"Какво е това?", пита човекът с очилата, след като вижда отпечатък от обувка на около 40 сантиметра от пода на една от стените в тренировъчната база.

"Сигурно някой се е подпрял с гръб и е вдигнал крак към стената, от това е останал", отговаря смутено служителка.

"Този някой не е концентриран върху работата си, щом има време да се опира на стената!", отсича гневният тип на средна възраст.

Час по-рано същата служителка е видяла изумено как този мъж - а това е прокарал пръст по един от парапетите в коридорите на комплекса. И е изсумтял възмутено - има прах!

Това е Марсело Биелса - най-странният тип в елита на съвременния футбол, най-енигматичният вероятно. Случките са от лятото на 2018-а, когато той пристигна в Лийдс и развя знамето на революцията, довела до връщането на този славен някога клуб във Висшата лига след 16-годишно отсъствие. Случи се на 21 юли, когато пък самият Биелса навърши 65 години. Струва си да прочетете кой е той, като само ще засилим апетита ви с фразата на Пеп Гуардиола за него от преди дни:

"Марсело е уникален. Няма друг треньор в света като него, нито пък има футбол, какъвто играят неговите отбори. Ние, по-младите треньори, можем само да гледаме и да си записваме."

На 15 юни 2018-а човекът с прякор El Loco - Лудия, влезе с приведената си напред походка в офисите на Лийдс и подписа като нов мениджър на клуба. Доведе 8 души щаб и получи пълната власт да промени всичкои да върне спящия гигант в елита.

Ефектът, който той има върху клуба, феновете е медиите около тях, може да се сравни само с онзи на Брайън Клъф от идването му на "Елънд Роуд" през 1974-а. Тогава, както добре е известно, всичко приключи катастрофално за 44 дни с уволнение. Революцията бе твърде мощна и някои не издържаха на нея. Сега е друго.

Embed from Getty Images

Биелса задава един въпрос на спортния директор Виктор Орта още в първия си ден на тренировъчната база на Лийдс:

"По колко часа се налага да работи на един редови фен на нашия клуб в този град, за да си плати билет за мача в събота?"

Набързо го изчисляват според надницата и цените на билетите да домакинствата - около три работни часа в този регион на Англия.

Мениджърът кимва, след което кара играчите три часа да правят оборка и да събират отпадъци в и около комплекса Торп Арч. Искаше да им покаже какво са три работни часа в реалния живот, извън балона на футбола. Да им даде урок. Да видят какво усилие правят хората, за да дойдат да ги гледат и колко много значи за всеки фен този билет, изработен с пот на челото.

Откакто Биелса е в Лийдс, работният ден на футболистите вече не е "две тренировки и малко гледане на видео".

Девет часа - от сутрин до вечер на базата.

"Ако мислят, че е много, да отидат в офиса на мениджъра - подхвърли Орта. - Той остава да спи там, понякога работи и нощем."

Първият тим е настанен в малък комплекс, в който има и легла за следобедна почивка преди второто занимание за деня. Не е чудно, че директорът е възхитен от аржентинеца. Само чуйте историята на интервюто за работа на Биелса за Лийдс преди две години.

В първите дни на юни 2018-а Орта и другият директор в клуба - Ангъс Киниър, пътуват за Буенос Айрес да разговарят с Лудия.

"Вашето CV и репутация са впечатляващи, но колко добре познавате спецификата на Чемпиъншип - второто ниво на футбола в Англия, където играе Лийдс?", питат шефовете.

В отговор Биелса вади един от тефтерите, които пълнят износената му чанта. Отваря и показва - бележките му от мача Бъртън - Болтън предния сезон. Формации, тактически схеми и промени, смени. Оказва се, че такива бележки има за всеки от клубовете във второто ниво на английския футбол. За целия сезон - 46 кръга, 24 отбора.

