17-11-2017 20-11-2018

Добрият великан, убил лъв и пожертвал всичко в името на хората си

Човекът, който заряза милионите и спокойния живот заради родината

18:51 | 22 май 2020 | Редактор : Венислав Кирилов 24 8359 Снимка: Getty images/Gulliver photos

"Ако всеки на този свят беше Мануте Бол, то това щеше да е свят, в който ще живея с удоволствие".
Време за мен
Продукт на седмицата: Красота, родена през нощта
Новите трендове: Туризъм за сън или иновативно хапче за заспиване?
Революцията в грижата за лице и инфлуенсърите

Думите са на баскетболната икона Чарлз Баркли по адрес на бившия му съотборник Мануте Бол. Да срещнеш висок баскетболист вероятно е нещо съвсем обичайно, но пък дори и в този спорт има играчи, които се отличават, когато се наредят до колегите си. А това вече е наистина трудно.

Историята на NBA познава доста прекалено високи дори и за стандартите на баскетбола играчи, а сред най-популярните безспорно е "добрият великан" Мануте Бол.

Естествено, първото, което прави впечатление в покойния вече Бол, е физиката му. Впечатляващите 229 сантиметра ръст и доста скромните за него 91 килограма. Гледайки го, човек неизменно подсъзнателно се питаше дали краката му няма да се скършат всеки момент.

Мануте Бол обаче не остава в историята като просто едно прекалено високо момче от Судан. Битка с лъв, нелоша спортна кариера, сериозна популярност заради ръста и физиката, както и впечатляваща благотворителна дейност, му отреждат място в историята.

И докато вероятно през целия си живот в САЩ той е "стърчал" доста над околните, у дома Мануте отново е най-висок, но пък не с кой знае колко над приятелите и семейството.

Той е от етническата група Динка, населяваща днешен Южен Судан. Славата на тези хора е, че са най-високите в целия свят. Очевидно най-популярният им представител затвърждава тази теза с пълна сила.

Всъщност най-ниският член на семейството на Мануте е неговият баща със скромните 203 сантиметра. Майка му пък е 208 сантиметра, а баскетболистът е разказвал за 239-сантиметровия си прадядо.

Снимка: Getty images/Gulliver photos

Разбира се, това една от недоказаните легенди, съпътстващи живота на Мануте, който дори няма акт за разждане или какъвто и да е документ, доказващ дата или година. Вероятно нещо съвсем нормално за средата на миналия век в Южен Судан. Днес независима страна, но тогава все още част от държавата Судан.

Редица спортни звезди идват от бедни семейства, преминали през трудно детство с доста лишения. Тук обаче говорим за човек, който е израстнал в селце без елементарните удобства на модерния живот като електричество и течаща вода.

Една от забележителните истории, която той е разказвал пред медиите и съотборници, е свързана с убийството на лъв в младежките му години. Да, говорим за абсолютно истински лъв. Мануте го уцелва смъртоносно с копие, в опит да защити добитъка на селото, заедно с роднините си.

Не са много хората, които могат да се похвалят с подобна история, нали?

Е, за човек израсъл в подобна обстановка, едва ли е изненада, че документи и данни за раждането му няма. Неговата възраст си остава загадка и до днес, като по време на кариерата му е сред най-обсъжданите неща в NBA.

Бол се сблъсква с баскетбол у дома в края на 70-те, когато се мести в града. А през 1984-а е забелязан от треньора Дон Фийли, който по това време помага за развитието на спорта в Судан. Благодарение на него, Мануте и група африкански момчета отиват в Кливланд, за да преследват баскетболната си мечта.

На другия край на света, сякаш в друга планета, без да знае дума на английски, а и най-шокиращото - без да знае рождената си дата. Треньорът на университета в Кливланд - Кевин Маки, си спомня:

"Той стоеше пред мен и нямаше идея на колко години е, наистина не можех да повярвам. Дори и хората с него нямаха идея за възрастта му. Така избрах 16 октомври 1962-а. Собственоръчно го превърнах в 22-годишен младеж.

Истината обаче е, че според мен този човек беше поне на 40, нямаше как да е на 22. Трябваше обаче да го направя достатъчно млад, за да играе.

Убеден съм, че 10 години по-късно, когато вече играеше успешно в NBA, той беше на възраст над 50 години".

Виж още Един джобен великан на 55: Уроците на най-ниския играч в историята на НБА

Възрастта на Мануте остава тема на обсъждане до края на кариерата му през 1996-а, като дори и в наши дни бившите му съотборници си спомнят, че той определено е бил на около 50. Точната статистика по въпроса ще си остане вечна загадка, но на 50 или не, Мануте направи прилична кариера. Премина през Вашингтон Булетс, Голдън Стейт Уориърс, Филаделфия и Маями Хийт.

Записа 653 мача в NBA и остава в историята на лигата като един от най-добрите блокировачи.

