Днес към стадион "Олд Трафорд" води улица, която носи неговото име. "Sir Matt Busby Way" те гледа от табелата, когато завиеш в посока на Театъра на мечтите. И няма нищо чудно в това - именно този човек е един от първите, накарал стадиона да мечтае.

На 14 януари преди 51 години, денят около стадиона е особено тъжен и студен. Мат Бъзби, мениджърът на Манчестър Юнайтед, свиква пресконференция и обявява, че се оттегля в края на същия сезон. "Време е за някой по-млад и енергичен човек", казва шотландецът.

Месеци по-рано Бъзби е извел Юнайтед до Купата на европейските шампиони. Още десетилетие преди това е в самолета, който на 6 февруари 1958 г. се разбива на мюнхенското летище при излитане към дома. Загиват 8 от футболистите, но оцелява мениджърът, както и младата надежда Боби Чарлтън. Мат Бъзби се възстановява с месеци в болници, но се връща в клуба и поема отбора отново.

Около него, Чарлтън, Джордж Бест и Денис Лоу, се появява звездния тим на Юнайтед. Първата славна генерация на клуба. Те печелят титли, взимат и първата корона на европейски първенец, печелена от английски отбор. Бест е световна звезда, печели и "Златна топка".

Всичко върви идеално, докато на този 14 януари Бъзби не обявява оттеглянето си.

Възстановяването му след ужаса от 6 февруари 1958 г. отнема месеци

Едва на 59 години е, но е преживял твърде много. Първо, той пристига в клуба през 1945-а, когато отборът дори не играе на "Олд Трафорд". Стадионът е съборен от германските бомбардировки. Изживява целия процес и е активен участник в него, докато Юнайтед се отърсва от Втората световна война, строи наново арената, играе на терена на градския съперник Сити...

Катастрофата и смъртта на неговите момчета през 1958-а е нов страховит удар по него. Те и до днес са наричани Бебетата на Бъзби. Спомените от Мюнхен слагат отпетачък върху психиката и са нелечими, а раните не са само външни.

Денят е особен, вододелен в историята на един от великите клубове на Европа.

"Юнайтед не е просто клуб, а е институция. Нямам съмнения, че и следващият мениджър ще успее, защото основите са положени", казва при обявяването на новината. Той вече е сър по това време, посветен в званието няколко месеца по-рано.

Денят е ключов.

След него тръгва най-тежкият период в историята на клуба. Защото, ако си мислите, че днес Юнайтед не е добре, забравете. Просто сте били на диетата на успехите и трофеите с този клуб твърде дълго в 20-те години от 1993-а до 2013-а. Но сегашната ситуация има своите сходни моменти с онази, настъпила след януари 1969-а. Тогава си тръгва сър Мат Бъзби, а през 2013-а напусна сър Алекс Фъргюсън. Първият - след управление от 24 години, вторият - от 27. И двамата шотландци. И двамата създали шампионски отбори и династии.

Сър Мат остава около клуба и държи здраво юздите на властта, макар и неофициално. Той съветва Юнайтед да заложи на Уилф Макгинес, който е треньор при юношите и бивш играч на отбора. Неговото протеже се проваля и повлича крак в турбуленция от нови назначения и неуспехи. Следва Франк О`Фаръл, после идва и Томи Дохърти.

И двамата са одобрени от Бъзби, без когото не се взима нито едно важно решение. Но вече не той селектира играчите и тренира тима.

Дохърти успява да спаси отбора през сезон 1972-73 г., когато се добира до 18-ото място. В клуба вече се е настанила анархията, а магическото трио Бест-Лоу-Чарлтън напуска.

Улицата, която тръгва към стадион "Олд Трафорд" (в дъното) носи името на сър Мат

Статуята на Бъзби пред стадиона на Юнайтед

Най-тежка е историята на Джордж Бест, който става напълно неуправляем, след като го няма сър Мат начело на отбора. Изкушенията са твърде много - женско внимание, алкохол и партита, а единственият човек, който има влияние над този свободен дух, е вече встрани от първия тим. На 1 януари 1974-а Бест играе последния си мач, след което никога повече не облича екипа. Лоу и Чарлтън са напуснали още на старта на сезона, през лятото на 1973 г.

Сезон 1973-74 г. обаче носи шокиращо изпадане, вече няма кой да спаси Юнайтед. Това е най-кошмарното пропадане за рекордно кратко време - от шампион на Европа през 1968-ма, до втора дивизия 6 сезона по-късно.

Клубът не успява да замени Бъзби. Сър Мат посочва заместници, но не е добър в това и изборите се оказват погрешни.

Десетилетия по-късно Юнайтед не успява да замени сър Алекс, а хората, които той лансира за поста - включително Дейвид Мойс, Жозе Моуриньо, а сега и Оле Солскяр, до момента не запълват празнината с очаквания обем. Типичен пример за клуб, който влиза в спиралата на неудачи и колебание след дълъг и много успешен период, в който е управляван с твърдата ръка на само един човек.

"Никой не можеше да влезе в кабинета му и да върши неговата работа след него - признава Денис Лоу. - Да наследиш сър Мат бе невъзможна мисия."

След 1980 г. Бъзби е президент на клуба, но в роля, която не му дава реална власт. Той е представителна фигура. След смъртта му през 1994 г. остава икона за всеки фен на Юнайтед. На финала в Шампионската лига през 2009 г. в Рим, хореографията в сектора на агитката на "червените дяволи" бе с неговото име. Куриозно, той е капитан на Манчестър Сити и Ливърпул и кариерата му на играч минава точно в тези два най-вражески за Юнайтед клуба, преди след войната да отиде като мениджър на "Олд Трафорд". Още една невероятна история за един от най-големите в британската футболна история. 

Днес Юнайтед търси този, който да влезе в офиса на Фъргюсън. През 70-те и 80-те на клуба му отне 17 години (до 1986-а) да открие наследник на Мат Бъзби.