Футболът е изпъстрен с любопитни истории и странни моменти, съпътстващи вероятно всички отбори по света, независимо от класата и бюджета.

Дори и на наглед най-високо ниво, когато говорим за национални тимове и световни квалификации, куриози не липсват. При това говорим за страни от Европа, а не от третия свят. И тук можем да намерим ситуации, присъщи за аматьорския неделен футбол, а не за професионалната игра на път за Мондиал.

Вероятно в най-ниските нива от футболната пирамида на всяка страна не е рядкост отбор да не се появи за мач. Един е пийнал повечко предната вечер, друг има ангажименти със семейството... Но със сигурност е шок, когато това се случва между национални тимове. А е факт - стана, при това съвсем неотдавна, в края на 20-и век.

Връщаме лентата към квалификационния мач по пътя към Мондиал 1998 между Естония и Шотландия, игран на 9 октомври 1996-а в Талин... Всъщност "игран" е доста преувеличено понятие, защото мачът продължава 3 секунди, а на терена присъства само единият тим.

Често двубоят е наричан "Най-краткият в историята", а е получил и широко популярното заглавие "Само един тим в Талин". Именно това пеят над 800 колоритни шотландци - доста от тях с традиционните мъжки карирани поли. И със сигурност всеки един с бира в ръка. Те са на стадиона, но мач няма.

Защото липсващият тим не е този на гостите, а на домакините от Естония. На калният и доста невзрачен терен излиза само Шотландия, подкрепян от верните си фенове, за да разцъка за три секунди. Толкова продължава битката в Талин.

А за да бъде фарсът пълен, мачът е предшестван от всички задължителни церемонии. 11-те шотландци са изведени от сръбската съдийска бригада начело с Мирослав Радоман, слушат националния си химн, минават за традиционно ръкостискане с реферите, а след това се радват и с феновете на успеха.

Дори се тегли жребий, който шотландският капитан Джон Колинс съвсем обяснимо печели и избира топката. Страничните рефери не пропускат да проверят двете мрежи.

Почти като на истински мач, нали!?

Снимка: Getty images/Gulliver photos

Но как се стига до абсурдната ситуация?

Ден по-рано шотландците пристигат в естонската столица като лидер в групата - все още без загуба и допуснат гол, основателно мечтаещи за място на Мондиала. Когато отборът излиза за официалната си тренировка, остава доста шокиран.

Осветлението на стадион "Кадриорг" е ужасяващо, а играчите го определят като такова от улична лампа. В части от игрището видимостта е такава, че е просто абсурдно да се играе футбол, а мачът е насрочен за точно 24 часа по-късно - от 18:45 местно време.

Шотландската делегация се оплаква на люксембургския делегат Жам-Мари Гантембен, който провежда тежка телефонна консултация с шефовете си в Цюрих. Стига се до решение двубоят да се изиграе на следващия ден от 15 часа местно време, за да не се стига до ползването на слабото осветление.

Снимка: Getty images/Gulliver photos

Естесвено, следва остра реакция на естонците. Почти целият отбор е на тренировъчен лагер на 100 км от Талин, което създава логистичен проблем.

Двама от играчите пък са държавни служители, които имат своите ангажименти в деня на мача. Естествено, мачът става труден за посещаване и от местните фенове, които са на работа до 17 часа. Никой от тях не се е освободил, защото е планирал да отиде на насрочения за 18:45 ч двубой веднага след края на работния ден.

Естонците са изправени и пред финансова загуба, защото правата за двубоя държи BBC Шотландия, а не местната национална телевизия. В новия час обаче е предвидено излъчване на служба в памет на загиналите в престрелката в училището в Дънблейн. Така мачът няма да се излъчва на живо и приход за федерацията на Естония просто няма да има.

Домакините в знак на протест не се появвяват в новия час, както са обявили още предната вечер. Но шотландксият селекционер Крейг Браун се съмнява до последно и кара момчетата си да загряват на 100 процента. Той е притеснен, че естонците готвят номер и ще се появят в последния момент.

Халфът на Челси и основен играч на шотландците по онова време - Крейг Бърли си спомня:

"Един от помощниците ни провеждаше сериозна загрявка, но виждах, че никой не се държи като преди истински мач. Не можехме да се концентрираме и да приемем този фарс. Покрай входа на стадиона постоянно преминаваха коли и автобуси, а аз просто се молех да не са играчите на Естония, защото вече бях с настройката, че мач няма да има".

Embed from Getty Images

И в крайна сметка мач няма. В тунела са само реферите и играчите на единия тим, които се шегуват помежду си дали този мач ще им се брои в статистиката.

Феновете пък огласят стадиона с рефрен "One team in Tallinn, There's only one team in Tallinn" (Един тим в Талин, има само един тим в Талин), изпят в ритъма на популярната кубинска песен "Гуантанамера".

След всичките церемонии предхождащи истински мач, Били Додс изпълнява център, а капитанът Джон Колинс изминава още 3-4 метра с топката преди да чуе последния съдийски сигнал. Всеки един играч на гостите поздравява съдията, празнува кратко с феновете спечелените без особени проблеми три точки и се прибира в тунела. Отборът се отправя към летището, докато десетки шотландци с полички слизат и играят футбол на терена.

Селекционерът на победителите казва само ироничното: "Мисля, че доминирахме" пред репортерите, докато влиза в съблекалнята.

Фарсът става още по-голям, когато естонците се появяват на стадиона по-план, сякаш двубоят е в стария си уречен час, но вече съперникът вече се качва в самолета за родината.

Наглед напълно безсмислен акт от естонците. Самите играчи са били готови да играят в какъвто и да е час, но се подчиняват на федерацията.

Снимка: Getty images/Gulliver photos

Драмите обаче продължават в следващите дни. Шотландските национали пият по няколко бири в глазгоуски пъб, радват се на победата и мечтаят за Мондиал 1998 във Франция, преди всеки да се прибере в  клубния си тим.

В същото това време шефовете в УЕФА вече заседават. Пришпорени са от президента Ленард Йохансон, в което няма нищо случайно. Именно неговата Швеция е един от отборите, борещи се с Шотландия за челната позиция в групата.

Централата взима под внимание оправданието на естонците за логистични трудности и заради това, че все пак се появяват на стадиона, макар и късно, решава да анулира мача и да насрочи преиграване. Естествено, това е скандално решение, което е прието "на нож" в Шотландия. Пренебрегнат е и случаят от квалификациите за Мондиал 1974, когато СССР не се появява в Чили като протест срещу режима на Пиночет и губи служебно баража.

УЕФА насрочва преиграване между Естония и Шотландия на 11 февруари 1997-а на неутрална територия в Монако. И всъщност балтийската страна прави сензация, удържа 0:0 и спира шотландците пред 3800 техни фенове в Княжеството. Следват редица скандали по оста Шотландия - УЕФА, които са спасени само от благополучното развитие на ситуацията в групата.

Шотландците изпреварват Швеция, но остават втори след Австрия, като именно равенството в Монако е напът да им "изяде главата". Щастлива развръзка обаче им отрежда място като най-добрият втори тим от всички квалификационни групи

Баражът е избегнат и Шотландия отива на Мондиал 1998 - последният голям форум на отбора и до днес.

Онзи трисекунден мач в Талин пък ще си остане незабравим. Защото такова нещо на толкова високо ниво във футбола се вижда наистина рядко.