Нарекоха го Елена от Сокол. Елена от Балканите.

Играеше елегантно, сякаш бе по риза и панталон, а не по екип из калните игрища на 80-те и 90-те години, които нямаха нищо общо с тези днес. Винаги изправен, грациозен и спокоен като някакъв аристократ. А имаше предостатъчно причини той да не е никак спокоен.

Преследваха го твърде много неща, които биха уплашили до смърт мнозина.

Миодраг Белодедич обаче влезе с високо вдигната глава в залата на славата и на безсмъртните във футбола. Ние днес може да сравняваме суперпостиженията на Роналдо и Меси, да говорим колко велик бе покойният Марадона или да броим спечелените европейски купи на Рамос. Но той ги взе с Реал, нали? Не с два отбора от Балканите, на които никой не даваше шанс.

Тази история е като за филм. За него обаче филми правят само тук, на Балканите. Той е един от забравените и недооценени супергерои на футбола, доказали в не по-малка степен от изброените по-горе звездни имена, че няма невъзможни неща. И то в години и условия, за сложността на които Роналдо и Меси дори не подозират.

Градчето Сокол е в Румъния, на границата с бивша Югославия и недалеч от унгарската. В него говорят сръбски, унгарски и румънски език. Местните се разбират, въпреки че етнически групите са четири - има и голяма ромска такава. Семейство Белодедич (Белодедичи е оригиналното вписване в Румъния, но сърбите не четат последното "и"), където се ражда Миодраг, е със сръбски корени. Детето расте с перфектно владеене и на двата езика - сръбски и румънски. От другата страна на границата мястото е наричано Соколовац.

А расте е подходяща дума за някой, който на 13 години вече стърчи над съучениците си с една глава. Всъщност, именно ръстът е първото му отличаващо качество, впечатлило треньорите в юношеските години. През цялата кариера го считат за исполин, върлина, а той е 185 сантиметра висок - нищо изключително.

Просто играе изправен, с широко отворени рамене и вдигната глава. Затова изглежда двуметров великан. Но за това - по-нататък.

Embed from Getty Images

Историята с футбола започва на 14, когато един отбор пак от северния бряг на Дунав - Минерул Молдова Ноа, го селектира да влезе в юношеските му формации. Всеки ден баща му го кара с автомобила за тренировки, обяснявайки му по пътя за големите герои на своя любим отбор - Цървена звезда. Да, малкият е роден и расте като румънец, но семейният отбор е Звезда от Белград. Историите за Шеки - Драгослав Шекуларац, както и за Драган Джаич, който през 70-те още е в разцвета на силите си, вдъхновяват Миодраг да иска да стане футболист.

Истинският пробив идва през 1981 г., когато скаутите на Лусеафарул предлагат на семейството му да го вземат в Букурещ. Едва е навършил 17 години, а този клуб е специално създадена академия, подбираща най-добрите млади играчи от цялата страна, с цел да бъдат подготвени за първия тим на Стяуа. Подобна структура има и другият гранд от столицата - Динамо. Това са отборите на армията и милицията по време на режима на Чаушеску, а Стяуа не е печелил титлата в онзи момент цели 6 години и феновете нервничат.

На 18 Белодедич е в първия отбор, където Генерал Йеней, както наричат треньора Емерих Йеней, му дава веднага титулярно място в центъра на отбраната.

"Няма да риташ топката безцелно дори в най-опасните ситуации. Тук не ритаме топката напосоки, а си я подаваме", учи го Йеней. Адаптацията към Букурещ не е лесна за момчето от Сокол, но той играе редовно, а отборът постепенно се подмладява. Най-силното попълнение в него идва през 1983-а, когато Валентин Чаушеску, синът на Николае, поема ръководството на клуба почти изцяло.

"Реално, аз не мога да кажа лоша дума за него - спомня си Белодедич. - Той обичаше истински футбола и преживяваше всяка загуба тежко. Беше образован и деликатен човек, който осигури дистанция между отбора и генералите от армията. Преди това тяхната намеса бе твърде директна в тима. А и ... Динамо имаха лоша слава в страната и често имаше съмнения около това как печелиха титлите си."

