В началото на това десетилетие въпросите във футбола ни бяха основно с географска насоченост към София, Пловдив и Ловеч. Миналата декада завърши с титла на Левски през 2009-а (последна засега), през 2010-а и 2011-а шампион стана Литекс, а ЦСКА показа признаци на съживявяне и през май 2011-а взе Купата на България.

Управлението при "червените" предизвикваше гняв сред феновете, дълговете растяха, отнетият лиценз от 2008 г. още не бе забравен.

В Пловдив Ботев се възраждаше след период във "В" и "Б" група, а останалите тимове с европейски амбиции бяха Черно море, пловдивският и софийският Локомотиви, и... общо взето - дотам.

През есента на 2010 г. обаче се случи знаменателно събитие, въпреки че в началото никой не подозираше, че новина със заглавие "Братя Домусчиеви инвестират във футболния отбор на Разград" ще е за някъде из водещите страници на вестниците.

Самият Кирил Домусчиев разкри години по-късно, че първоначално намерението е било просто да се стегне клуба от града (тогава втородивизионен) и не е имало дългосрочен проект. Но дали е така?

"Фен съм на ЦСКА и също така ми е болно, когато виждам, че нещата в българския футбол не вървят - казва по това време бизнесменът пред списание "Мениджър". - Има много неща, които трябва да се променят и на първо място това е добрият мениджмънт. Той ще направи първенствата интересни, ще докара спонсори, ще подобри работата в школите и това ще рефлектира върху качеството на националния отбор. Важна е ролята и на държавата.

Лудогорец не е инвестиция, защото не очаквам да имаме възвръщаемост. Преценихме, че това ще бъде нашият по-съществен принос за обществото в Разград - като инвестираме в местното ни предприятие не само в създаването на нови работни места, но и като подпомогнем над 100 деца, играещи в детско-юношеската школа на града. Много малко отбори от А група могат да се похвалят с толкова многобройна и ентусиазирана публика".

 

Лудогорец още през пролетта на 2011 г. имаше в състава си играчи като Тодор Колев, Мирослав Иванов (и двамата минали през Левски при Станимир Стоилов, първият голмайстор на А група), Зоран Златковски, Николай Дюлгеров, Мишо Александров, Слави Жеков и т.н. Това не бе селекция, която може да пропусне промоцията в елита от Б група.

Историята помни, че Лудогорец стартира пролетния полусезон на седмо място, на 5 т. зад лидерите в Б група. Но стигна до елита.

За да се стигне до това днес за този отбор да се говори като за хегемон във футбола ни, има няколко важни фактора. Първият от тях е "търпение".

Лудогорец остави треньора Ивайло Петев, с който мина през Б група, начело на тима и в елита. Не прибърза с лъскаво име, както го правят по традиция Левски и ЦСКА, например.

Мина се през кризисен момент в дебютния сезон в А група, когато през пролетта тимът загуби три поредни мача и изостана на 7 т. от "червените". Петев със сигурност беше пътник, нали? Не - остана, а после спечели дубъл още в историческия първи сезон изобщо на футбола в Разград на елитно ниво.

Имаше и първите обвинения към клуба, каквито и до днес не спира. Например за мача в Перник седмици преди края на сезона, когато един от най-здравите отбори иначе в елита реши да играе с юношеския си състав срещу Лудогорец. Причината бе странна - някакъв протест срещу БФС. В нито един друг мач Миньор не игра с юношите.

Разград се разходи на най-трудното място за гостуване извън София и Пловдив, разби голобради деца със 7:0 и не допусна грешна стъпка. Три седмици по-късно същите корави домакини скочиха като на финал в Шампионската лига срещу ЦСКА, победиха го с 2:0 и отвориха врата на Лудогорец към шампионски мач срещу "червените".

И до днес не е ясно какво се случи тогава в Перник, а треньор на Миньор бе Стойчо Стоев... Нататък неговата история с Разград е известна.

