В края на първия месец от новата година ви представяме и първия епизод от новия сезон на поредицата "Game ON". След като редица популярни български футболисти приеха предизвикателството да играят "един на един" срещу Деян Веселинов в двубой под формата на видео игра на конзола, дойде време и за дерби срещу един от най-популярните български актьори.

Ивайло Захариев е рядка порода, когато говорим за популярните мъже у нас. Успешен и известен, но без капка суета. "Харесва ми, с удоволствие ще участвам. Кажи ми само кога и къде да дойда". Това беше отговорът му, когато му се обадих с поканата за този разговор - предизвикателство.

С дисциплина като на спортист Ивайло признава, че винаги е мечтал да бъде на сцената. Като дете тренира таекуондо, после капоейра, но актьорските класове постепенно превръщат спортните занимания в хоби, а професията актьор - в негово призвание.

Израснал в столичния квартал "Дружба" през 80-те и началото на 90-те, Ивайло има детство, каквото дори синовете му днес трудно могат да си представят.

"Търсехме стари антени, за да си направим тръбички за фунийки. Ловяхме риба и скиторихме на Панчарево. Когато играехме футбол с приятели - винаги заставах на вратата"

Говорим си и контрастите около нас изпъкват. Израснали във времена, в които игрите бяха на улицата, сега и двамата държим в ръцете си джойстици - забавлението на децата днес. Баща на двама сина - Дамян и Филип - Ивайло има простичка рецепта за баланса между статичните забавления вкъщи и активностите навън.

"Дал съм ограничение на децата от половин час игра на таблет или устройство."

Гордее се, че и двете му момчета са отговорни и очите му леко присветват, когато ми споделя, че и Филип като него обича да застава на вратата, когато тримата Захариеви ритат заедно.

"Филип избра да е вратар като мен, но виждам, че се интересува повече от точни науки. На един рожден ден му бяха подарили много играчки, а той часове седеше встрани и си разглеждаше една книжка"

Снимка: dir.bg

2020 година не остава само с лошо в спомените на Ивайло Захариев. Годината, която бързо всички нарекохме нулева, е дала възможност на актьора да погледне някои процеси отстрани. Да намери време за любими занимания и да им се наслади. В пика на пандемията, когато дори театрите бяха напълно затворени, с група приятели запълват времето си и използват таланта си като подготвят онлайн шоуто "В изолация". И все пак не бърза да си прави планове за новата година. Поуката от старата е взета.

"В момента театрите са може би едни от най-безопасните места, които човек може да посети. Работят на 30% капацитет и има толкова много контрол"

Само преди дни Ивайло игра на сцената на "Нов театър НДК" заедно с Бойка Велкова в постановката "Усещане за любов". Всеки път, когато заговори за театър и кино погледът му леко се променя. През цялото време играем емоционално бразилско дерби. И той като героя му от "Под прикритие" си мечтае някой ден да стигне до страната на кафето. Разсейвам го, шегуваме се, че за разлика от персонажа му в най-успешния български сериал, той може и да успее жив и здрав да стигне до Бразилия.

Снимка: dir.bg

През цялото време намираме интересни връзки между манталитета на спортиста и този на актьора. "Шампионската титла" за Ивайло безспорно е "Под прикритие". Разпитвам го за неговите механизми за лична мотивация. Защото за разлика от спортиста, който има ясно измерение на успеха - то в артистичните среди оценките и наградите са субективни.

"Знаеш ли, всякакви оценки и награди при нас са много субективни. Нямам стремежи за награди, а просто изкуството ми да стига до повече хора, независимо от оценката на единици."

Играта ни е към своя край, а аз го разпитвам за любимите му спортове. Стрийт фитнес, баскетбол, футбол, че дори и спортни танци влизат в списъка на Захариев, а когато отново правим паралел между спорта и сцената вече виждам, че рецептата за успеха и в двете сфери е една и съща - дисциплина и предизвикателства към самия себе си.

"Обичам ролите ми да са разнообразни като темперамент и персонажи. Не мисля, че е готино да играеш роли, които са близки до теб цял живот, а има немалко такива колеги"

Баща, актьор и посланик на добри дела. Никога не е криел, че е религиозен. През годините участва в десетки благотворителни инициативи. Активен е с желанието си да помогне на наркозависими, както и на хора с увреждания на слуха. На 36 отново е сгоден, а дори жълтите публикации, които ровят в семейните му отношения, не му правят особено впечатление.

"Да подам протегната ръка за помощ е част от мен. Винаги, когато можеш да помогнеш на някого, трябва да го направиш, защото не знаеш дали ще имаш друга възможност и дали няма да е твърде късно следващия път."

Снимка: dir.bg