В двата европейски клубни турнира по футбол останаха осем отбора - дойде време за полуфиналите в Шампионска лига и Лига Европа, като няма по-добър и точен показател за определяне на "елита" за този сезон. Тези осем тима са лицето на този елит, поне към момента. А както знаем в тази игра "се живее в момента". Днес си на върха и спориш за всички титли и трофеи, утре си извън заглавията и е време за рестарт, изграждане на нов отбор и т.н. Или поне - така беше преди в играта за някои да настъпи "златен дъжд" и това да ги отсее сред останалите.

През този сезон Висшата лига доминира европейските надпревари с четири от осем отбора сред последните останали в двата турнира. Манчестър Сити и Челси са в Шампионската лига, Манчестър Юнайтед и Арсенал - в Лига Европа. Теоретично можем да имаме два английски финала, както се случи през 2019-а (Ливърпул - Тотнъм и Челси - Арсенал).

Но и една друга тенденция прави впечатление.

Вероятно достигна своя апогей ерата на "клубовете-сноби" в елита на играта. Да, този термин вече се използва широко от години. Наричат ги още "новобогаташи", а двата най-сериозни от тях са направо собственост на държави на Изток и постоянен трън в окото на хората от секцията за Финансов феърплей в УЕФА. Бяха глобявани, наказвани, но... ето ги отново на върха на пирамидата, като вече това изглежда не като нещо временно, а като сериозна основа за доминация.

Манчестър Сити не бе повече от петънце на картата на европейския футбол до преди десетилетие. Клуб с голяма история и аура за английската игра, той бе спечелил Купата на купите през 1970 г. (побеждава полския Гурник на финала, а преди това Лиерс, Академика Коимбра и Шалке), бе участвал още 7 пъти в турнирите на УЕФА без забележима следа в тях преди 2008 г. Единственото му участие в шампионската надпревара датираше от 1968 г., когато е елиминиран от Фенербахче в първия кръг.

Появата на новите собственици от Абу Даби през 2008 г. промени всичко за Сити и днес това е клуб с 10 поредни участия в Шампионската лига, достигащ втория си полуфинал там и открито превърнат във фаворит на букмейкърите за трофея. Как стана трансформацията ли? С около 1,2 милиарда евро, инвестирани за 13 години в клуба от консорциум, който е ръководен от членове на управата на държавата ОАЕ, начело с един от министрите там - Калдун ал Мубарак, който е официалният президент на Манчестър Сити. Така един клуб, считан за голям само на локално ниво, се превърна в европейски фактор.

Извън футбола понятието "сноб" е за човек с неблагороден и неаристократичен произход, който се стреми на всяка цена да проникне и се намести във висшето общество. При тези със синя кръв. Ако перифразираме за футбола - Сити вече е трайно в компанията на Реал, Байерн, Ювентус и останалите "аристократи", но още няма място в двореца им, когато става дума за трофеи на европейска сцена.

А последните четири години са Еверест-а на неговите амбиции и стремеж към доминация, засега на местно ниво. Три титли в Англия за четири сезона, а до седмици ще бъдат 4 от 5. Втори полуфинал в Шампионската лига, рекорди по точки (100) във Висшата лига, нечуван требъл с всички три трофея в Англия (2019 г.)... Сити има всичко и е на гребена на вълната. Остава да покори и континента.

На полуфинала ще се срещне с ПСЖ, който е създаден през 1970 г. и въпреки опитите си от преди 2012-а, не успяваше да се намести в елита на европейския футбол до влизането на Катар - държавата - в неговото управление. Там президент днес е Насер ал Келаифи, който е президент на Катар Спортс Инвестмънт - правителствената групировка, която се занимава с инвестициите в спорта по света, целящи популяризиране, разширяване на влияние и експанзия на повече от един пазари. Това е записано в стратегията на компанията.

Тя притежава медийния гигант beiN, а и е основен играч в организирането на Мондиал 2022 в страната. Общото със Сити? Пряко ръководене от корпорация-държава, наляти около 1 милиард евро, създаване на сателитна система от клубове и брандове по света, търсене на нов имидж на пазара. А, да - и сериозни футболни успехи.

ПСЖ игра финал миналия сезон в Шампионската лига и го загуби от Байерн. Сега елиминира действащия шампион и е на полуфинал срещу Сити. Един от двата "по-особени" отбори в Европа, ще е на финала.

