Измина почти година откакто футболът загуби една от своите икони - Диего Армандо Марадона.

Днес великият аржентинец трябваше да навърши 61-годишна възраст, но здравословното му състояние, а и, според първите тези -  лекарска грешка, не му позволиха да поживее още. Дни преди рождения ден, който за първи път ще мине без него, един негов исторически съперник на терена описа спомените си за дребничкия гений.

Предлагаме ви ги - един по-различен словесен паметник на гения.

Става дума за англичанина Гари Линекер, който през 1986-а премина в Барселона в сделка за 2,8 милиона британски лири. По онова време само един друг играч в историята бе струвал по-скъпо на каталунците - именно Марадона, но четири години по-рано.

Линекер преминава на "Камп Ноу", където по онова време има пресен спомен за емблематични играчи като Диего и Йохан Кройф. Англичанинът, който преди това играе за Лестър и Евертън, е напълно наясно, че е далеч от нивото на тези двамата.

Но въпреки това вкарва 52 гола с екипа на "блаугранас", преди да бъде продаден от треньора Кройф.

Най-ярките спомени за Гари по отношение на Дон Диего със сигурност са от Световното първенство в Мексико през 1986-а. Тогава Аржентина спечели трофея, след като на четвъртфиналите Марадона вкара с "божията ръка" на Англия и разплака цяла една нация.

"Питър Шилтън (вратарят на Англия - б.а.) никога няма да прости на Марадона и напълно го разбирам. Това е игра с ръка, но преди това има нарушение срещу Глен Ходъл. Не го забелязах преди да гледам повторение при изготвянето на един документален филм. Тогава си казах "О, боже. И двата им гола е трябвало да бъдат отменени", казва Линекер, който не обвинява опонента си за стореното.

"Личността на Диего беше шарена бъркотия, но страхотен човек. Прекарах известно време с него в Буенос Айрес и това беше лудост. Всичко беше хаотично, постоянни тълпи около него, и си мислиш: Как този човек остава с всичкия си?

Казах си: благодаря на Господ, че не съм толкова добър, колкото него. Това звучи странно, но не знам дали щях да се справя. Диего се замеси с наркотиците, със света на мафията, но беше страхотна компания. Беше забавен и умен. Не може да си велик футболист, ако не си умен.

Веднъж с него теглихме заедно жребия за едно от световните първенства. Беше сложно, с много информация, но се справихме без грешка. След края се пошегувах: "Винаги си бил толкова сръчен с ръцете си..". Той ме прегърна горещо и ми отвърна: "Ти беше добър футболист, но ако беше толкова добър, колкото в тегленето на жребий, щеше да си на моето ниво".

Не е ли прекрасно това? Тогава ми направи деня. Каза ми, че съм можел да бъда добър колкото него - лека закачка, но топла и добра. Не бях добър колкото него, само умеех да вкарвам голове", спомня си Линекер.

В дните след смъртта на Диего, английският голаджия, сега популярен водещ на студия за Шампионската лига в BT Sport и предаването Match of the Day по BBC, произнесе друг монолог, с който разкри величието на Марадона (вижте го във видеото долу).

"Играхме шоумач в Барселона - ние бяхме Отбор на света, срещу Барса. Марадона и Платини, още куп звезди, бяха в моя отбор. Събрахме се в съблекалнята и всеки се приготвя за мача... Както е обичайно. Диего си е навил чорапите на топка, жонглира с тях пет минути, седнал в съблекалнята... Всички го гледаме с изумление. След това, на загрявката, направи нещо невероятно. И до днес това е най-великото нещо, които съм виждал на футболния терен.

Диего отиде в центъра на терена и ритна топката високо нагоре. Без почти да мърда от мястото си я ритна отново нагоре, но и без да я укротява. И пак, и пак - 13 пъти! Най-дългото разстояние, което помръдна, бе около 3 метра. Как се прави това!?

На следващия ден, на тренировката ни, всеки опитваше да го повтори. Най-доброто постижение бе три поредни удара, без да гониш топката из цялото игрище и да я изпускаш да пада..."