Динамо е отбор на Секуритате, което е държавният департамент по сигурността. Славата на тази служба е доста мрачна в Румъния и немалко фенове смятат, че нейното влияние седи и зад доминацията на терена на Динамо в онзи период от края на 70-те и началото на 80-те. Валентин Чаушеску, естествено, не позволява това да продължи.

Стяуа е шампион във всеки сезон от 1984-85 г. до края на десетилетието. След втората титла отборът вече е страхотно сработен и мечтае за успехи в Европа. Още повече, че там ги няма англичаните след наказанието им заради трагедията на "Хейзел" от 1985-а. А клубовете от тази страна са спечелили 7 от 9 титли на континента в годините преди санкцията. Те са стандартът.

През сезона 1985-86 г. Стяуа тръгва към купата, знайеки, че ще е много трудно, но все пак - главното препятствие липсва. Тимът, пълен със звезди като Бьольони, Лакатуш, Пицурка и Балинт, с отбрана с 22-годишният Белодедич, минава пред сравнително лек път до полуфинала. Вейле (Дания), Хонвед (Унгария) и Куусиси (Финландия) са преодоляни, за да дойдат сблъсъците с Андерлехт, който е печелил купи в Европа в началото на 80-те и е гръбнак на страшно силния белгийски национален тим. Но Стяуа отново е на ниво - 3:0 у дома в реванша след жестоко изпитание в Брюксел, където е удържана минимална загуба с 0:1 (гол на Енцо Шифо в края).

Embed from Getty Images

И финал! Финал за Купата на европейските шампиони.

"Пътувахме за Севиля без големи надежди, а и никой у дома не ни даваше шансове срещу Барселона - спомня си Белодедич. - Официално на стадиона нямаше да има привърженици на Стяуа, само на съперника. Още едно голямо предимство. А и те бяха много силен отбор, елиминараха шампионите от Ювентус преди този мач."

В нощта преди финала никой не спи в хотела на румънския отбор. Хиляди фенове на Барса отвън правят "серенада", вдигайки шум до Бога. Но не е само заради това. Йеней води разговори до късно с всеки, обяснява им да са спокойни и им казва пророчески: "С всяка минута те ще стават по-нервни и краката ще им тежат".

Миодраг също не спи, като си повтаря в главата като филм указанията за мача. Никой не иска от Стяуа да напада и печели мача. Трябва да бъдат спрени съперниците и да се извадят от релси.

"Знаехме перфектно какво трябва да правим. Мачът се разви точно, както го бе планирал треньорът ни - казва защитникът години по-късно. - Всеки просто работеше здраво, аз следях нещата да са далеч от наказателното поле и обирах топките, центрирани постоянно. В 73-ата минута Йеней пусна на терена Ангел Йорданеску, който не бе играл цял сезон. Той вече бе почти на 37 години и повече бе част от треньорския щаб, отколкото играч. Но бе картотекиран и го вкараха в игра, за да успокои нещата. Изведнъж разбрахме, че имаме шанс, а те бяха уморени и гневни, че не вкарват гол."

Пред 50 хиляди фенове на Барса, подложени на натиск 120 минути, румънците удържат. 0:0. Продължения. Пак 0:0. Дузпи.

Дукадам, вратарят на Стяуа, се е готвил за този момент дни наред. Той спясява всички четири удара, два точни на румънците са достатъчни и стадион "Санчес Писхуан" потъва в сълзи. Европейска титла за отбор от Балканите, от скромната Румъния!

Embed from Getty Images

Белодедич си спомня тълпите от хора, посрещнали отбора на летището и из улиците на Букурещ. Но нещо друго го е потресло далеч повече. Отношението към него и съиграчите му се променя драстично, освен в очите на феновете на Стяуа.

"Режимът не хареса особено, че ние станахме европейски шампиони - казва защитникът. - Не знам защо. Отчасти, вероятно това бе поради нарасналата ни популярност, рисуваха ни по плакати, пееха имената ни на мачовете. Или пък, защото отборът, най-близо до властта, си беше Динамо. Въпреки Валентин Чаушеску, който бе при нас в Стяуа."

От най-високо място забраняват на звездите да направят трансфери в чужбина - нещо, което им е обещано при титла преди финала в Севиля. Самият Белодедич има оферти от Италия и Испания, включително от Барселона. Но избира да иде другаде.

