Датата е 28 май 1984 година, а мястото - италианският град Перуджа.
17-годишната Мануела Малеева започва участието си на турнира Italian Open без кой знае какви очаквания за титла, тъй като основен фаворит е американката Крис Евърт, която по това време вече има 16 титли в Големия шлем.
В седмицата на турнира се изсипват непрестанни дъждове, които отлагат голяма част от мачовете и меко казано объркват сметките на организаторите. Надпреварата е на клей, което прави невъзможна играта, когато от небето пада порой.
Това ощетява някои от играчите, като с най-малко късмет в това отношение е именно българката Мануела, на която се налага да изиграе не един, не два, а цели три мача в рамките на един ден - понеделник, който е последен на турнира.
Българката постига последователни победи през седмицата и заслужено се класира на четвъртфинал, където в понеделник сутрин побеждава румънката Виржиния Рузичи със 7:6, 4:6, 6:2.
Срещата е достатъчно дълга и уморителна, но на Мануела й се налага да изиграе още една без да има възможност за кой знае каква почивка.
На полуфинал тя отнася канадката Карлинг Басет, която по това време е в топ 20 на световната ранглиста - 6:2, 6:2. Този мач продължава по-малко от час и Малеева заслужено се класира на финал.
И той ще трябва да е в същия ден, защото турнирът трябва да бъде закрит във въпросния понеделник.
А там съперникът е едно от най-големите имена в женския тенис - Крис Евърт, която спечели седем от 18-те си титли в Шлема точно на "Ролан Гарос". И, обяснимо, на червената настилка в Перуджа, американската суперзвезда е категоричен фаворит.
По това време Евърт има пет титли на Italian Open и се очаква да спечели шестата, след като на полуфинал отнася сънародничката си Лиса Бондер с 6:1, 6:1. Играе толкова убедително, че никой не дава шанс на българската тийнейджърка, особено пък след маратона от мачове за няколко часа.
След лек обяд и дрямка, която продължава не повече от половин час, Мануела излиза на корта срещу Евърт, която в миналото е губила на този турнир само от Мартина Навратилова.
Изненадата е огромна - световната №2 губи от българката без да вземе сет - 3:6, 3:6 и със сърдита физиономия се явява за студено ръкостискане след последната точка при мрежата.
Сензация и подвиг - това са думите, които са употребявани за стореното от Мануела.
Разочарованието е голямо за Евърт, но тя трябва да се съвземе възможно най-бързо, защото и за двете предстои голямо изпитание - само два дни по-късно започва участието им на "Ролан Гарос".
Именно там американката взима своя реванш срещу българката след 3:6, 6:3, 6:2 в четвъртия кръг.
Онова представяне на Мануела в Перуджа обаче остава в историята, тъй като тя печели три мача срещу тенисистки от топ 50 в рамките на един ден.
За подобно нещо се иска завидна психологическа устойчивост и най-вече игрови ритъм. За жалост статистическите данни от онзи период не са толкова подробни, за да знаем дали това постижение е повтаряно.
Финалната среща и титлата са фундаментални за Малеева, тъй като идват в дебютната й година и я пращат в топ 10 на световната ранглиста още на 17-годишна възраст.
Това е втората й титла през годината, след като две седмици по-рано триумфира и в швейцарския град Лугано.
Следват титли в Индианаполис (август), Токио (ноември) и отново Токио (декември) само до края на същата 1984-а.
Така Мануела завършва годината като №6 в световната ранглиста, а пред нея са единствено Мартина Навратилова, Крис Евърт, Хана Мандикова, Пам Шривър и Уенди Търнбул.
В началото на следващата година българката успява дори да подобри това върхово постижение като се изкачва до №3 в света, но пък до края на кариерата си не успява да повтори спечелването на 5 титли в рамките на една календарна година.
Мануела печели общо 19 трофея в WTA тура, а кариерата и мина през цели 13 сезона, чак до 1994 г. Освен това се закичи с бронз от Олимпиадата в Сеул.
Най-голямата от сестрите Малееви участва 41 пъти в турнирите от Големия шлем, играе два полуфинала (US Open), 12 пъти е на четвъртфинали и има титла - на смесени двойки в Ню Йорк с Том Гъликсън в същата тази супер успешна 1984 г.
Но турнирът в Перуджа остава паметен с трите мача за няколко часа в един и същи ден, увенчани с изненадваща титла срещу Евърт.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}