Изумително. Просто извън всякакво нормално възприемане, това е лудост. Този човек гледа и анализира футбол на всякакво ниво, по всяко време. Лудия казва с точност колко пъти кой отбор е използвал 4-3-3, 3-5-2, 4-4-1-1... И какви са процентите на победа с всяка от схемите на игра.

Хората от Лийдс нямат повече въпроси. Просто уточняват кога Марсело да пътува, за да подпише договора си и да бъде представен.

Има един проблем - работна виза. Аржентинецът не може да я получи по нормалния канал, защото няма необходимия трудов стаж в Европа за предните 5 години. Затова Лийдс използва резервен вариант, по специалната програма на Футболната асоциация за "допускане на изключителни таланти в страната", което да помага на играта.

Налага се Маурисио Почетино (тогава мениджър на Тотнъм) да напише препоръка, което той прави с охота. И безусловно уверява: "Това е най-добрият треньор в света и играта в Англия ще спечели много от работата му тук".

Биелса е уникален, наистина. А защо Почетино пише такива неща за него тепърва ще разберете. Питат на първата пресконференция Марсело какви са идеите му за играта на Лийдс. Отговорът: Атака, атака, атака. Тотален футбол. Както е било навсякъде.

Няма нито един привърженик на нито един отбор на този треньор, който да изпитва лоши чувства към Лудия. Харизмата му, стилът му и заразният му ентусиазъм сега запалиха всички в Лийдс. Тази седмица кръстиха улица на него, а феновете искат да има и статуя на този невероятно харизматичен, заразно луд гений.

Успехи и трофеи той не гарантира. Но е сигурно, че неговият тим ще е образец как се играе нападателен и модерен футбол, а младите играчи в него ще получат всички шансове, за които могат да мечтаят.

Преди години Гуардиола го нарече "последният футболен романтик". Между другото, това вдъхнови феновете на Атлетик Билбао да направят страница с това име за треньора във фейсбук, а в нея се включиха и такива от Аржентина, на Марсилия, на Лил - отборите, които е водил. Навсякъде всички са луди по Лудия, защото с него идва футбол, който не може да не те зарази и да си безразличен.

При Биелса няма половинчати работи. Всичко е изпипано, премислено, базиращо се на философия, вярвания, изследвания и метафори.

Марсело не успява да направи силна кариера като футболист, има контузии и мечтата му се изпарява рано в Росарио.

Градът и неговият клуб - Нюелс Олд Бойс, му дават нова възможност, да търси и тренира играчи за академията, която се слави с отлична "продукция". Така през 1980-а той започва да обикаля страната, едва на 25 г., за да намира най-талантливите деца.

Embed from Getty Images

Събира немалко такива, а историята с Маурисио Почетино е пословична и показателна. Хлапето е на 13 г. и играе с фалшива картотека на 18-годишен в центъра на полузащитата и защитата на родния си град Мърфи, на около 180 км от Росарио. Биелса разбира, че местният враг Росарио Сентрал се е договорил с родителите му да го вземе, когато стане на 15. Пали колата и пристига в Мърфи около 1 ч след полунощ, но не чака сутринта а директно отива в дома на Ектор Почетино. Говорят с таткото до 4-5 часа, като накрая стискат ръцете си. След 12 месеца Мурисио ще отиде в Нюелс. Така и става, а останалото е история. Бранителят - защото той трайно се установява като такъв, играе пет сезона за отбора, става капитан на 19 г. и печели титлата (с Биелса вече като треньор на първия отбор). А, да - днес стадионът на Нюелс носи името "Марсело Биелса".

"Това е животът ми. Искам хората да са щастливи, защото те бачкат здраво, за да са на трибуните и да извикат мощно "Гооооол", когато отбележим. Дъжни сме да мислим за тях." Думи на Биелса, подкрепени от дела.

