"Реал" и "Ливърпул" ще влязат в битката в Киев в събота, стъпили здраво върху богатата си история та грандове в турнира.

И ако за английските "червени" последните 30-ина година не са "поле" на доминация на домашната им футболна сцена, то в Европа те продължават да са фактор.

"Ливърпул" спечели Купата на УЕФА през 2001 г., игра финал за Лига Европа през 2016-а, вдигна трофея в Шампионската лига през 2005-а и изгуби финал през 2007-ма. За пети път през новия век клубът от "Анфийлд" е на европейски финал.

Каквото и да кажем за историческото влияние на "Реал" върху футбола на континента, няма да опише достатъчно ясно този феномен.

Не ги наричат "кралете" само заради короната в емблемата. Това е кралят на турнира на шампионите.

"Реал" спечели първите пет издания на надпреварата - между 1956-а и 1960 г., след което губят два пъти (1962 и 1964 г.), за да вдигнат шестата си купа в 11-ото издание на Купата на шампионите!

За първите 11 години, "белите" са на 8 финала. И днес, когато тази доминация е наричана "нечувана", само се замислете: "Реал" е на четвърти финал в последните пет години. Историята изглежда се повтаря.

През 50-те това е отборът на Ди Стефано, Хенто, Муньос, Риал и Маркитос. Мигел Муньос вдига първите две купи като капитан, а последните две от онзи период - като треньор.

Единственият, който играе и на осемте споменати финали, е Франсиско "Пако" Хенто. Днес той е почетен президент на "Реал", наследил поста от приятеля му Ди Стефано, който си отиде от света преди 4 години.

Отборът от 50-те и 60-те е изграден от президента Сантяго Бернабеу Йесте, който ръководи клуба от 1943-а до 1978 г. На него днес е кръстен стадионът на "Реал". Бернабеу е и един от основателите на турнира, подкрепил мощно идеята на френския журналист Габриел Ано в началото на 50-те.

Идеите му минават през пълно реструктуриране на академията и тренировъчната база, залагане на "кантерата" - юношеската школа на клуба, но и налагане на модела на купуване на най-силните играчи в света. Първият шампионски тим на "Реал" от 1956-а печели с 4:3 финала срещу "Реймс" (Франция), като в състава има 10 испанци и Ди Стефано.

При легендарното 7:3 над "Айнтрахт" на финала през 1960-а обаче в тима играят Ди Стефано, великият унгарец Ференц Пушкаш, уругваецът Сантамария, аржентинецът Рохелио Домингес и бразилецът Канарио. Раймон Копа, френският магьосник, също се присъединява към тази отбрана компания.

Финалите на онази доминация:

1956 г., Париж: 4:3 срещу "Стад Реймс" с голове на Риал (2), Ди Стефано и Маркитос.

1957 г., Мадрид: 2:0 над "Фиорентина", голове на Ди Стефано и Хенто.

1958 г., Брюксел: 3:2 над "Милан", голове на Ди Стефано, Риал и Хенто.

1959 г., Щутгарт: 2:0 над "Стад Реймс", голове на Ди Стефано и Матеос.

1960 г., Глазгоу: 7:3 срещу "Айнтрахт", голове на Пушкаш (4) и Ди Стефано (3).

Този мач, игран пред 127 000 зрители на "Хемпдън Парк", е считан за един от кръстопътните като влияние във футбола. Играта на "Реал" е близо до съвършенството, а картина от двубоя достига до цяла Европа в репортажи. Това вероятно е денят, в който Мадрид получава и първите ясни отенъци на легендарния си ореол.

1966 г., Брюксел: 2:1 срещу "Партизан", голове на Амансио и Серена.

През 1998 г. Кралят се завърна, слагайки край на 32-годишна пауза с нова купа на шампионите.

Финалът срещу "Ювентус" в Амстердам донесе трофея след победен гол на Предраг Миятович за 1:0.

В следващите 4 години Мадрид триумфира още два пъти, оформяйки нова миниера на доминация:

2000 г., Париж: 3:0 над "Валенсия", голове на Мориентес, Макманамън и Раул.

2002 г., Глазгоу: 2:1 над "Леверкузен", голове на Раул и Зинедин Зидан.