Несъмнено това е ерата на новобогаташите във футбола. Първият клуб, който отговаря на такъв профил - Челси, който много промени стратегията си от първите години на Абрамович, също е в компанията на последните осем тима в двата турнира. Когато през 2003 г. руският милиардер купи лондонския клуб, стартът бе с огромни пари на трансферния пазар, привличане на звезди ежегодно, като сумите за техните заплати "издухваха" конкурентите за подписа им. Сега Челси е изграден и с изключителна академия зад гърба, като там са събрани някои от най-големите световни таланти. Не че пак не се харчат големи пари - над 200 милиона евро само в последните два трансферни прозореца.

Но има разлики с ПСЖ и Сити. Лондонските "сини" се наместиха сред елита на Европа още към края на миналия век със спечелена Купа на купите, с играчи като Дзола, Гулит, Виали и Десаи. Абрамович просто даде още по-голямо гориво в този процес, но естествено, с неговите пари дойдоха и истински големите успехи. Но Челси вече бе фактор в Европа, макар и не типичният клуб-аристократ. А сега е и част от семейството на отбраните клубове, печелили купата с Големите уши. Нещо, което за ПСЖ и Сити остава все още обсесия. "Сините" взеха и два пъти трофея в Лига Европа, с което мястото им на трапезата на европейските знаменитости е запазено. Освен това не е собственост на цяла държава, а на организация, ръководена от частен бизнесмен.

Четвъртият полуфиналист в Шампионската лига е Реал. Ето това вече не е "сноб" на футболната маса. 13-кратен шампион на Европа, най-титулуваният клуб на континента, постоянна величина на картата. Няма нужда да обясняваме кой е Реал Мадрид в "жълтите страници" на европейския футбол.

Това са двата сблъсъка по пътя към финала в Шампионската лига:

Реал - Челси, ПСЖ - Манчестър Сити. Мачовете са на 27/28 април и 4/5 май.

В Лига Европа нещата са различни.

Изненада е присъствието на Виляреал, но в никакъв случай този тим не може да бъде причислен към "новобогаташите". Там се работи упорито от близо 20 години, достигнат бе полуфинал в Шампионската лига, а и в Лига Европа. Тук говорим за устойчивост, постигната с добра политика, а не с милиарди. Виляреал дебютира в Примера през 1998 г., но от тогава има второ място в първенството на Испания и цели 181 европейски мача (средно по около 8-9 на сезон). Спечели и два пъти несъществуващия вече турнир Интертото.

Виляреал ще играе с Арсенал в полуфиналите. Подобно на Челси, това е клуб със славна история в страната му, но в Европа нещата не са точно същите. Лондонските "артилеристи" също са изключително популярни по света, както и "сините" от западната част на британската столица, но успехите им в континенталните турнири са оскъдни - една Купа на панаирните градове и една Купа на купите. Загубен финал в Шампионската лига към края на ерата на суперотбора с Непобедимите в Англия - Анри, Виейра и останалите, е друг (почти) връх. Но поне едно е сигурно - Арсенал от две десетилетия постоянно е в играта в европейските турнири, макар и рядко да стига финалните фази.

Другата двойка е Манчестър Юнайтед - Рома, като отново не става дума за новобогаташи. В Лига Европа ги няма. "Червените дяволи", редом с Ливърпул, са европейската гордост на Англия от десетилетия, като в последните двадесет лета сме длъжни да прибавим и Челси с неговите три големи трофея. Юнайтед е трикратен шампион на Европа и първият тим от родината на футбола, стигнал до трофея през 1968 г. Той е от тези със синя кръв в играта на континента.

Рома не е чак аристократ, защото трофеите и успехите не са обичай за този клуб. Но със сигурност е знаков за европейския футбол, а и е далеч от имиджа на новобогаташ или сноб. С едва три титли на Италия, където командват трите отбора с райе на фланелките (Юве, Интер, Милан), римските "вълци" са редовен участник в турнирите на УЕФА, но да ги спечелят за тях е мисия невъзможна. Сега се отваря шанс, макар Юнайтед да е категоричен фаворит в сблъсъка на полуфинала.

Двойките в Лига Европа:

Манчестър Юнайтед - Рома и Виляреал - Арсенал (29 април и 6 май).

Равносметката:

Имаме 4 отбора от английската Висша лига, два от Примера в Испания, по един от Италия и Франция. Аристократите са Реал и Юнайтед, но с уговорката, че Челси вече е направил достатъчно да е в тяхната компания повече, отколкото в тази на Сити и ПСЖ. Двата футболни "сноба" на Европа стигат своя пик и може да се очаква, че в следващите няколко сезона имената им рядко ще слизат от тази фаза на шампионския турнир.

Затова са конструирани, това е целта. Да стигнат до футболния еквивалент на Светия Граал, с което да станат достойни да седнат на масата на отбори като Реал и Юнайтед.