Едно приятелство, дълбоко като морето в Генуезкия залив, води Италия напред

16:26 | 30 юни 2021 | Редактор : Динко Гоцев 3 4918 Снимка: Getty Images

"Животът ли? Той е 10 процента онова, което ни сполетява или ни се случва. Останалите 90 процента е начинът, по който ние се справяме с него."

Евро 2020

Докладът от финала на Евро 2020: Над 2000 "пияни и дрогирани" без билети, по чудо не е имало смърт
Полицията арестува 11 души за расизъм срещу английските национали
Грешникът за Англия наруши мълчанието: Разкая се за дузпата и нападна расизма

Това не е мъдрост на някой философ, мислител или както би прозвучало модерно днес - инфлуенсър. Каза го Джанлука Виали, когато през април 2020-а му съобщиха, че ракът вече си е отишъл. Някогашната деветка на Италия изглеждаше остарял, леко поотслабнал, а очите му - хлътнали и някак тъжни. Но бе преборил болестта, която го нападна близо 3 години по-рано.

В събота Виали изтича 30 метра от стълбичките на "Уемби" под дъжда и прегърна като брат Роберто Манчини, треньора на Италия. Двамата седяха така близо минута, ликуващи и крещящи, когато Федерико Киеза вкара за 1:0 в продълженията срещу Австрия.

Те са наистина братя, макар фамилиите да издават, че това някак да е вярно. Поне не и биологически.

Друга картина, нищо общо с Евро 2020 - Джанлука и Роберто седят на терасата на ресторанта "Ла Пелигрота" в Генуа, или както те го наричат - "при Кармине". Това място е свещено за приятелството, което по-дълбоко от морето в залива на града, който се вижда от терасата.

Embed from Getty Images

Тук в края на 80-те Манчини водеше целия отбор на Сампдория на вечеря два пъти в седмицата. Традиция, която изгради един от най-сплотените тимове в историята на калчото и закара скромния Самп до титлата и финал в Купата на шампионите през 1992 г. Там ги победи Барса на Ицо Стоичков, но за отбора от Генуа това бе велико постижение.

При Кармине навремето се родиха безброй традиции и здрави приятелства. Атилио Ломбардо обичаше да изстреля някое кюфтенце от пастата си с лъжицата по Виали, просто да го подразни като сложи мазно петно по така внимателно обгрижваната му коса. О, да - Ломбардо днес също е част от щаба на "скуадра адзура", по изричното желание за това на Манчини.

Редовно минаваше някой тифозо на Дженоа и подвикваше под терасата "Дано в неделя паднете", а играчите в отговор любезно вдигаха чаша с вино за наздраве към фена на съперниковия отбор от града.

Виали и Манчини за първи път обличат един и същ екип през юни 1984 г., когато Самп привлича Джанлука от Кремонезе. Той е странна птица, но вече е познато име в Италия, въпреки че още няма мач в Серия А. Вкарал е десетки голове във втора лига за тима от родния му град, но по-интересното е, че му се носи друга слава.

Син е на милионер, израснал е с петимата си братя и сестри в огромно имение с 60 стаи, говори перфектен английски, учил е в университет... Въпреки това е бунтар, с обеца на ухото, кара мотопед, носи джинсови якета и пуска косата си дълга и свободна.

На тренировъчното игрище в първия му ден чува: "Приятел, тук работим здраво и няма място за някой, който е разглезен или играе просто за кеф."

Казва го друго младо момче, ненавършилият 20 години, вече от два сезона лидер на тима Роберто. Те са набори - родени са през 1964-а. Но Манчини е от съвсем друго семейство, потекло и обществена прослойка. Той не търпи мамини синчета, но скоро разбира, че е сбъркал в първата си преценка за Лука. Виали е невероятен характер и работи не по-малко здраво всеки ден.

Двамата се познават още по-отдавна, но по-скоро Виали знае Роберто, а не обратното. Извикани са на един лагер в Коверчано, базата на италианските национални отбори, когато са 14-годишни. Селекция на юноши - суперталанти от страната.

"Той беше моят герой - разказва Виали. - Винаги умислен и сериозен, винаги лидер на групата още тогава. Каквото кажеше, бе на място и всички слушахме. Бях на седмото небе, когато разбрах, че отивам в Сампдория и ще играя с Манчини. Той беше най-големият талант на едно страхотно италианско поколение."

Още от първите дни двамата стават неразделни - на игрището и в града. Президентът на Самп Паоло Мантовани е впечатлен, а те са неговите големи любимци в тима. И днес Виали разказва как босът е оставял понякога естествения лидер Манчини да говори на важни срещи преди големи мачове, а не той да взима думата.

И днес в Генуа се разказва култовата история как Мантовани купил на децата си две кучета и ги кръстил Лука и Роби. На двамата нападатели и негови големи слабости.

Embed from Getty Images

Те са винаги в една стая на хотел "Астор" край града, където отборът е на лагери преди мачове. Понякога не спят преди големи дербита и слизат при готвача на тима - Джорджо Пари, наричан Крал Джордж, да им сготви нещо леко почти в полунощ. След това обикалят из паркчето около хотела и говорят до късно, превъзбудени от предстоящия двубой.

В града ги кръщават Сиамски близнаци, а италианските списания - футболни и модни, са пълни с техни снимки, но почти винаги заедно, а не един по един. Но има и един друг прякор, за който Манчини се сеща с усмивка: Головите близнаци.

