Преди 75 години - в нощта на 24 март 1946 година, в Ещорил, Португалия, четвъртият световен шампион по шах - изключителният гений Александър Алехин, се задавя с парче месо и умира от задушаване.

Той почива на 53-годишна възраст като настоящ и непобеден носител на световната титлата.

Благородник, "отстъпник" и шампион

Един от най-великите шахматисти в историята е роден в благородническото семейството на лидера на Воронежка област Александър Алехин, по-късно член на Държавната дума, и дъщерята на Анися Прохорова, собственик на фабриката "Трехгорна".

Майка му е тази, която го запалва по шаха. През 1910-а Алехин се превръща в един от най-силните шахматисти в Руската империя.

През пролетта на 1917 г. Алехин-старши умира.

Октомврийската революция, избухнала няколко месеца по-късно, променя драстично живота на най-малкия му син, но така и не му пречи да реализира потенциала си.

"Първоначално реакцията на Алехин към събитията от октомври-ноември 1917 г. е минимална. Това е вид форма на приспособяване към действителността, без "резки движения" на политическата сцена, но същевременно се запазва и социалната дистанция. Поради липсата на официална обществена активност, Алехин се отдава изцяло на любимото си занимание - шах.

Към есента на 1918 г., когато започва национализацията и фабрика "Трехгорна" е взета, Алехин се сблъсква с въпроса за материалното си състояние и буквалното си оцеляване. Алехин предприема редица неполитически действия - не иска се свързва с режима, не иска да влезе в състояние на контраадаптация (желанието да промени средата за себе си), а да намери начин за смислено съществуване", пише Дмитрий Олейников в статията си за "Социокултурната адаптация на руския благородник в епохата на революцията и Гражданската война: Александър Алехин".

При попълване на формуляр за кандидатстване за работа през 1921 г. Алехин поставя тирета в графите с въпроси "към коя партия сте принадлежали преди Февруарската революция" и "към коя партия сте принадлежали от февруари до октомврийската революция".

През същата година Народният комисариат на външните работи на РСФСР му разрешава да пътува в чужбина. Алехин се стреми да участва в турнири на най-силните шахматисти и вече открито мечтае за титлата световен шампион. В Европа той е възприет като представител на Съветска Русия, но попадайки в средата на руската емиграция, той бързо разбира, че се чувства добре там.

В резултат на това през 1926 г. Алехин си спечелва титлата "ренегат" и "дезертьор" в СССР, а през 1927 г. взима френско гражданство и става четвъртият световен шампион.

Талантът му няма да го спаси от презрение

Мачът срещу кубинеца Хосе Раул Капабланка се провежда от 16 септември до 29 ноември в Буенос Айрес и се простира в 34 партии (според регламента борбата продължава до шест победи, като не се броят равенствата).

Алехин печели шест мача и записва три поражения. На един от банкетите на руската емиграция в Париж, организиран в негова чест, Алехин прави редица язвителни изявления за съветския режим.

Срещата на Алехин с Касабланка

На следващия ден емигрантските вестници предават: "Митът за непобедимостта на болшевиките трябва да бъде разсеян, точно както бе разсеян митът за непобедимостта на Капабланка".

В отговор на това шахматните власти на СССР обявяват Алехин за враг. Дори брат му Алексей публикува изявление, в което осъжда антисъветските изявления и настроения на шахматиста.

Като цяло не всички в родината се радват на успеха му. Заместник - комисарят на правосъдието на РСФСР и ръководител на шахматната организация на СССР Николай Криленко, в бележка до Йосиф Сталин, характеризира Алехин като "белогвардеец", извършила политическо предателство.

"Никакъв талант няма да спаси Алехин от заслуженото презрение, с което ще се отнесем към него в СССР", резюмира Кириленоко.

Аристократичният произход на Алехин и неговият жизнен път правят почти невъзможно един шахматист като него да се доближи до съветската държава и нейните официални представители по това време.

Известният шахматист Савелий Тартаковер, който побеждава световния шампион през 1933 г., обяснява тайната на постиженията на Алехин така:

1. На първо място бе безкористна му любов към шаха, което беше буквално при него бе приравнено с изкуство.

2. Мощна интелигентност и всеобхватно образование.

3. Неизчерпаемост на идеите.

4. Непрекъсната работа по самоусъвършенстване.

