17-11-2017 20-11-2018

Художникът не рисува шедьоври по график. Как точно да му се получи на Йозил в Англия?

Футболът на Острова има сурови изисквания, а говорим за човек, който иска да е у дома по Нова година

09:34 | 17 януари 2021 | Автор : Динко Гоцев 37 6925 Снимка: Getty Images

Месут Йозил всъщност е един готин тип.

Така казват за него онези, които го познават. Някои от по-поетично настроените фенове на Арсенал също са на това мнение и се усмихват широко със спомен за някой негов шедьовър, когато чуят името. Най-вече такива, които са по-широко скроени от това да броят победите и трофеите на своя отбор, а гледат на играта като на забавление. Да, естествено, те не са много.

Ситуацията с Йозил е една от необяснимите футболни "черни дупки", в които сякаш Вселената отказва да действа по законите на своята неумолима иначе логика. Той е невероятен футболист, който не е картотекиран за мачове от Висшата лига този сезон, играл е нула минути в първенството за тим, който страда в него и има крещяща нужда от вдъхновение.

И все пак Арсенал не се обръща към Йозил, а Месут изобщо нехае за Арсенал освен в дните, в които проверява дали дължимите малко над 330 000 лири седмична заплата влизат по сметките му. Невероятно, но факт - доскоро германският полузащитник бе най-скъпоплатеният играч на Арсенал, който... не играе изобщо.

Очаква се до часове да бъде разрешен донякъде казусът, като отиде във Фенербахче и се премести в любимия му Истанбул, с което ще олекне и на него, и на феновете му, а и на счетоводителите и собствениците на Арсенал, които няма да му плащат колосалната заплата за седене на канапето.

Фенер ще му плати 7 милиона долара за година, но иска клауза в контракта, която да позволи на клуба да разтрогне при... лошо отношение към тренировъчния процес от играча. Защо ли?

Като цяло - необяснимо, нали? Как така не се получиха нещата между клуба и играча, който е един от големите таланти на новия век?

Месут е странен характер, нека започнем с това.

Embed from Getty Images

В никакъв случай не казваме, че е лошо момче. Има златно сърце - споменът как дари цялата си премия от близо 300 000 евро за световната титла с Германия от 2014-а за лечението на 23 болни бразилски деца, още е съвсем ясен. И е прекрасен.

Йозил е лице на кампания за подпомагане на бежанци, работи близо с няколко благотворителни фондации за деца, а на всеки мач на Арсенал у дома в първите три сезона в Лондон, имаше поне двама малчугани в неговата специална ВИП-ложа, чието идване, престой и гледане на двубоя той изцяло бе поел като разходи.

За таланта на левичаря - какво да говорим. Още е пресен споменът как се разходи през защитата на Лудогорец с танцова стъпка в последните секунди на мача от Шампионската лига на "Васил Левски", или пасовете му с петички, или головете с копвания... Стотици спомене на гениални изпълнения. Когато днес, утре или вдругиден си тръгне от Арсенал, ще остави зад гърба си над 250 мача, 44 гола, 82 асистенции. Спечели и трофеи с клуба - три пъти Купата на ФА, което не е никак малко. Не можем да говорим за него като за провален талант, просто ... Можеше и повече.

Какво не е наред с него?

Най-лесното обяснение изглежда - мотивацията. Спортната злоба. Желанието, подходът, отношението. Просто на Йозил не винаги му се играе. Не с тези съотборници, понякога не за този или онзи мениджър. Не в студените дни в Стоук или Бирмингам. А точно в Англия, това отношение е сериозен проблем. Метафорично казано, не можете да накарате един художник да рисува по график, нали? Той просто сяда и прави шедьовъра си, когато му дойде вдъхновението.

Но Арсенал, като всеки клуб от месомелачката на английския футбол, има нужда от него поне два пъти седмично. И по Коледа. И по Нова година. И постоянно. Трябва да се работи здраво в такава обстановка, а това не е най-силната страна на финия плеймейкър.

Месут подписа с Арсенал през лятото на 2013-а и в първите си четири сезона бе основен играч. Тоест - когато имаше мотивацията за това. Контузии го вадиха от състава, както и... Е, казано направо, не му се играеше по празниците.

