Екатерина Дафовска е родена на 28 ноември 1975 г. в град Чепеларе. На 15-годишна възраст се записва в спортния клуб на родния си град, където започва да се занимава с биатлон. Първият ѝ успех е през 1993 г., когато печели бронзов медал на Световно първенство за девойки. Катя е най-успялата българска биатлонистка. Незабравима остава нейната Олимпийска титла от Нагано 98 - единствена за България от зимни игри. Дафовска печели и Европейско злато, както и два бронзови медала от Световни първенства. Тя в момента е президент на Федерацията по биатлон.

Ето какво сподели голямата Катя Дафовска ексклузивно пред Corner.Dir.bg

- Започва Новата 2019-а! Какво си пожелавате като президент на Българската федерация по биатлон?

- Пожелавам си нашите спортисти да изненадат България със силно представяне. Да успеят да си реализират възможностите. Това пожелах и на целия отбор.

- Ще се ангажирате ли с прогноза за нашите участия на Европейското първенство в Раубичи (Беларус) и на Световното в Йостерсунд (Швеция)? Това са две много силни състезания.

- Прогнози в биатлона е изключително трудно да се дават. Стрелбата е много решаваща, така че както до Нова година Антон Синапов за един изстрел можеше да стане седми, така стана 19-ти. Няма как да прогнозираш в нашия спорт, освен ако не си Фуркад или Тарей Бьо, които са водещите в мъжкия биатлон. Но далече е Световното първенство, чак през март. Така че е много важно дотогава да са в добра форма, да преминат през Световните купи, които са в САЩ. Тях нямаме право да  ги пропускаме, защото директно се лишаваме от едната квота за Световна купа, а програмата им е тежка.

- Кои са според Вас най-големите предизвикателства пред биатлона у нас? Финансиране, треньори, таланти, бази?

- Както ги изредихте, мога да кажа, че от всичко има по нещо, което не достига. За базите - не искам дори да правя сравнение. Нашите национални отбори повече от шест месеца в годината се подготвят в чужбина.

- Къде по-точно?

- В Австрия - на глетчери, в Скандинавия - в Норвегия.

- А в България? Коя е в момента най-добрата база? Поддържа ли се?

- У нас най-добрата база е на Белмекен. На този етап, мога да кажа, че се поддържа. Но изключително важно за нашия спорт е да има роубанд трасе, на което отделно да можеш да тренираш, да не си по пътищата с колите. Такова имаме само единствено на Банско, никъде другаде. За разнообразие на един спортист трябва подготовката му да е на различни места, така че се налага да се пътува и в чужбина.

- А що се отнася до младите таланти и масовостта на спорта?

- Много голяма масовост имаме при най-малките деца - от първи до шести клас, когато започват да тренират биатлон. След седми клас има голям отлив, когато трябва да избират дали да учат, или да продължат да тренират. И в юношеска възраст мога да кажа, че разполагаме с много малко спортисти. И след това остават доста по-малко, които успяват да се занимават с професионален спорт, както и след 12-ти клас, когато още веднъж се подбират.

- 2018-а беше олимпийска година. Пьончан вече е минало. Започна ли вече подготовката следващите игри в Пекин през 2022 г.?

- За по-младите спортисти, да! Тези, които през 2018-а ги включихме в женския и в мъжкия отбор. Но от тези, които вече осма-девета година се състезават на високо ниво, за тях не можем да планираме толкова дълъг период. Там се работи година за година, не се знае кой кога ще се откаже - идва такъв момент, след олимпиади също се сменят поколенията и на този етап е малко далече да планираме следващата олимпиада.

- На 9 февруари се навършват 21 години от олимпийската Ви титла в Нагано - първи и единствен засега златен олимпийски медал за България от зимна олимпиада. Защо е толкова трудно да се спечели медал вече повече от две десетилетия? Какво липсва на българския спорт за това?

- Вижте, аз израснах в друга организация и в друга система на спорта. Макар че бяхме в доста оскъдни времена и инфлация, когато нямахме средства за подготовка и имахме много трудности, но най-важното е да се намери талантът най-напред в дадения спорт. И, когато го откриеш, да се развие. Но това става от наистина много голям подбор деца или да кажем късмет, когато намериш дадения човек за даден спорт, след това да се развие и се получават нещата.

- Какво си спомняте от Нагано? Най-емоционалният момент за Вас?

- Изпълнението на българския химн, защото това беше моята мечта - да чуя химна на България. Без да съм мечтала за медали, аз подсъзнателно знаех, че химнът е само за първо място. Вече имах два медала от световни първенства и още два от юношески - винаги второ-трето място. Когато се качваш веднъж на стълбичката, започваш да си поставяш и по-високи цели.

- Всички ние, тогава пред телевизионните екрани, наблюдавахме с изключително вълнение Вашето участие и усещахме, че се случва нещо велико. Бързите Ви ски, точните стрелби. Какво беше усещането, че водачката за Световната купа Магдалена Форсберг изостава?