Евро 1988 и Мондиал 1990 трябваше да са техните големи турнири, бяха в разцвета на силите си. Но на Европейското Италия падна на полуфинал от СССР, а две години по-късно загуби у дома на същия етап от Аржентина. На домашното Световно Манчини не игра нито една минута - най-голямото разочарование в кариерата му. Виали разтегна мускул, хвана бронхит, почти постоянно не тренира по време на турнира и реално... не игра нищо.

След първенството си обещават - трябва да направим най-силния си сезон и да докажем, че критиките не са заслужени. Сампдория печели първото и единствено скудето в своята история, а Виали (19 гола) и Манчини (12 плюс 9 асистенции) са острието на копието. Те са невероятни в онзи сезон.

Година по-късно са на "Уембли" и докосват Купата на европейските шампиони, като Виали изпуска две златни положения при 0:0, за да дойде голът на Роналд Куман в продълженията и трофеят да иде при Барселона.

"Трябваше да спечелим - казва Манчини. - Играхме свободно и без страх, макар да знаехме, че това може да е единственият ни шанс за тази купа. И днес ми е трудно да приема, че загубихме."

Изобщо, той трудно приема загубите. Те го съсипват. Но поне има един невероятно верен приятел, на когото винаги може да се опре. Лука.

През 2015-а Роберто е в най-трудния си период, върви процес на развод със съпругата му Федерика. Виали хваща самолета от Лондон, където живее тогава, и отива на гости на приятеля си в Рим. Казва на своята съпруга Катрин - "Може да остана там и месец, но искам да съм до него". Никой от двамата не разкрива какво са си говорили, къде са ходили, как са изкарали онези дни заедно. Но е факт, че днес Манчини още е женен за Федерика. Раздялата бе анулирана, различията изгладени.

Две години по-късно Роберто отиде в Лондон, защото диагнозата "рак на панкреаса" смрази Лука. Така правят приятелите.

Когато през 2018-а, след провала да се класира на Мондиала италианският тим, Манчини бе поканен за селекционер, той вече имаше план в главата си. Той съдържаше две прости точки.

- Ние нямаме Меси, Роналдо и играчите, които имат германци, португалци, французи и англичани. Такава е реалността в момента. Затова ще създадем отряд от приятели, здраво свързани, готови на битка един за друг. Ще компенсираме с колектив и това ще е нашият коз.

- Трябва да взема в щаба Атилио Ломбардо и Лука, когато се оправи и лекарите позволят. Те трябва да са тук заради настроението, заради приятелството и заради това, че такива хора обединяват около себе си всички.

Играчите са възхитени. Преди Евро 2020 Джорджо Киелини бе питан на пресконференция на какво се дължи изумителната серия на отбора - три години без загуба, 31 мача, по 1000 минути без допуснат гол, победи, победи...

"Виждате само резултатите на терена, но много неща няма как да следите - каза капитанът. - Невероятно е какво удоволствие е всяка появяване на лагер с националния отбор, откакто Манчо (в Италия всички наричат така Манчини) е начело. Това е като да си на пикник със семейството, с братята ти. Смях, настроение, но и ужасно много работа с ясна цел - ние трябва да побеждаваме. Виали, Ломбардо и Манчини върнаха духа на Седемте джуджета, за който ние сме чели като деца."

Седемте джуджета - така ги наричата навремето в Сампдория. Виерховод, Манини, Манчини, Виали, Ломбардо, Пари и Пелегрини. Лидерите, които са неразделни и около тях се е изградил невероятен колектив. Има и книга в Италия, написа я тогавашният им треньор Вуядин Бошков. Разказваше в нея как този тим е бил с непреклонен характер, защото в него всички са били като братя. Сега в италианския национален отбор е същото.

Снимка: Getty Images

Манчини бе назначен за селекционер през лятото на 2018-а. В същия ден Виали мина една от най-тежките операции след диагнозата. В часовете на утрото на следващия ден, Роберто получава SMS: "Братко, радвам се. Знам, че ще се справиш. Кой, ако не ти!?"

"Да имаш силата да мислиш за другите, за приятелите ти, когато самият ти си лице в лице със смъртта - това е невероятно. Но Лука е такъв, той е човек със златно сърце. Да имам приятел като него да мен означава страшно много", каза Манчини, когато разкри за съобщението.

Виали минава много тежка битка същата есен, губи 16 килограма, трудно върви и почти не излиза. Не минава и седмица обаче, без в дома му в Лондон да пристигне един гост, който носи чанта с италиански продукти за хапване, както и по някоя книга от родината. Роберто.

Когато преди година и три месеца му казаха, че е напълно здрав, Виали не знаеше с какво да се захване. Манчини го покани в щаба. Нямаше позиция за него в треньорската група, но зае поста на шеф на делегацията на скуадра адзура. Той е навсякъде с отбора, както и с треньорите.

Представят го пред отбора така, както дебютантите в тима - Роберто го кара да се качи на импровизирана сцена в Коверчано и да изпее песен пред играчите и треньорите. Джанлука се качва и взима микрофона, след което подема "Canzone del Sole" на Лучо Батисти. Отборът пее с него, настроението е страхотно. От първия момент той е като неизменна част от състава.

Днес двамата - Роби и Лука, са надеждата на страната. Те и отборът до този момент са великолепни на Евро 2020. Предстои мач с фаворита Белгия, а после - ако този бъде спечелен, още два, до титлата... на "Уембли".

Те имат работа за довършване на този стадион от 1992-ра, нали помните?