5. Лозунгът му бе - задавай задачи на почти всеки ход.

6. Да бъде постоянен не само при неуспехи, но и при успехи и всяко постижение да се счита само за етап по пътя към следващото, по-високо.

Александър Алехин

Срещата с Ботвинник, която не се състои

След като нацистка Германия атакува Франция през 1940 г., Алехин, който не е бил обект на военна повинност по здравословни причини, се включва във френската армия и служи като преводач с чин лейтенант.

След окупацията на Франция шахматистът, за да запази остатъците от имуществото на жена си и да й осигури защита от преследване, е принуден да се обърне за подкрепа към германската администрация.

Така Алехин е привлечен в турнири на територията на Третия райх, а по-късно този факт от биографията му създава много проблеми.

През 1943 г. заминава за Испания. След Втората световна война Алехин е обвинен в сътрудничество и подпомагане на нацизма и антисемитизма. Това става в поредица от статии в Pariser Zeitung под общото заглавие "Еврейски и арийски шах".

Според биографите на Алехин крайният вариант на текстовете е пренаписан, значително изкривяващ значението им, от редактора на изданието - австрийския шахматист Теодор Гербец.

По това време Алехин вече страда от тежка хипертония и е бил силно депресиран. Дългогодишната отдаденост на алкохола вече му е докарала цироза. Алехин не е имал доходи и преживявал от сеанси на много дъски, които организирал приятелят му Франшишко Люпи, също шахматист.

В същото време съветските власти вече имат планове да върнат шампиона. Всичко това е маскирано под впечатлението от победите на Червената армия, защото по това време отношението на значителна част от руската емиграция към Кремъл става много по-лоялно.

Като емигрант Алехин се опитва да не допуска да говори за политика и така не изгаря "мостове зад себе си", надявайки се да се върне един ден. Журналистите обаче от време на време изваждат наяве негови скандални фрази.

Още от края на 30-те години се водят преговори за организиране на мач между Алехин и претендента на СССР Михаил Ботвинник.

Преди войната идеята беше изцяло подкрепена от председателя на правителството Вячеслав Молотов. През 1945 г. обсъждането на шахматната битка отново придобива голямо значение. Противниците на Алехин в СССР се надяват с помощта на Ботвинник да лишат "предателя" от титлата. Тогава съветският шахматист е почти 20 години по-млад и показва огромни възможности.

Тайнствената смърт на гения

Председателят на Всесъюзната секция по шах и шахмат Борис Ванщайн, който заема и висока позиция в НКВД, нарича световния шампион политически враг и казва на Ботвинник, че "е невъзможно да играе с него", искайки "изключването на Алехин от шахматния живот". Все пак страните успяват да постигнат споразумение.

На 23 март 1946 г. ФИДЕ одобрява провеждането на мач за световната шахматна корона между Алехин и Ботвинник.

Конфронтацията и сблъсъкът трябва да са безпрецедентно събитие за следвоенния свят.

На следващата сутрин, 24 март 1946 г., Алехин е намерен в хотелската си стая в Ещорил, Португалия, седнал в кресло до маса с шах, а фигурите подредени в изходна позиция.

Оказва се, че 53-годишният шампион е починал от задушаване - по време на аутопсията е намерено парче месо, заседнало в дихателните пътища.

Появяват се и съобщения, че причината за смъртта на Алехин са сърдечни проблеми. Емигрантската преса веднага заподозря съветските и западните специални служби в убийството на шампиона.

След дълъг дебат списание "Шах в СССР" публикува некролог, в който Алехин е признат за изключителен майстор и същевременно морално нестабилен и безпринципен човек, отношението към когото "може да бъде само отрицателно".

След 10 години прахът на Алехин е погребан в парижкото гробище Монпарнас. На паметника му е написано "Руски и френски шахматен гений".

Интересно е да се отбележи, че на 13 април 1936 г. по покана на Софийския шахматен клуб Алехин играе сеанс от 40 партии в градското казино в София.

Резултатът е 26 победи, 10 равенства и 4 загуби. Срещу Алехин печелят партиите си Аршавир Таниелян, Александър Цветков, Андрей Малчев и Георги Семерджиев.

С равенство завършват Александър Кипров, Найден Войнов, А. Радославов, Теодор Траянов и др.