В първия сезон игра на Боксинг дей - 26 декември, при гостуването на Уест Хем, спечелено с 3:1. Сменен бе в 81-вата минута от Матио Фламини. Като цяло един от слабите му мачове. Три дни по-късно, на 29 декември го няма в групата навън срещу Нюкасъл (победа с 1:0), на 1 януари пак е вън от 18-те за домакинското 2:0 срещу Кардиф. Няма обяснение защо, клубът казва просто "травма", но... Завръща се на 4-ти януари срещу Тотнъм за Купата на ФА в голямото дерби. Няма как да не играе там.

Година по-късно се възстановява от контузия в коляното, получена през октомври, като на няколко пъти се отлага завръщането му. За да играе чак на 11 януари у дома срещу Стоук. Пропуска цялата коледна и новогодишна програма.

Сезон 2015-2016 г. Арсенал има привилегията да играе на 28 декември и след това - чак на 2 януари, като и двата мача са у дома (Борнемут и Нюкасъл са съперниците). Йозил е на терена и за двата двубоя. Те са на домашния стадион, а и не са навръх Нова година... Прави впечатление, че около тези дати той играе, когато Арсенал не се налага да пътува далеч от Лондон

Всички около клуба са наясно, че след 20-и декември, та чак до средата на януари, в дома му настава семейно събиране. Не, Йозилови не празнуват Коледа в това разбиране, което имаме ние за Рождеството - имат друга религия. Те просто се събират за последните дни от старата година и посрещането на новата. Това са семейните седмици.

Embed from Getty Images

След година играе отново на Боксинг дей при домакинското 1:0 над Уест Бромич, след което клубът пуска пак кодово название "illness - болест". Разболява се и се връща на терена чак на 14 януари, пропускайки домакинство на Кристъл Палас на 1 януари и гостувания на Борнемут и Престън на 3-и и 7-ми. Още 12 месеца по-късно играе в Лондон за драматичното 3:2 срещу Кристъл Палас (на 28 декември), след което не пътува за ужасното гостуване на Уест Бромич (далечно, студено и дъждовно, а и сняг прехвърча), което освен другото е на 31 декември вечерта. То завършва 1:1, а Месут гледа по телевизията. Пак е с някакво вирусно заболяване.

На 26 декември 2018-а играе в Брайтън, след което се хваща за коляното и се връща на терена чак на 25 януари. Тренира, но не играе, като изпитва болки. В следващия сезон е на игрището за победата над Манчестър Юнайтед на 1 януари и това остава единственият случай в кариерата му в Лондон, в който играе в най-близкия около Нова година мач на отбора си.

Мачовете му намаляват с всеки следващ сезон, три пъти пропуска в последните четири случая почти цялата предсезонна подготовка. Различни причини има, травмите му наистина са много и все - неприятно, дразнещо дребни, но упорити. Но има и една друга истина, която Йън Райт, клубната легенда, формулира още преди години. "С контузии сме играли всички, понякога прагът на болката е важен, не може с всяка болежка да се лекуваш седмици."

Рисковано е да се критикува кой колко кога е контузен. Но истината е, че Йозил е започнал 62 шампионатни мача в последните 4 сезона от 131 възможни. По-малко от половината. Недостатъчно за ролята му, заплатата му и очакванията към него.

При Арсен Венгер в последните му сезони като мениджър, германският полузащитник намираше вдъхновение и играеше. Венгер знаеше, че има в състава си гений, а такива цветя трябва да се поливат, обгрижват и да се чувстват обичани.

След Арсен обаче в Арсенал се появиха Унай Емери и сега Микел Артета - хора, които искат в състава си отношение и характер, а не толкова момчета, които могат да подават с меките си глезени тънки пасове с външната част на крака. "Дисциплина" е написано с дебели букви най-отгоре на дъската на мениджъра днес, когато започва всеки анализ и разговор преди мач на Артета с отбора. Надолу личат "работа в отбрана", "здраво тичане и покриване на съперниците", "отборна работа" и "мотивация". Всичко се изпипва в детайли и всеки знае за какво е на игрището - само така Арсесал с този си състав може да бъде конкурентен на останалите в елита на Висшата лига.

И защо да е изненада тогава, че Йозил изобщо не е сред слушателите и не е дори с картотека за Висшата лига?

Та, въпрос №1 е: Как да накарате един художник, който се има за гений, да рисува по задължение и график?

Той вече се отнася за миналото, тъй като от понеделник Месут би следвало да е в нов отбор.

Въпрос №2 идва тепърва:

Ще се възроди ли една кариера, която даде толкова красиви моменти и бе пълна с толкова много потенциал?

Embed from Getty Images

ИЗБРАНО