Седмица преди европейското първенство, Dir.bg продължава поредицата ретро материали, които да ви върнат към историята на континенталния турнир. В този ще си припомним за петима митологични герои, които оставиха своята неизлечима следа на европейските шампионати.

С купа в ръце и с вино по обувките

Преди настоящият Луис Суарес, за световния футбол имаше един друг Луис Суарес, който също играеше някога за Барселона, вкарваше голове и печелеше титли.

Първият истински Луис Суарес бе испанец и спечели петата "Златна топка" в историята - тази през 1960 година. Остава единственият играч роден в Испания, който завоюва най-престижното индивидуално отличие. Четири години по-късно дойде най-щастливият миг в кариерата му, когато вдигна Европейската титла с Ла Роха насред Мадрид.

Барселона привлича халфа още на 19-годишна възраст от Депортиво Ла Коруня и с екипа на каталунците той спечели две титли, два Купи на Испания и два европейски турнира. Прякорът му "архитектът" му приляга перфектно заради способността му да гради играта с перфектните си пасове.

През 1961 Суарес бе привлечен в Интер и там твори девет години, в които изигра над 250 мача. Точно в онзи период дойде и второто Европейско първенство, на което домакин бе Испания. Класираха се домакините, Унгария, Дания и СССР.

Тогава Суарес не носи капитанската лента, но е истинският лидер на отбора. Финала в Мадрид се играе пред около 100 хиляди зрители, като един от тях е Генерал Франко. Испания победи с 2:1 и стана европейски шампион.

В онова първенство Луис спазва уникалния си ритуал - преди всеки мач пие чаша вино, топва си пръста в нея, докосва си лицето, а след това маже и по обувките. Той е един от най-суеверните футболисти, заради което често бива осмиван, но ритуала му явно работи.

Най-великата дузпа в историята на футбола

"Бях на 100% сигурен, че ще изпълня дузпата по този начин и че ще вкарам". Това са думи на човека, който вкара най-емблематичната дузпа в историята на играта - Антонин Паненка. Талантливият халф игра за Чехословакия на финала на Европейското първенство през 1976-а срещу Западна Германия и остави името си в аналите на най-популярния спорт.

Преди Антонин да застане зад бялата точка за решителна дузпа на финала, тази техника на изпълнение е напълно непозната на футболния свят. Това се промени в рамките на няколко секунди благодарение на "изтънчения" десен крак на мустакатия играч.

Роденият в Халф прага полузащитник по онова време играе за местния Бохемианс, за който записа 230 мача и 76 гола. Още нещо любопитно - в сезона, който предхожда еврошампионата в Югославия, Паненка изпуска дузпа. След нея съдията отсъжда тя да бъде изпълнена отново и Антонин... отново пропуска. Тези пропуски го принуждават да започне да тренира наказателните удари.

"Започнах да мисля за успешни начини за изпълнение. Бях буден до късно и мислих за това. С времето реших, че е добре да се стреля в средата на вратата. Знаех, че вратарите избират един ъгъл, но ако стреляш силно, те могат да спасят с крак. Затова реших, че ако контактът с топката е по лек, това е гол, защото вратарят няма време да се върне в центъра.

Дузпите винаги са били битка между изпълнителя и вратаря, но в онази вечер Паненка даде старт на нова ера. Оттогава стотици играчи са се опитвали да "мамят" съперника под рамката на вратата - на някои им се е получавало, други стават за смях.

Девет пъти Мишел Платини

Кое прави един футболен турнир специален и запомнящ се? Качеството на играта, успехът за домакините или суперзвезда, която да прати в еуфория цяла една нация? Евро 1984 имаше всичко това.

Две години по-рано Франция бе отпаднала на полуфинал на Световното първенство след противоречива загуба от Западна Германия, която ще се запомни с удара на Тони Шумахер срещу Патрик Батистон.

Две лета по-късно "петлите" приеха еврошампионата с надеждата за реванш, който трябваше да бъде осигурен от хора като Мишел Платини, Ален Жирес, Жан Тигана и Луис Фернандес. Франция е фаворит на шампионата не само защото е домакин, а и защото според фенове и специалисти има най-силния отбор.

В онази надпревара 29-годишният Платини даде на света най-впечатляващото индивидуално представяне на голям форум. Пъргавият нападател вкара девет гола в първенството, като ги разпредели във всичките пет мача на "петлите".

