"Това е моментът, който чаках цял живот. Още в мига, в който започнах бокса, чаках това. Всеки удар беше с възможно най-лоши намерения. Исках да нараня този човек".

Тези думи бяха изречени от един освирепял младеж пред очите на целия свят преди 33 години.

Името му е Майк Тайсън, а на 22 ноември 1986-а той се появи пред масовата публика, раздавайки мощните си юмруци в чест на своя идол - Мохамед Али.

В този ден Тайсън се превърна в най-младият шампион на тежката категория в бокса. Определено най-популярната и обичана от всички фенове игра. И тази, която ражда най-много легенди.

Тайсън е едва на 20 години и 145 дни - рекорд, който изглежда напълно немислим днес, когато рядко виждаме някой да се впуска при професионалистите преди да наближи 30-те. Сякаш още тогава нахаканото момче от Бруклин предрича недосегаемостта на постигнатото с думите:

"Аз съм най-младият шампион. Запомнете, че моят рекорд ще остане за вечни времена".

Естествено, че през онази 1986-а Тайсън още няма звездния статут, на който се радва днес. Въпреки това, името му плаши опонентите. Едва на 20, той е мощен и надъхан, а и вече има 27 победи зад гърба си.

Постига ги в рамките на две календарни години, а при само от два от тези 27 мача се стига до съдийски решения, в останалите Майк пребива безмилостно опонентите. Нокаути по учебник.

Embed from Getty Images

Така той получава големия си шанс - да се бие за титлата на WBC срещу Тревър Бербик.

Той е с 12 години по-стар от Тайсън и с доста повече опит на ринга. По това време има 40 професионални мача, а преди това и кариера в аматьорския бокс.

Тя приключва на Олимпиадата в Монреал 10 години по-рано, където Бербик представлява родната Ямайка. Той така и не се прибира на Карибския остров, за да преследва професионалната си мечта.

След доста двубои из Канада, ямаецът навлиза в елита на бокса и получава големия си шанс, когато се изправя срещу легендарния Мохамед Али на Бахамите.

Бербик печели, с което слага край на кариерата на Али.

И тук се крие отговорът, защо Тайсън го удря "с най-лоши намерения" пет години по-късно във Вегас. Та това е човекът, приключил кариерата на неговия идол! Отмъщение и за Али.

Embed from Getty Images

Мачът помежду им е в тогавашния "Хилтън" в Лас Вегас. Мека за шоута от подобен характер. Интересът е огромен. Все пак говорим за мач за титлата, а и погледите са приковани към чудото Тайсън, за което се говори. Мнозина си задават въпроса, дали е готов за титлата.

Е, отговорът идва бързо, защото още с първия гонг, Тайсън се впуска в обичайния си стил - атака, атака, атака.

На няколко пъти мощните удари на младока разклащат шампиона, а всичко приключва във втория рунд, когато часовникът отброява едва 2 минути и 35 секунди.

Това е и един от най-паметните нокаути в историята на бокса, защото Бербик на три пъти опитва да стане, но комично се строполява и в трите случая.

"Мозъкът ми крещеше ставай, но краката просто не знаеха накъде да тръгнат", спомня си години по-късно покойният вече Бербик.

Това е и последният голям мач в кариерата му, докато тези на Тайсън тепърва започват.

В този ден той подобрява рекорда на Флойд Патерсън. Предшественикът му печели световната титла малко преди да навърши 22 години, а подобно на Тайсън, и той е продукт на легендарния треньор Къс Д'Амато.

Тази победа изстрелва Майк сред най-големите, а с деветте си поредни защити на титлата, той удивлява още повече света. Победната му серия приключва 4 години по-късно, когато при актив от 37:0 на ринга, губи сензационно от тоталния аутсайдер Бъстър Дъглас в Токио.

По-късно печели титла още няколко пъти, но един от най-паметните му моменти си остава този отпреди 33 години, когато сложи пояса на WBC и гордо заяви на света:

"Аз съм Майк Тайсън и ще бъда най-великият".

Е, младият Майк се оказа прав, защото няма кой да оспори, че заедно с идола му Мохамед Али, са най-великите в този спорт. Не само заради магията си на ринга, но и заради характерите си извън него. Добри или лоши, те ги направиха шампионите, които са.

Embed from Getty Images