След титлата с Нюелс, Лудия тръгва по света, води отбори в Мексико, после Еспаньол (където е треньор на Почетино), а през 1998 г., едва на 43 г., Аржентина го зове да поеме националния отбор. За този период  Габриел Омар Батистута, който по това време води атаката на супертима в небесносиньо и бяло, разказва с огромен респект:

"Той не спираше да чете и да гледа мачове. Пътувахме с часове за гостувания в квалификациите, но Биелса не спеше. Използваше всяка минута за работа, живееше в базата на аржентинския национален отбор и само през уикендите се прибираше у дома. Няма футболист, който може да не се зарази от неговия ентусиазъм."

През 2007-а чилийската нация намира своето ново вдъхновение, своя Ел Патрон - човекът, който променя футбола в страната завинаги. Превъртаме 13 години напред, за да установим, че днес Чили е един от най-добрите национални отбори в света, игра финал на Купата на Конфедерациите и има зад гърба си две първи места на Копа Америка. Не Биелса постигна тези успехи, защото си тръгна през 2011-а, но наследството му е това, върху което стъпиха Сампаоли и Пици. Академиите на клубовете в страната работят по Биелсизъм - философията на Лудия, който не спираше да обикаля Чили и да помага със съвети.

Следите, които неговата работа оставя навсякъде, са огромни като на Кинг Конг. Или на Йети.

"Гуардиола е най-добрият в света - казва за актуалните треньори Биелса. - Идеите му са безумно гениални и почти винаги сработват. Той има изключителен интелект.

Почетино и Симеоне са страхотни, имат собствен уникален стил и ги поздравявам за работата им. Не виждам много от моите идеи в нея, но това е техен избор. Те сами си пробиха път до върха в професията.".

Всички те му отвръщат с респект като към учител, какъвто всъщност е. Метафорите му са легендарни. Един пример:

"Ако тръгнеш напряко по диагонал през градината си, ще стигнеш бързо. Ако вървиш по пътеката, на 90 градуса ъгъл, ще се забавиш с няколко секунди. Но няма да стъпчеш нито едно цвете.".

След пресконференцията, на която каза тези думи, в Билбао знаеха, че имат работа с много различен човек. Биелса води два сезона Атлетик и изнасяше лекции по футбол на отбори като Манчестър Юнайтед (две победи за Купата на УЕФА), Реал и Барселона.

Embed from Getty Images

Баските се влюбиха в този тип. Той излизаше на игрището в дъждовните дни, час преди мача, и помагаше на хората със специалните им инструменти, да подсушават терена. Изкарваше и играчите с него.

"Ние всички сме Атлетик, имаме отговорности и към нашия дом, не само към играта", е една от фразите, която го направи идол в Билбао.

Скандълът е част от него. Но не говорим за някой мрънкащ тип, който търси с кого да се скара. Да, Биелса е луд и не мълчи никога, казвайки какво мисли в прав текст. Но се придържа към принципи, а не към оправдания.

Тръгна си след последния сигнал на първия мач от втория му сезон в Марсилия, въпреки че феновете го боготворяха.

"Нищо не е наред, в клуба не си говорим", отсече. Агитката се вдигна на бунт срещу ръководството и поиска Лудия да бъде задържан с цената на всичко, защото отборът играеше страхотен футбол.

Стана треньор на Лацио през лятото на 2016-а, а два дни по-късно прати открито писмо до медиите и феновете и подаде оставка. Шок! В него пишеше:

"След четири седмици работа с вас (преди подписването и представянето му), ние не успяхме да изпълним нито една точка от плана ни за работа, одобрен от президента Клаудио Лотито. Не привлякохме нито една от седемте ни трансферни цели. Като част от програмата, поне четири от тях трябваше да са в Лацио до 5 юли, за да започнат предсезонна подготовка с отбора. Така работя аз и това бе договорката ни. Ще ви изпратя документацията и се надявам бързо и коректно да я попълните, там е моята оставка."

Тифозите атакуваха офисите на Лацио и искаха линч на шефовете.