"Сърцето ме теглеше да играя в Звезда, отборът на татко и цялото ми семейство - казва. - Чаках само удобен момент, но в края на 80-те ситуацията в Румъния се бе изострила още повече. Секуритате ни следеше при всяко излизане зад граница с клубен и национален тим, да не би някой да остане там."

Последната капка е през 1988-а, когато на финала за купата Стяуа - Динамо скандалите са грандиозни, а партията се намесва след отменен редовен гол на отбора на Белодедич в края. Динамо печели трофея на терена, после го взимат дни по-късно и го дават на Стяуа, признавайки отменения гол. Пълен фарс от началото до края, а играчите и от двата отбора са тотално уморени и сринати психически от случващото се в румънския футбол. Всички се чудят как да избягат от него и режима, за да играят в нормални условия. Един успява да го направи.

През декември същата година планът на Елена, както вече наричат в цяла Румъния бранителят заради елегантната му стойка и стъпка, влиза в действие. На 23 декември неговата майка и сестра пътуват с автомобил за Белград, като носят лекарства на роднина. Получават разрешение да минат границата, след като футболистът им е издействал специални паспорти за това. Той не получава такъв, властите се страхуват да не емигрира. Миодраг обаче минава Дунав нелегално, някъде около Велико Градище (никога не казва точно къде и запазва мистерията около случилото се). После, вече на територията на Югославия, се качва при тях и стигат до столицата. Там изчезва временно, а  седмица след началото на новата 1989-а година, Белодедич се появява за първи път из улиците на Белград. 

Embed from Getty Images

Планът му е построен върху надеждата, че в дните около празниците бдителността няма да е толкова силна. Всъщност се оказва напълно прав, никой никъде не го спира и няма проблеми.

В Букурещ вече го издирват, защото отборът се е събрал на подготовка, а него го няма. Властите са бесни. В това време той търси контакт с хората от Звезда и го намира - лично с Джаич, който вече е нещо средно между спортен директор и помощник треньор (официално е технически директор). Представя се лично на легендата, който не може да повярва, че срещу него стои европейският шампион със Стяуа, един от най-добрите защитници в Европа. И му предлага да играе за Звезда!

"Казах на него и другите в офиса на клуба шест пъти кой съм, преди да ми повярват", смее се Миодраг.

В Румъния скандалът е огромен, а играчът се страхува за живота си, както и тези на близките. Някои от тях все още са оттатък Дунав, в Сокол. Наемат му охрана от новия му клуб. Властта в Букурещ го осъжда на 10 години затвор за дезертьорство и национална измяна - той е със звание в армейската йерархия, нали е част от Стяуа.

Хората на Чаушеску искат екстрадиране от югославските власти, но Звезда се преборва и Белград отказва да върне румънеца. Югославия обявява, че той сам е избрал къде да продължи спортната си кариера и това е просто един "спортен трансфер". Бело, както вече е наричан от феновете на Звезда без дори да са го видяли в игра, започва да тренира в отбора на сърцето и детството си.

По света скандалът също е отразен широко. По това време Барселона, както и претендентът за титлата в Италия Сампдория искат да го вземат, а румънският защитник отива... в Белград. Трудно е на пресата в Западна Европа да си обясни причините за това. Те разсъждават другояче: Като ще бягаш от режима, бягай оттатък Завесата... На Запад. Как така - от Румъния в Югославия?!

Но всъщност Белодедич не напуска Букурещ нито за пари, нито за по-висок стандарт. Той бяга от режима, който задушава футбола в родината му, но избира не големите пари, а мечтата си.

"Исках да играя в Звезда и това бе единствената ми мотивация - разказва. - Вече се виждаше, че никой няма да ме пусне да го направя легално, просто режимът на Чаушеску си бе решил, че ние ще играем само и единствено в Румъния. Не знаех, че година по-късно всичко това ще свърши. Но не съжалявам. Напротив, днес пак бих отишъл в Белград по същия начин и пак бих се предложил на Звезда!"

Да, но няма право да играе. 

ФИФА го наказва за година, задето е нарушил договора си със Стяуа. Куриозно, никой от феновете в Букурещ не се обръща срещу него, дори тези на врага Динамо. По това време в страната вече има открити настроения срещу режима, които скоро след това водят до ескалация на напрежението и свалянето на Чаушеску през декември 1989-а, точно година след бягството на Миодраг през Дунав.