Всъщност Мануте Бол има повече блокирани стрелби, отколкото отбелязани точки. Все пак това едва ли е особено трудно, когато достигаш коша без да се налага да отскачаш.

По времето си във Вашингтон, Мануте Бол заформя може би най-странното партньорство в баскетболната история.

229-сантиметровият суданец дели игрището със 160-сантиметровият Мъгси Богс, който е най-ниският NBA играч.

Embed from Getty Images

Родината на Мануте пък е непрестанно раздирана от конфликти, дали между християни и мюсюлмани, или между отделните етнически групи. Войните в Судан рядко стихват. Дори и първоначалната му цел, когато подписва първия си професионален договор в САЩ, е да събере пари, с които да измъкне сестра си от Африка.

Постига го, осигурява по-добър живот за цялото си семейство, а в следващите години се радва на кариерата си в NBA и славата, която има най-вече заради физиката си. Където и да пристигне отборът му, всеки фен бърза да се снима до Мануте.

Всичко обаче се променя в края на 1988-а, когато телефонът буди суданеца в малките часове на нощта. Отсреща той чува родния си език, а непознатият разтревожено обяснява, че войските на Севера са нахлули, опожарили са селата, избили са мъжете и са взели децата.

Непознатият всъщност е представител на Движението за освобождение на Южен Судан, където християнското население е репресирано от правителството на държавата Судан с преобладаващо мюсюлманско население.

Двамата с Мануте Бол се срещат, а баскетболистът се запалва по идеите на движението. Спортистът използва славата и контактите си, за да подпомогне каузата, а мазето на дома му Вашингтон се превръща в щаб квартира. След тренировките, в нея Бол и група суданци правят планове за установяване на мир в родината.

Каузата става цел №1 пред 229-сантиметрови гигант, който започва да използва всяка своя медийна изява за призиви към мир.

Да, той е християнин и представител на репресирания Южен Судан, но в медийните си изяви никога не заема страна, а просто моли всички да спрат с изтребването помежду си.

Впоследствие е обвиняван, че е финансирал силите на Южен Судан, помагал е с набавяането на оръжия, но това са недоказани факти. Доказателства обаче има за бежанските лагери, които Мануте построява и за хуманитарната помощ към милионите му сънародници, останали без дом.

Хора от Движението за освобождаване на Южен Судан дори разказват, че без особено да се замисля, Мануте Бол е дарил всичките си спестени пари към този етап, които са били малко над 3,5 милиона щатски долара.

Гигантът използва славата си изцяло в помощ на родината, като непрестанно призовава световните сили да обърнат внимание на Судан. След края на кариерата му, всички тези инициативи водят до банкрут на Бол, който е хвърлил всичките сили в помощ на своите хора, но пък не съжалява.

Това го кара да стартира различни кампании, като през 2002-а дори се качва на боксовия ринг, за да се бие със състезателя по американски футбол Уилям Пери. Бол не изгаря от желание да се боксира, но го прави само и единствено за пари. Докато се боксира, телевизия "FOX" непрестанно изписва телефони, с които да се набират средства за Судан.

И всичко това, въпреки че само няколко месеца по-рано същата тази негова родина да се опитва да затрие божествения образ на Бол, а той е принуден да се върне в САЩ като бежанец. Да, Мануте Бол, който хората у дома боготворят, получава покана за поста министър на спорта. Има обаче едно условие, а то е да смени религията си.

Бол отказва да приеме исляма, а правителството директно го обявява за терорист и в подпомагане на бунтовниците.

Спасява го само славата му. Американския посланик успява да го качи на самолет за Кайро, макар и заобикаляйки доста закони. След няколко месеца в египетската столица, той получава право да се завърне в САЩ като бежанец.

Това обаче по никакъв начин не убива ентусиазма му. За боксовия мач споменхаме, а през 2006-а, Мануте Бол и стотици судански бежанци правят марш от Ню Йорк до Вашингтон. Отново целта е една - светът да обърне внимание на Судан.

С помощта на Бол започва изграждането на доста училища в Южен Судан. Той не спира да помага, въпреки постепенно влошаващото му се здраве. Постоянни пътувания между Судан и САЩ в помощ на родния си край са ежедневие, докато през юни 2010 черният му дроб отказва и Мануте Бол умира. На колко години е... никой не знае.

По това време е отвъд океана, като героят на Южен Судан така и не вижда независимостта на страната. Тя идва 13 месеца след смъртта му. Погребват го в родното му село, а бившият директор на NBA Рори Спароу казва:

"Той беше гигант извън игрището. Той беше болен, но не спираше да помага и да пътува. Мануте буквално умря за своите хора. Можеше да седи в САЩ, да бъде милионер и да се наслаждава на прекрасен живот.

Този човек захвърли всичко, за да се бори за нещо много по-велико. За цялата си родина. Не съм виждал друга популярна личност, която използва славата и парите си само и едиснтвено в помощ на другите".