Биелса не гарантира трофеи, но е ясно - след него остава отбор, футбол, а мачовете под негово ръководство са удоволствие за всеки фен.

Преди година Лийдс завърши първия си сезон с него начело, но не успя да влезе във Висшата лига, губейки на полуфинала от Дарби в плейофите.

Улица в град Лийдс вече носи неговото име - "Марсело Биелса"

Биелса освободи офиса си на следващата сутрин и си замина за дома, дълбоко разочарован от себе си. Орта и шефовете бяха в паника, а феновете - в траур. Лудия си тръгва...

Седмица по-късно директорът - който е движещата сила в клуба, отиде в Аржентина и седна на разговор с треньора. На същата тераса в къщата му в Росарио, където преди 8 години Пеп Гуардиола изкарва две поредни нощи, докато слуша съветите на Марсело за това как да продължи пътя си след Барселона, откъдето си тръгва през лятото на 2012-а. В автобиографията на Пеп има цяла глава за неговото посещение при ментора му, който го зарежда с енергия и му дава безценни напътствия.

Та Орта отива при Биелса и разговарят 12 часа. В края на деня Марсело е поставил три условия, за да продължи в Лийдс - продажба на лидера на отбраната Понтус Янсен, който има "отровно влияние в съблекалнята, особено над младите играчи", задържане за 12 месеца на трансферирания в Тотнъм Джак Кларк и привличане на централен защитник и централен нападател. Може и под наем - като Биелса казва имената на Бен Уайт от Брайтън и Еди Нкетия от Арсенал.

Орта гарантира. Марсело се връща. В първия ден на подготовката за настоящия сезон лично казва на преводача си, че е освободен и няма да разчита на него. Показва на играчите си близо 500 страници анализи в една огромна папка, като им изнася реч преди първата тренировка.

"Не искам от вас да ги четете. Знайте само, че това е пълният анализ на миналия сезон и според него Лийдс бе най-добрият отбор в Чемпиъншип. Задръжте нивото, дайте още от себе си, и догодина ще сме във Висшата лига", това казва.

Психологически, отборът вече е готов.

Днес е шампион на дивизията си, вече член на елита. Предстои сезон №3 на Биелса в славния клуб, като най-силното първенство в света се готви да види битката му с Клоп, Пеп, Жозе и останалите топ треньори. Водил е Лийдс точно в 100 мача дотук с 56 победи и 26 загуби, като отборът ниже средно по 1,8 гола на двубой.

За първи път от 20 години насам, Лудия ще започне трети сезон с клуб, ако не стане нещо през лятото и не си тръгне. При него никога не се знае. Може да има прах по парапетите или нещо по стадиона да не е в ред. Или пък Орта да се издъни при трансферите.

В Лийдс той вече е легенда. Във футбола е легенда отдавна.

Биелса сам плати картонената му фигура да е сред тези на феновете за последните мачове от сезона. Клубът сложи до него лика на покойната легенда Гари Спийд, както и на други велики фигури в историята на Лийдс

Кариерата му:

1980-1990 г. Нюелс олд Бойс (юноши и младежи)

1990-1992 г. Нюелс олд Бойс (първи отбор) - два пъти шампион на Аржентина

1993-1995 г. Атлас (Мексико) - второ място

1995 г. Америка (Мексико) - второ място

1996-1998 г. Велес (Аржентина) - шампион

1998-1999 г. Еспаньол (Испания)

1999-2005 г. Аржентина - шампион от Олимпиадата 2004 г., финалист на Копа Америка

2007-2011 г. Чили

2011-2013 г. Атлетик (Билбао) - финалист в Лига Европа, финалист за Купата на краля

2014-2015 г. Марсилия (Франция) - трето място

2016 г. Лацио (Италия, за два дни, без да води мач)

2017 г. Лил (Франция) - четвърто място

2018-до днес Лийдс (Англия) - победител в Чемпиъншип и промоция за Висшата лига.