК Фидел. Медии от цяла Германия и други европейски страни идват да отразяват ежедневието на кубинците. Местните обаче изобщо не са очаровани.

Те не одобряват сделката, превърнала клуба им във ФК Фидел, а местните момчета в тима се шегуват, че ако си в резервния тим на Бонер, вероятно си достатъчно добър, за да си звезда на кубинския футбол.

Най-талантливите кубинци, тези които Фьол първоначално иска, дори изиграват няколко приятелски мача за Бонер, а качествата им са безспорни. Те определено за нешлифовани диаманти, но за ниво като немската четвърта дивизия, а не за Бундеслигата.

Снимка: Getty images/Gulliver photos

Планът на Фьол и кубинските власти изглежда ще проработи, но точно тогава, няколко месеца след пристигането на кубинците в Германия, всичко се проваля.

Под натиска на конкурентите на Бонер в лигата и Немската футболна асоциация, министър-председателят на провнция Рейн-Вестфалия отказва работните визи на цялата делегация.

Сериозен удар за президента Фьол, който е имал устно обещание, че с визите проблем няма да има. Без тях всичко е напът да се провали, защото няма как да картотекира играчите си за новия сезон.

Все пак Бонер, наричан от всички ФК Фидел, не остава с празни ръце. Тримата играчи, които клубът първоначално иска, все пак получават визи и не се връщат обратно в Куба. Към карибския остров обаче отпътува цялата останала част от делегацията, след прекарани само няколко месеца в покрайнините на Бон.

Президентът Ханс Роберт Фьол получава кубинските си играчи, но пък година по-късно осъзнава, че идеята му всъщност не е била толкова гениална. Бонер, с кубинците в състава си завършва на 15-а позиция и изпада в пета немска лига.

Обратно в Куба, националният тим на страната така и не заиграва като немците, както на Фидел Кастро му се иска. По пътя към мечтания Мондиал 2002, отборът побеждава Каймановите острови и Суринам, преди да отпадне с дузпи от Барбадос.

В следващите години Ханс Роберт Фьол е гузен пред кубинските си приятели за провалилия се план, но намира начин да им се отплати.

През 2008-а той убеждава приятеля си Райнхолд Фанц - бивш треньор на Хановер и Айнтрахт, да поеме националният тим на Куба. Целта пред Фанц не го изненадва, защото той е подготвен:

Трябва да научин кубинците да играят като немци - ефективно. И с този стил да ги класира на Мондиала в ЮАР.

Той се заема сериозно със задачата, организира редица лагери за кубинците в Европа. Заплатата му се плаща лично от Ханс Роберт Фьол, докато ангажимента на кубинската федерация е да му осигури жилище и коктейли "Куба Либре". Да, наистина това е част от сделката.

Фанц вярва, че по пътя към Мондиал 2010, първите две места ще заемат САЩ и Мексико, докато третото е запазено за Куба.

Сметките му обаче не излизат. Кубинците побеждават Антигуа и Барбуда, но завършват на последно място в група със САЩ, Гватемала и Тринидад и Тобаго.

Фанц се отказва от задачата си, а заключението му е, че докато Куба не позволи на играчите си да бъдат професионалисти, Световното първенство ще е просто една невъзможна мечта.

Снимка: Getty images/Gulliver photos