Когато австралийският тенисист Род Лейвър пристига в Ню Йорк през 1969-а, той знае, че е на пътя на историята.

Той вече бе печелил четирите титли от Големия шлем в една календарна година през 1962-ра, но като аматьор. През 1969-а имаше възможността да го направи и като професионалист. Успя с гръм и трясък.

Това си остава черешката на тортата в неговата и без друго блестяща кариера, в която взе общо 11 трофея от Шлема. Тогава вече е утвърден 31-годишен играч и постижението не идва чак като огромна изненада. Но е учудваща рутината, с която го прави.

Това е човек, който печели над 200 турнира в 20-годишната си кариера като аматьор и професионалист. Най-ценният му трофей обаче, по неговите думи, е чаша за кафе. Подарък е от сина му Рик. На нея са изобразени най-важните събития през онази 1969 година.

Сред тях е и стъпването на човешки крак на Луната...

В края на списъка е раждането на Рик, което се случва дни след големия триумф на баща му Род. Легендарният тенисист е категоричен, че това събитие трябва да е най-отгоре, а не Шлемовете.

Това е бурна година за Ню Йорк, изпълнена със значими събития и в други области. Например фестивалът "Уудсток", който също е мит половин век по-късно. Но емоцията от постигането на Златния шлем от Лейвър остава незабравима за града.

Серията на Лейвър започва в родината му Австралия, където убедително побеждава Андрес Химено с 3:0 сета на финала. Триумфът е третият му на Australian Open, който тогава се играе още на тревна настилка.

Следва и победата на клея на "Ролан Гарос" срещу големия му приятел и сънародник Кен Розуел, отново в три сета.

"Уимбълдън" си остава най-силният, а и любим турнир за Лейвър. През онази година там печели четвъртия си трофей след успех над Джон Нюкомб, като този път губи един сет.

И в заключение, на финалната права за голямото постижение, на 9 септември 1969-а Лейвър излиза на тревната настилка на комплекса "Форест Хил". Предстои му финал на US Open срещу още един сънародник в лицето на Тони Рош. Губи първия сет с драматичното 7:9, но след това е безпощаден - 6:1, 6:2, 6:2. И четвъртият турнир пада в ръцете му!

Така, на 10 септември 1969-а рано сутринта (българско време), австралиецът постига невъзможното. И то за втори път. Точно преди 50 години!

С тази победа Лейвър придоби митичния си облик на последния притежател на всички титли в Шлема в рамките на една година. Истинското призвание за постижението му дойде доста по-късно, когато тенисът стана глобално популярен спорт. Чак тогава де факто бе ясно колко трудно е да вземеш всички четири титли, да не говорим пък - в рамките на година.

50 години по-късно в Ню Йорк си спомниха за онова постижение и Род Лейвър бе една от централните фигури по време на фантастичния финал между Рафаел Надал и Даниил Медведев в неделя. Австралиецът бе този, който връчи купата на победителя, общо 19-а за Надал в Шлема.

Но колко трудно всъщност е да спечелиш четирите купи в една и съща година? И по-тежка задача ли да направиш това днес, спрямо тогава?

По-скоро да. Защото във времената на Лейвър, три от турнирите са на трева и един на клей. Днес са на три различни настилки - тоест, трябва да си отличен на всяка от тях, за да си шампион и на четирите надпревари.

В наши дни професионалните тенисисти са в пъти повече от 60-те и 70-те. Съответно и тези, които могат да те победят - също. Не улеснява нещата и фактът, че дойдоха поколения с велики съперничества. Ако някой доминираше в определен период (Борг, Макенроу, Сампрас, Федерер, Надал или Джокович), то винаги имаше кой да го спре.

В 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век, само двама тенисисти успяха да спечелят три титли от Големия шлем в рамките на една година.

Първо го направи Джими Конърс през 1974-а, когато му убягна само трофея в Париж. Той дори не можа да играе на "Ролан Гарос" заради наказание. Постижението повтори Матс Виландер през 1988-a, когато само "Уимбълдън" се оказа непостижим за шведа. Той отпадна на четвъртфинал от словака Мирослав Мечир.

Embed from Getty Images

Дори и в новия век при доминиращите Надал, Федерер и Джокович, никой не успя да го постигне в една година. Просто защото тези тримата страхотно обичат да се неутрализират.

Федерер на два пъти взе три от четири титли (2006-a и 2007-а), като невъзможността му да спре Надал на "Ролан Гарос" се оказа ключовият момент да не направи Годишен Шлем. И в двата случая загуби на финал от Матадора.

Самият Рафа веднъж взе три от турнирите - през 2010-а, но когато вече бе отпаднал на Australian Open през януари. Реално,  когато дойде време за "Ролан Гарос", той вече не гонеше тази цел.

Възможностите за Джокович бяха две - през 2011-а и 2015-а. И в двата случая му липсваше само "Ролан Гарос" заради загуби съответно от Надал и Стан Вавринка (швейцарецът го спря на финала).

Спокойно може да се каже, че доминацията на Рафа в Париж е единствената причина постижението на Лейвър да няма аналог. И Маестрото, и Ноле, не бяха никак далеч.

Embed from Getty Images

Джокера обаче е едничък след австралиеца, който спечели четири поредни титли в Шлема, макар и не в рамките на една година. Направи го от средата на 2015-а, когато спечели в Лондон, до финала на "Ролан Гарос" през 2016-а. Това си е нещо като Златен Шлем, но не съвсем...

Но защо някой от тримата големи все пак да не повтори постижението на Лейвър? Има ли още време за това?

За Федерер изглежда почти невъзможно, той ще е на 39 години, когато дойде US Open 2020 - тоест, следващата възможност да "затвориш" такова постижение. Но за другите двама е достижимо, ако се опазят от сериозни контузии.

През тази година Надал игра три финала в Големия шлем, спечели две от титлите, а в четвъртия турнир падна на полуфинал от Федерер ("Уимбълдън"). Преди това Ноле взе три поредни трофея - миналогодишните "Уимбълдън" и US Open, както и надпреварата в Мелбърн тази година. Общо е с четири от последните шест титли, другите две са за Рафа.

Можем да прогнозираме колкото си искаме, но важният факт е един - Род Лейвър вече 50 години от онзи 10 септември 1969-а, се радва на недостижимото. И има своето право да гледа отвисоко на случващото се на "Артър Аш Стейдиъм" със симпатична арогантност.

А и вкъщи го чака онази чаша...