17-11-2017 20-11-2018

Футбол на метри от смъртта - неделните мачове в "Аушвиц"

Дори и зад стените на концлагера, футболът е намирал своето място

10:21 | 17 май 2020 | Редактор : Венислав Кирилов 12 3825 Снимка: Getty images/Gulliver photos

Футболът на най-високо ниво се завърна с немската Бундеслига, а в близките седмици феновете по света ще могат да наблюдават все повече подновяващи се първенства.

Време за мен

Последните почти три месеца за феновете бяха доста трудни, защото пандемията изправи играта пред невиждано предизвикателство, непознато до този момент.

В исторически план първенства в Европа бяха прекратявани само заради световните войни, като дори и тогава на места футбол се е играло, като пример в това отношение е България. Всеизвестни пък са историите за мачове на фронта, а в същността си футбола е обожавана от стотици милиони игра, която продължава да обединява хора по всяко кътче на земята.

Виж още Нацистите ли го убиха? Трагедията и мистерията около Футболния Моцарт

Футбол се играе навсякъде, като изключение не е бил и лагерът на смъртта "Аушвиц", който хората свързват с всичко друго, но не и с "красивата игра".

Да, дори на метри от смъртта, футболът е обединявал и носел поне мъничко радост за хората.

Разбира се, не за всеки, но пък мачовете са били нещо задължително за неделите в "Аушвиц", като дори е имало и национални тимове.

Първоначално футболът е бил основното развлечение на немските войници в лагера, но за да разнообразят мачовете помежду си, те бързо си намират съперници.

А изборът не е бил труден, защото в лагера било пълно с футболисти. Някои от тях дори с мачове за нациналните тимове на Унгария, Полша и Австрия зад гърба си. Други пък със стаж в елитните първенства на тези страни, но заради еврейския си произход попаднали в лагера.

Така постепенно сборен отбор от SS-овци, започва да побеждава истински футболисти, макар и в доста различни условия от тези на истинския терен.

Всъсщност теренът е изглеждал почти като истински, но пък се е намирал непосредствено до крематориума на "Аушвиц". Буквално футбол на метри от смъртта.

Виж още Как капитанът на Франция избра нацистите и получи куршум като предател

"Между изпълнението на два мои тъча, зад гърби ми умряха три хиляди човека", пише в биографията си полякът Тадеуп Боровски, оцелял Холокоста и имал честта да бъде част от футболното първенство на "Аушвиц".

Полякът също така си спомня, че да губиш на футбол от нацистите е било най-хубавото нещо през годините му в лагера. "Все пак е по-добре да те бият на футбол, отколкото да те убият", споделя той в книгата.

В началото да играят срещу немците право са имали само доскорошни футболисти или политически затворници. Масите евреи, пристигащи от всички точки на Европа не са получавали тази чест.

Някои от играчите дори са били част от привилегированата група "Капос" - затворници, които контролират принудителния труд срещу определени облаги, една от които е бил именно футболът.

Скоро след началото на мачовете между немци и заточениците в лагера, от SS забелязват положителния ефект на футбола в лагера и го използват като върховната награда зад стените му.

Който се труди усърдно, той ще има шанс да играе в неделя - единственият почивен ден.

Разбира се, тези възможности отново не са за всеки, колкото и усърдно да работи. Обикновено на терена в неделя излизат пак политически затворници, военнопленници и бивши футболисти. Разликата вече е, че не става въпрос само за един отбор затворници срещу нацистите.

Заточените зад стените на "Аушвиц" вече разполагат с със свои смесени отбори, като в някои недели броят им достигал 12.

12 отбора от по 7 души. Нищожна бройка предвид факта, че в Аушвиц постоянно е имало между 50 и 80 хиляди човека.

Друг оцелял Холокоста - Андреас Сарасопа, пише в своята биография:

"Младите и слабите напускаха Аушвиц през комина. Аз бях от късметлиите, които играех футбол. Думата къмсет е странна, когато говорим за подобно място, но футболът в неделя бе най-щастливото нещо в продължение на години.

Всеги ден нацистите можеха да вземат живота ти, можеха да го правят и в мач срещу теб. Когато обаче играехме помежду си, да спориш за гол, фаул или засада, бе чувство сравнимо със свободата".

В този период имащите честта да играят футбол край крематориума, започват дори да се делят на национални отбори, доколкото това е възможно. Докато за евреите, идентифициращи се по-скоро с религия, отколко с националност, това не е от такова значение, то за военнопленниците е върпос на чест.

Полските политици и военни си имат отбор вътре в лагера, а тези от тях, които не са на терена, са скромна публика, зорко наблюдавана от немци с оръжия.

В лагера има и сериозна група британски военнопленници, които бързо си сформират отбори - Англия, Уелс, Шотландия и Ирландия. Тази група затворници обаче не е в същото поделение, с всички евреи, като дори се ползва и с някои привилегии. Разбирайки за техните отбори, "Червеният кръст" им осигурява екипи, за да изглеждат те като истински национални тимове.

Снимка: Twitter

Рон Джоунс, който има честта да е вратар на Уелс в Аушвиц, разказва:

"Вижте, Аушвиц беше ужасно място, но за британските военнопленници бе рай, в сравнение с евреите, които бяха в поделение Аушвиц II - Биркенау.

Там се случваха страшни неща, хората от SS вършеха зверства. Нас дори не ни пазеха войници от SS, а обикновени младежи. Често си говорехме и макар да звуча странно, те не бяха лоши момчета.

Работехме всеки ден без неделя, когато се играеше футбол. Беше огромна чест и удоволствие. Играехме всяка неделя без най-тежкия зимен период, когато снегът беше много.

Няма да забравя миризмата да играеш непосредствено до крематориума. Може би докато играем, вътре са се случвали ужасни неща. Всеки един момент бяхме уплашени, но мога да твърдя, че футболът ни спаси".

Всеки един от оцелеллите, имал щастието да играе любимата си игра зад стените на "Аушвиц" признава, че именно това го е спасило, както физически, така и психически.

Това е силата на футбола - играта, която дори и на най-страшните места като военния фронт или лагера на смъртта, успява да си пробие път и да носи щастие на хората.

ИЗБРАНО