И изведнъж на Белодедич се гледа като на бунтар, който е изпреварил времето и се е опълчил на властта още преди това да стане масово. Името му става символ на това, че не всеки се страхува. На мач на националния тим срещу България през май 1989-а, игран на стадиона на Стяуа, публиката скандира името му. Това довежда до бой от полицаи за феновете и няколко ареста. 

Наказанието изтича и през януари 1990 г. той се появява в официален мач за новия си отбор и влиза директно в титулярния състав. А той е пълен с талант. "Усещахме, че става нещо специално", разкрива за първите си месеци като играч на Звезда.

Embed from Getty Images

Отборът става шампион и се прицелва в европейската корона, която няколко години по-рано вече е взимана от Балкански отбор. Е, точно Белодедич знае всичко по темата. В онзи момент турнирът на шампионите е много силен, там са Марсилия с парите на Бернар Тапи, Байерн, Наполи на Марадона, Милан - действащ шампион на Европа...

Но Звезда на Люпко Петрович, с Просинечки, Бинич, Савичевич, Панчев и Белодедич не се страхува от никого. Елиминирани са Грасхопър (Швейцария), много силният шотландски Рейнджърс и Динамо (Дрезден), преди на полуфинала жребият да прати Байерн срещу югославския първенец.

"Спомням си ясно двата мача, минута по минута - разказва Белодедич. - Имаше един куриозен момент в реванша в Белград. Тогава при един корнер се счепкахме с Аугенталер за високата топка и в ръцете ми остана верижката от врата му, някакво златно украшение, доста голямо. Държах го в ръка няколко минути и при следващия корнер му го върнах, а той ме гледаше невярващо..."

Дали от този инцидент, или от друго, но Аугенталер си вкарва автогол в 90-ата минута на реванша за 2:2 и с общ резултат 4:3 на финала е Звезда. За втори път само за 5 години, Миодраг Белодедич протяга ръце към най-ценния трофей във футбола. И пак с отбор от региона, на който никой не е давал никакви шансове!

Марсилия с Уодъл, Папен и останалите, почти пълен национален отбор на Франция, е твърд фаворит в Бари. Има една голяма прилика и една голяма разлика в очите на бранителя от Сокол преди втория му европейски финал.

Петрович подхожда към мача като Йеней. Звезда няма да напада и да търси развръзка. Ще чака и ще парира силните страни на фаворита. Точно както Стяуа срещу Барса.

Embed from Getty Images

Но този път е различно друго - близо 20 хиляди фенове на Звезда се изсипват в Бари от Белград, цяла Югославия и половин Европа. Атмосферата на онзи финал през 1991-ва с две изключително зрелищни и шумни публики, подкрепящи двата отбора, остава незабравима за всеки, който е гледал мача.

0:0. Дузпи. Като в Севиля.

"Преследват ме цял живот тези дузпи, тръпки ме побиваха от тях, въпреки да знаех, че те са най-добрият ни шанс за победа", спомня си Белодедич.

Той обезврежда Папен и поема отговорност този път - вече не е младокът от 1986-а, когато Йеней дава изпълненията на далеч по-опитни играчи. Люпко му поверява третата дузпа.

И той, и останалите четирима са безпощадни, а Аморос пропуска за Марсилия. Купата е в Звезда. Втора европейска корона за Белодедич, и то с два отбора от Изтока, от Балканите!

Той е вече в залата на безсмъртните на футбола. Още в онази майска нощ в Бари, вратите се отварят широко за него. Никой никога няма да постигне това отново, а и никой не е мислил, че е възможно. Румънски и югославски отбор да вземат купата, само по себе си звучи илюзорно. А един играч да е и в двата състава си е направо чудо.

Embed from Getty Images

Нищо не успява да го сплаши. Нито заплахите за живота му, нито ефективната 10-годишна присъда в родината му, която пада след помитането на режима. Не се страхува дори при ужасното напрежение в Загреб през май 1990-а, когато преди мача Динамо - Звезда, настават сцените на насилие и агресия, които променят историята. Белодедич и останалите играчи на гостите се прибират в Белград в ранните часове на следващия ден с влак, специално охраняван от полиция. Те са държани дълго в катакомбите на стадион "Максимир", докато отвън играчите на Динамо и ултрасите на двата отбора се бият по игрището и трибуните. Има над 200 ранени, над 100 ареста и цялата страна е настръхнала.