Снимка: БТА

Последваха 8 поредни титли. Пет от тях - спечелени безметежно, поне две седмици преди края на сезона и с разлика. Драматични бяха първата - с шампионски директен мач с ЦСКА, втората - след уникална издънка на Левски на финалната права срещу Славия у дома, последната засега - с точка пред "червените".

Сред останалите имаше първи места, спечелени с 8, 14 и 16 т. аванс, съответно. Титли, решени - ако не по Коледа, то с пукването на първа пролет.

Такава хегемония българският футбол помни само от суперотбора на ЦДНА през 50-те и началото на 60-те години с неговите 9 поредни титли. Ако Лудогорец пак е първи през май 2020-а, ще изравни този рекорд, считан за недосегаем.

През годините към тима на Домусчиев имаше и други обвинения - за финансово стимулиране на съперници на конкурентите (от Левски през 2013-а), за толеранс от съдиите, какъвто у нас всъщност винаги е имало за грандовете. А в момента клубът от Лудогорец е доминиращата сила.

В Европа този клуб направи за 8 и половина години елитна история повече, отколкото всички останали български отбори в турнирите на УЕФА за новия век. И като мачове, и като победи, и като генерирани приходи. Това са статистиките - 88 европейски двубои за 8 сезона, като съвсем скоро ще станат 90, когато Лудогорец се изправи срещу Интер в Лига Европа. Средно над 10 на година!

Инвестицията в клуба е колосална за България, разбира се. Заплатите на някои играчи са в орбитата на невъзможното, минават 50 000 евро месечно. Може да се каже, че в повечето съботи от шампионата Лудогорец играе срещу състави, които имат обща месечна заплата на стартовите 11, колкото е тази на Клаудио Кешеру, например.

Преди години собственикът каза, че възвръщаемост няма. Но не е точно така. Да, едва ли от футбол можеш да си на печалба у нас, но в Европа Лудогорец изкарва и нелоши пари.

Клубът е изключение от правилото - защото това десетилетие бележи най-ниската точка като ниво на играта и състояние на футбола изобщо в България. Разград процъфтява на терена, защото дава големи пари за футбол, за да печели купи и... да върне много от парите.

Така работи тази игра в новото време.

За декадата, която изпращаме, Лудогорец би рекорди:

- първият български отбор, класирал се два пъти в групова фаза на Шампионска лига - 2014 и 2016 г.

- първият български отбор, записал победа в груповата фаза на Шампионската лига - 1:0 над Базел през сезон 2014/15 г.

- Лудогорец е първият български отбор, спечелил групата си в Лига Европа - 2013/14 г.

Негативизъм и неприязън към този отбор винаги ще има. Особено сред феновете на ЦСКА и Левски. Те имат армия от привърженици в цялата страна, трупала любов от поколение на поколение вече десетилетия наред. Лудогорец няма това, но има успехите - и то в големи количества, за които двата гранда от 10 г. основно мечтаят.

Има европейските вечери на големи стадиони, срещу колоси като Реал, Ливърпул, Милан. Нещо, което при левскари и цесекари все повече се превръща в приятен спомен от стари снимки.

Спорно е доколко Лудогорец има позитивен ефект върху българския футбол, разбира се. И по този въпрос - мнения много. Едното е, че такъв доминант би следвало да "дърпа" останалите в амбицията да го настигнат. Сред другите го има и това, че твърде силното влияние върху БФС (включително ръководители и съдии), както и прекомерната инвестиция, която задължава отбора да е първи, всъщност гарантират подтисничество върху конкурентите. По всякакви начини.

Истината е някъде по средата, но едно не може да се отрече. Осем титли поред не се печелят без да имаш класата да го направиш. Победи в Европа, излизане от групи и вечери с химна на Шампионската лига - също.

Обичан, подкрепян, уважаван, презиран или откровено мразен, Лудогорец е явление във футбола ни. Появи се от никъде и отвя всякаква конкуренция. Няма друг клуб в европейската игра, който е печелил титла във всеки свой сезон в историята, в който е бил в елита!

Наистина - с фактите е трудно да се спори.

Снимка: БТА