Започна се в груповата фаза срещу Дания след удар от границата на наказателното поле, който донесе единствения гол в мача. Дойде и хеттрикът срещу Белгия - гол, подобен на този срещу "червения динамит" бе последван от точно изпълнена дузпа и красив удар с глава от далечна дистанция. Франция спечели и третия си мач в групата след 3:2 над Югославия при още един хеттрик на Платини. И трите му гола паднаха през второто полувреме тогава. Първо изпревари вратаря и прати топката под плонжа му. След това вкара фамозен пряк свободен удар, а накрая завърши с плонж и ново красиво попадение с глава.

На полуфинала срещу Португалия Платини завърши чудесна многоходова комбинация със съотборниците си и то в 119-ата минута. На финала срещу Испания нападателят реализира от пряк свободен удар след грешка на вратаря Луис Арконада, за да даде аванс на своите. Подобна доминация на един човек на голямо първенство трудно ще бъде достигната някога.

Лидерът на онзи "оранжев" подем

Евро 1988 ще се запомни от футболните фенове по много причини. Невероятният отбор с Мишел Платини, който спечели трофея четири години по-рано, не успя да се класира за следващата надпревара.

Embed from Getty Images

Нидерландия обаче, след като пропуска три големи форума, прави голямото си завръщане със звезден отбор, подобен на този с Йохан Кройф от 70-те. Голямата звезда е Марко ван Бастен, в който е надеждата да се вземе реванш от домакина Западна Германия за изгубения финал 14 години по-рано.

Авторът на "тоталния футбол" Ринус Михелс се завърна начело на Нидерландия за Евро 1988, а целта да направи тази талантлива група от играчи шампиони. Роналд Куман, Рууд Гулит и Франк Рийкад движиха играта за "лалетата", а пред тях работата на Ван Бастен бе да вкарва головете. И той го правеше по изключителен начин, подобно на Платини четири години по-рано.

Турнирът за Нидерландия започна с разочароваща загуба от СССР, но във втория мач дойде време за магията на Ван Бастен. Той с помощта на Гулит изхвърли англичаните от турнира, след като им наниза хеттрик за крайното 3:1. Първо откри резултата със страхотно обръщане срещу Тони Адамс - подобно на това, което сънародника му Денис Бергкамп повтори след години. После нападателят на Милан вкара за 2:1 с левия си крак и удар по диагонала. Хеттрикът му бе оформен само четири минути по-късно, в 75-ата. Случи се след центриране от корнер и удар от воле.

В третия мач от групата Нидерландия победи с 1:0 Ирландия с късен гол на Вим Кефт и се класира за полуфиналите. Там съперникът бе добре познат - домакинът Западна Германия. Лотар Матеус и Роналд Куман изпълниха точно дузпи, а в 88-ата минута дойде поредният велик момент за Ван Бастен на този шампионат. Той получи извеждащ пас зад защитата и се хвърли на плонж, за да отклони топката и да я прати във вратата.

Черешката на тортата за Ван Бастен бе онзи финал срещу СССР. Рууд Гулит откри резултата през първото полувреме след силен удар с глава. През второто едно центриране на Арнолд Мюрен изглеждаше твърде дълго за Ван Бастен, но той вкара най-великият гол на европейски първенства. Гол, който накара Ринус Михелс да се хване за главата. Нидерландия бе шампион.

Английска звезда изгря на 18-годишна възраст

Уейн Рууни изгря за големия футбол по впечатляващ начин на Евро 2004 в Португалия. Там бе дадено началото на кариерата му в английския национален отбор, на който той стана голмайстор №1.

Нападателят пристигна за онзи турнир като един от най-обещаващите млади играчи в света, след като проби за големия футбол още на 16 с екипа на Евертън. Още в откриващия мач срещу Франция той игра впечатляващо, въпркеи че отборът му загуби с 1:2.

След това Рууни стана най-младият голамайстор в историята на европейските първенства, вкарвайки два пъти при победата над Швейцария с 3:0. Рекордът му бе отнет четири дни по-късно от швейцареца Йохан Фонлантен.

Рууни вкара още две попадения при победата с 4:2 над Хърватия, която класира англичаните за елиминациите. Там "трите лъва" паднаха от домакина Португалия на дузпи, като в 27-ата минута Рууни напусна терена заради счупена кост. На онова първенство единствено Милан Барош вкара повече попадения от бъдещата легенда на Манчестър Юнайтед.

"Не помня някой да е имал такова влияние върху турнир след Пеле на Световното през 1958", думите са на Свен-Горан Ериксон за Рууни след турнира в Португалия.