- Аз бях много преден номер, така че не знаех кой как се движи и трябваше да се изчакат да финишират всички състезатели. На мен ми помогна това, че никой не очакваше от мен медал, дори и в България. Нямаше товар и свръх очаквания преди да замина. Така че, това нещо много ми помогна. И винаги съм го казвала, че когато си освободен психически, тогава можеш да покажеш най-доброто от себе си. И така го направих. А след това вече, на следващия старт, с големите очаквания - направих два пропуска и не успях да взема медал...

- Еуфорията в България беше голяма. А какво беше настроението в българския лагер в Нагано?

- Същата еуфория... (смее се)

- Ръководител на българската делегация там е президентът на БОК Иван Славков, който в онзи момент е член и на МОК?

- Да, той ми връчи златния медал. Промени церемонията. Той е пожелал като първи златен медал за страната ни, да му бъде дадена тази чест. Да го връчи той. И наистина беше много щастлив. Направи ни един банкет на цялата делегация, отбелязахме го подобаващо.

- Какво Ви каза тогава Славков?

- Беше просълзен... Разцелува ме.

- А как Ви посрещнаха при завръщането в София?

- Пак еуфория, много голяма организация. Президентът Петър Стоянов беше разпоредил да кацнем на правителствения VIP и оттам прие всички и отвори вратите на Президентството и за гражданите, които ни чакаха и от Чепеларе, и от Берковица, защото Павлина Филипова е оттам. Да не забравяме, че тя за много малко изпусна бронзовия медал, остана четвърта. Имаше посрещачи и от Берковица, и той ни покани всички няколкостотин души в Гербовата зала в Президентството. Беше много вълнуващо!

- Как може да се популяризира биатлонът според Вас? Наскоро Христо Стоичков направи национално турне, на което показа "Златната топка" на свои малки фенове.

- Да, може би това е една мотивираща стъпка за малките. Аз обикалях из цялата страна, когато спечелих медала. Сега като председател на федерацията се опитвам да помагам на националните състезатели с моя опит, да им го предам. И също така съм близо и до най-малките, така че се надявам на всяко едно състезание да имат хъс и стимул да побеждават.

- Вие бяхте част от едно златно поколение за българския биатлон. Къде са днес тези изключителни биатлонистки? Поддържате ли контакти с Павлина Филипова, Ирина Никулчина и останалите момичета?

- Поддържаме връзка, да! Чуваме се и с Павлина, и с Ирина, и с Радка. Всеки си е по пътя. Ирина Никулчина има също хотел в Банско и освен това се занимава с децата от детския комплекс към Общината. Тренира ги. Учи ги на първите стъпки в биатлона. Павлина до миналата година беше треньор на Б-националния отбор, сега е учител по физическо, а Радка е служител към НСО.

- Кога за последен път се качихте на ските?

- За откриването на сезона в Пампорово - два дни преди да започне активният туристически сезон успяхме да изпробваме пистите на Пампорово. В отлично състояние са, въпреки липсата на сняг! Много добре подготвени трасета! И така да можем да даваме информация от първо лице на нашите гости. Аз карам ски най-вече с децата от клуба в Чепеларе, често и с приятели.

- В момента разговаряме в Пампорово във Вашия семеен хотел "Дафовска". Тук всеки гост може да се докосне до Вас, да разговаря, да види снимки от състезанията... Това ли е мястото, където се зареждате и Ви е най-спокойно?

- Не, не бих казала, защото работата тук вече стана една рутина, едно ежедневие, което е натоварващо донякъде.

- Трудно ли е да се управлява хотел? Каква е формулата на успеха?

- Не е лесно при такъв капацитет, с който е нашият - малко по-голям от семейните хотели. Но благодарение на опита на моя съпруг Ники (Николай Василев - б.а.), който той имаше през годините на Боровец, а сега вече го пренесе тук, в Пампорово, успя да развие и да разработи хотела. Така че голяма част от заслугата е негова.

- Откъде са гостите на хотела?

- От България най-вече, но имаме клиенти, които са и от Холандия. Че дори от Ирландия.

- А как релаксирате?

- През лятото, като ходим на море или на екскурзии. Обичаме да пътешестваме.

- А децата Ви станаха ли фенове на биатлона?

- Не бих казала. Може би тази популярност ги накара всеки да си тръгне по неговия път. Големият син Мартин е лекоатлет. Той тренира бягане - 1500 и 800 метра и в момента е в САЩ за осем месеца по покана на университет на тяхна издръжка. Малкият ни син Димитър е тук при нас и той пък избра от спортовете да бъде по-скоро като Радо Янков - тренира сноуборд. През зимата и през ваканциите кара и алпийски ски. И двамата могат да карат алпийски ски, но си избраха всеки своя спорт.

- А какво си пожелавате в личен план за 2019-а?

- Пожелавам си здраве на мен и на близките ми, и на децата ми. По-малко проблеми да има и повече хубави моменти.