Случаят влиза в историята, наричат го Кървава неделя, а днес историците отчитат, че вероятно е бил един от конкретните поводи за старта на войната между сърби и хървати. В онзи ден Делие, феновете на Звезда, са предвождани от Желко Ражнатович, който по-късно, вече в югославските войни, е известен като Аркан.

В съблекалнята най-спокоен остава Миодраг Белодедич. Той не се страхува и когато в следващите дни започва да получава смъртни заплахи в пощата си от хърватски запалянковци, както се случва с всички негови съотборници в Звезда.

Година по-късно в Бари вдига купата с големите уши за втори път и всичко, през което е минал като изпитания, придобива смисъл.

Още 12 месеца по-късно друга мечта е изпълнена. Този път никой не му прави спънки и офертата на Валенсия е приета. На 28 години Белодедич заминава за Испания в отбора, където блести и вече е капитан българинът Любо Пенев. Тимът се представя силно с няколко треньори поред, включително легендарния Гуус Хидинк. Румънецът минава и през Валядолид, Виляреал и мексиканския Атланте, преди през 1998 г. да облече пак екипа на Стяуа. Там феновете го приемат като Бог, а не като предател. Никой в Румъния не гледа на него с лошо око. Въпреки че...

Не, не е заради онова декемврийско бягство, за което режимът го заклеймява. А заради онази дузпа.

През април 1992 г. го връщат в националния отбор за една контрола с Латвия. Не е играл за Румъния от ноември 1988-ма, двадесетина дни преди бягството (3:0 срещу Израел в Букурещ). Пропуска Мондиал 1990, отборът не се класира за Евро 1992, но погледите са насочени към САЩ 1994 - а този талантлив отбор вече има не един, а двама лидери в отбрана - Попеску и Белодедич.

На Мондиала в Щатите румънците вървят успоредно с България към финала. Сензация след сензация, супер футбол от Хаджи, Мунтеану, Думитреску и Радучою в атака, но и силна защита. На четвъртфинала с Швеция се стига до дузпи след 2:2 в редовното време и продълженията. Само пет удара до полуфинал, където ден по-рано вече е нашият отбор, шокирал света и шампиона Германия.

Embed from Getty Images

Представяте ли си полуфинали Италия - България и Бразилия - Румъния? И потенциален Балкански финал!?

"Пак дузпи... - смее се Белодедич. - Знаех си, че съдбата не може да ме обича чак толкова, че и този път да ми намигне. Бях спечелил две купи на шампионите на дузпи и очакваш най-лошото. Просто имах лошо предчувствие."

Той изпуска решаващия удар. Шведите продължават, румънската мечта угасва. Е, веднъж съдбата му обръща гръб. Но е първият доброволец да бие, редом с Хаджи. Не се скрива и не се страхува. Въпреки лошото предчувствие.

За трети път в кариерата му дузпите застанаха на пътя между Миодраг и величието. Трите най-важни мача в живота му са решени така. Спечели два - финалите със Стяуа и Звезда, загуби онзи четвъртфинал в Щатите, когато Томас Равели спаси удара му и прати шведите напред.

Оттегли се на 37 години като играч на Стяуа, след като във визитката му има неща, които са трудни за вярване:

- Два пъти шампион на Европа с различни отбори, и то Стяуа и Цървена звезда!

- Суперкупа на Европа със Стяуа.

- Световен клубен шампион със Звезда.

- Шест пъти шампион на Румъния, последната титла вдига на 37 години в последния си мач.

- Три пъти шампион на Югославия.

От тогава си е в Румъния, работи около футбола, бе треньор на младежите на страната, а сега отново е консултант на националните отбори. Балансиран, мислещ и интелигентен човек. Връща се често в Сокол, където е кумир, а най-голямото училище носи неговото име, нищо, че си е жив и здрав.

И на "Генча" да иде да гледа Стяуа, и на "Мала Маракана" на мач на Звезда, ще се види там обезсмъртен. Графити с негов лик има около двата стадиона. И за двете публики е идол.

За какво повече може да мечтае едно момче, израснало единствено и само с мисълта просто да играе футбол?

 Embed from Getty Images