Един Марадона на терена - това бе лукс и зрелище, което всеки очевидец помни. Диего бе феномен на едно поколение в играта, несравним виртуоз и магнит за световното внимание върху себе си.

И след тази интродукция, умножете по три. Не един, а трима Марадони заедно на терена!

Случи се на 15 ноември преди 32 години. Не бе мач, от който планетата очакваше чудеса, защото не става дума за Световно първенство, турнира за Купата на шампионите или двубой от подобен калибър. Бе просто една контрола.

През онази 1987-ма, Диего и в разцвета на силите си, вече направил Наполи шампион за първи път в историята. Качил Аржентина на върха по време на Мондиал 86, почти изцяло със своите свръхестествени усилия на турнира. Голът с ръка, божествените изпълнения срещу Англия и Белгия... знаете.

В онзи момент няма по-разпознаваемо лице в спорта и футбола на планетата, а рекламодателите трудно устояват на такъв статут. Тримата - той и двамата му по-малки братя Уго и Едуардо, се снимат в реклама на японската марка за кафе Nova. Тя е изключително популярна, а на испанският клуб Гранада, който в началото на сезон 1987-88 г. е един от фаворитите за промоция от Втора в Първа дивизия на страната.

Току-що там е привлечен Едуардо, наричан галено Лало, от Бока Хуниорс, а революционната идея се ражда именно около неговия трансфер. Да бъдат събрани тримата братя в един екип, на един терен, поне аз един мач!

Двубоят е на 15 ноември, като на стадиона в Гранада пристига шведският Малмьо, в този момент шампион на страната си и в отлично състояние.

Тимът на треньора Рой Ходжсън (да, да - същият!) прави и силни игри в евротурнирите в продължение на няколко сезона. Пълен е с обещаващи играчи, сред които 19-годишният Мартин Далин, Йонас Терн, Андерсон, Люнг... гръбнакът на отбора на Швеция, който през 1992 г. играе полуфинал на Европейското, а две години по-късно - и на Мондиала.

Клубът от Андалусия плаща разходите по пътуването на Марадона от Неапол и престоя му в града, което е дребна сума - около 3,5 милиона песети тогава. Днес е по-малко от 50 000 евро. Другите двама са в Испания - Лало си играе в Гранада, а Уго - в Райо Валекано.

На стадион "Лос Карменес" идва половината град, но фенове чакат Диего още на летището. Това е празник за Гранада, а аржентинецът, който винаги е бил човек, близък до народните маси, не спира да се смее доволен.

На терена фамилия Марадона излиза с номера 8, 9 и 10 за домакините. Главният герой преотстъпва десетката на Лало, взима деветката, а осмицата е за Уго. Той носи този номер и в клуба си. Куриозно, екипите на "гост-звездите" в състава на Гранада са без спонсор - на Диего, на Уго и още трима играчи, които са повикани от други тимове в Испания за шоуто.

Малмьо опитва да развали купона - повежда, но Диего дава гениален пас на Лало и резултатът е изравнен. Далин явно не е чел сценария, 1:2.

Идва заветен миг.

Марадона (звездата на семейството) залага топката за пряк свободен и я праща в мрежата. В края Гранада вкарва победно попадение, което си е изцяло "местно производство" - Виктор извежда Маноло и той докарва трибуните до лудост. 3:2 в контрола, празнувано като победа във финал за Купата на шампионите!

В испанската футболна история това остава като "El Día de los Tres Maradonas"" (Денят на тримата Марадона). 15 ноември, който никога няма да бъде забравен от очевидците. Единствените два часа, в които тримата братя с една славна фамилия играят за един отбор, в един мач, на един терен.