17-11-2017 20-11-2018

Има ли обяснение за "безкрайното пропадане" на Григор Димитров?

Какво мисли по темата специализираната медия Tennis365

14:22 | 19 април 2019 | Редактор : Динко Гоцев 125 21112 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Григор Димитров загуби очаквано от Рафаел Надал в Монте Карло, като с това пропадна до най-ниското си класиране в ранглистата от 7 години. Годината на Гришо очевидно не е добра, като за това си има и обяснение донякъде с травмата в рамото, която го извади за два месеца от корта.

Григор

Но 2019-а следва неубедителната 2018 г., когато Димитров изпусна инерцията от феноменалния завършек на предходния сезон и достигането до 3-о място в ранглистата.

"Безкрайно пропадане", го нарече специализираната медия Tennis365, а експертът Майкъл Греъм предлага своята версия за причините в анализа си. Ето го, в пълния му вид:

"В четвъртък гледахме мач, от който се очакваше да е страхотен - пише Греъм. - Димитров срещу Надал, за място в четвъртфиналите. Рафа спечели, както обикновено го прави на тази настилка. Но в нито един момент това не бе сблъсъкът, който очаквахме като неутрални зрители.

Това, което прави най-силно впечатление, е сравнението между тези двама играчи по отношение на идентичността им. Ако питате когото и да било за това как би описал Надал, едва ли някой фен на тениса би се затруднил с отговора: Феноменален атлет, невероятен топспин на ударите от форхенд, изключително агресивен и обсесивно пристрастен към победите. Всеки път, когато загуби точка, Рафа изглежда така, сякаш е загубил близък роднина.

Добре де, а Димитров? Как бихте го описали? Това не е лесно. Неговата идентичност е малко мъглява, а това започва да се отразява на играта му в последните две години.

Григор в момента би следвало да се наслаждава на най-силните си времена, той е на 27 години и в разцвета на силите си. Трябва да е в онзи идеален момент, в който е достатъчно зрял и завършен, но и не на възраст, в която тялото му вече започва да го предава.

А реалността, е че той е далеч от това. Миналият сезон бе катастрофа. С едва 55 процента спечелени мачове, сравнени със 72 процента от годината преди това, той финишира на 19-а позиция 2018 г., след като я започна от №3.

Днес е вече №28, ще пропадне и още след Монте Карло. Димитров и щабът му опитаха да спрат пропадането с добавянето на Андре Агаси в екипа, но към момента плодовете от това още не са видими. Всъщност, това може да се окаже не решение, а част от проблема.

Григор е имал шест треньори, откакто стана професионалист преди 10 години. Само Дани Валверду (който е на тази позиция и в момента) и Роджър Рашийд се задържаха повече от година. А сега много се говори, че влиянието на Валверду е сериозно намаляло след появата в екипа на Агаси.

Ако гледаме играта, всъщност започваме да се чудим дали това не е проблем. Виждаме, че хора като Надал изкараха по 15 години с един щаб, само с леки изменения.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Димитров без съмнение е талантлив. Но често изглежда като случайно попаднал на терена младеж, а не като професионалист с голям опит. Моменти на брилянтност, следвани от многократно повече като бройка трудни мигове.

Сервирането е най-големият такъв в момента. То е лицето на тези проблеми, които виждаме в играта на Григор. От известно време се наблюдава спад в този компонент. Твърде чести са случаите, в които той се лута около 50-те процента на точки от първо подаване, а по-притеснителното е, че там някъде са и статистиките за спечелени точки от втори сервис.

Ако не си добър на първи сервис, имаш проблем в днешния тенис. Ако не можеш да се защитиш добре на втори, пак имаш проблем. А ако не се справяш добре и в двата компонента, посоката ти на движение в ранглистата е само една. И Димитров ясно го усеща.

Тук идва и големият въпрос. Защо в златната възраст от 27 години, Григор страда с толкова базова и централна част от играта, каквато е началният удар? За играч с неговия опит и умения, това би следвало да е доведено до автоматизъм.

Не е честно да отправяме стрели или въпроси около това как тренира Димитров. И как го е правил в цялата си кариера. Но един поглед към играта му в последната година подвига сериозни въпроси за постоянството му, защото не виждаме много признаци на това той да знае какъв играч е и накъде се е запътил."