В този финал игра и Димитър Бербатов, влязъл рано като резерва за германския отбор. В края той пропусна да изравни, като спасяванията на друга резерва - Икер Касияс, оставиха купата за "Реал".

Това бе ерата на Фернандо Йеро, легендарния капитан Маноло Санчис, Роберто Карлуш, както и символа Раул.

Последваха нови 12 години чакане, преди генерацията на Роналдо, Рамос, Марсело и останалите да донесе още 3 купи за 4 години (в стил "Реал" - когато доминира, този клуб просто доминира трайно).

2014 г., Лисабон: 4:1 над "Атлетико" с продължения, голове на Рамос, Бейл, Роналдо и Марсело.

2016 г., Милано: 1:1 и дузпи срещу "Атлетико", попадение на Рамос в редовното време.

2017 г., Кардиф: 4:1 над "Ювентус", голове на Роналдо (2), Каземиро и Асенсио.

Към 12-те купи, "Реал" има и 3 загубени финала. "Бенфика" и "Интер" успяват да спрат доминацията в началото на 60-те, а последното поражение в мач за трофея е от 1981 г. - срещу "Ливърпул", който е съперник и в събота.

"Червените" от "Анфийлд" са европейската гордост на английския футбол с пет купи на шампионите. Те стягат обръч около турнира в края на 70-те и първите години на 80-те, като доминацията им спира със събития, които не бива да имат нищо общо с играта.

Клубът е в огромен подем още от 60-те години, воден от Бил Шенкли, но идването на Боб Пейсли като мениджър през 1974 г. го слага на картата на Европа.

Кевин Кийгън е звездата, а съставът е от 11 британци (9 англичани, ирландецът Стийв Хайуей и уелсецът Джоуи Джоунс), когато през 1977 г. трофеят идва за първи път в клуба. Следват 8 сезона с още 3 купи.

1977 г., Рим: 3:1 над "Борусия" (Мьонхенгладбах), голове на Тери Макдърмът, Томи Смит и Фил Нийл.

1978 г., Лондон: 1:0 над "Брюж", попадение на Кени Далглиш.

1981 г., Париж: 1:0 над "Реал", гол на Алън Кенеди.

1984 г., Рим: 1:1 и победа с дузпи над "Рома", гол на Нийл в редовното време.

Година по-късно, в минутите преди поредния финал - този път срещу "Ювентус", фенове на "Ливърпул" атакуват трибуната с италианците, настава паника, срутва се стена в сектор Z на стадион "Хейзел" и загиват 39 тифози на "Юве".

"Ливърпул" губи финала, който изобщо не бива да се играе в този ден, а после е изхвърлен за 6 години от евротурнирите.

Завръщането е мъчително, през 90-те успехите не идват, а и у дома влиянието на клуба спада със старта на Висшата лига.

Но през 2005-а "червените" спечелиха петата си купа на шампионите, и то по начин, който никога няма да бъде забравен.

В Истанбул съперник бе "Милан", сочен за голям фаворит в мача. Съставът на италианския отбор бе съзвездие, а този на "Ливърпул" - пълен с играчи от средна класа за европейските стандарти.

Дида, Стам, Малдини, Неста, Кафу, Пирло, Гатузо, Кака, Креспо, Зеедорф и Шевченко.

Срещу Дудек, Финан, Карагър, Хюпия, Траоре, Алонсо, Гарсия, Джерард, Рийзе, Кюъл, Барош.

На пръв поглед - неравностойно. И до началото на второто полувреме "Милан" водеше с 3:0, напълно заслужено. Тогава настана буря, "Ливърпул" върна три гола за шест минути (54-60 минута), за да стигне някак до дузпи, въпреки че италианците изпуснаха няколко страхотни ситуации.

Там Дудек повтори клоунадата на Брус Гробелаар от 1984-а в Рим и донесе купата на "Ливърпул".

Две години по-късно "Милан" отмъсти на финал в Атина, с което статистиката на "червените" е 5 спечелени и 2 загубени мача за трофея.

"Ливърпул" отива в Киев на осми финал, "Реал" - на 16-и. Двата клуба се гордеят със 17 спечелени купи на шампионите от общо 62 издания на турнира. Това си е почти 1/3 от трофеите!

Историята и традициите говорят, че в събота ни чака нова класика.