Дир.бг продължава ретро поредицата си за историята на Световните първенства по футбол, в навечерието на Мондиал 2018. Връщаме ви към един от най-смразяващите кръвта моменти - убийството на Андрес Ескобар след САЩ 94, когато България празнуваше своя знаменит успех.

90-те години бяха славни времена за колумбийския футбол. Карлос Валдерама слезе от самолета на националния тим при пристигането в Калифорния за САЩ 94 и каза: "Идваме за световната титла".

Букмейкърите нямаха съмнения, че е така - този отбор бе шести в залозите като само Германия, Бразилия, Италия, Холандия и Аржентина имаха по-добри ставки.

В клубния футбол "Атлетико Насионал" бе спечелил историческа първа купа за страната в турнира Копа Либертадорес през 1989-а и бе фактор.

С парите на наркобароните, най-вече на Пабло Ескобар, футболът в Колумбия най-накрая успя да осигури добра среда на талантите, които растяха из игрищата в страната от десетилетия.

В този отбор, пълен с таланти като Валдерама, Фреди Ринкон, Адолфо Валенсия, Тино Асприля и Лосано, изпъкваше човекът, когото наричаха Джентълмена. Несменяем в центъра на отбраната, играещ с високо вдигната глава и осанка на лидер. Андрес Ескобар Салдариага символизираше коравата сила на този тим.

Embed from Getty Images

На 21 години той впечатли на "Уембли", когато спря Линекер, Барнс и останалите за 1:1 в контрола. Ескобар бе вече стълб в "Атлетико Насионал" от Меделин, където се бе родил през март 1967 г. Израснал в академията на клуба, изцяло взета "под крилото" на другия Ескобар - Пабло, Андрес стигна до националния тим и Мондиал 1994.

Харизмата му го бе направила любимец на всички в годините, в които се утвърди като национален бранител.

Той е доста по-различен от средностатистическия колумбийски играч в онази епоха. Расте в семейство от средната класа, колкото и да е условно това за Меделин през 70-те и 80-те. Получава образование, а и като цяло младежките му години минават встрани от общия фон, в който потъва градът през тези две десетилетия.

А те са - кокаин и убийства. По 80 средно на седмица в града през 80-те години на миналия век, всички свързани с наркотиците.

Скромен на терена и извън него, едва на 26 години е, когато с брат му Сантяго започват проекта си за детски игрища в Меделин.

Колумбия - отборът преди мача срещу домакините на САЩ 94.

Снимки: Getty Images

Говори се, че Ел Патрон (Пабло Ескобар) харесва Андрес, и има респект от него заради поведението му на и извън терена. Уважава го, сочи го за пример във футбола.

Всички очакват Ескобар да е капитан на отбора на Световното в САЩ 94. Но лентата отива на ръката на Валдерама. Андрес не се сърди, той има други проблеми - клубът му е изоставен финансово след смъртта на Пабло Ескобар месеци по-рано. Иска да играе в Европа, не му се седи вече в Меделин. А в личен план - през октомври му предстои сватба с доктор Памела Каскардо, годеницата му от близо четири години.

Изобщо - световното идва в напрегнат момент, а и нищо около отбора не е наред... Това, което не е наред е, че наркобароните, които властват след смъртта на Пабло Ескобар, са заложили много пари за победа срещу Румъния на старта. А Колумбия губи...

48 часа след мача с румънците, братът на защитника Луис Ернандо Ерера загива в катастрофа край Меделин. Доста съмнителен инцидент, при който камионът, който го удря, изчезва от местопроизшествието. Ерера е смазан психически, но настоява да остане на световното. Всички са смазани.

Мачът с Щатите е втори поред в групата и става решителен за колумбийците.

Карлос Валдерама бе звездата на онзи колумбийски отбор.

Снимки: Getty Images

"Тогава нанесоха удара със записа - разказва селекционерът Франсиско Матурана. - Прибрахме се в хотела от тренировка и слязохме в залата да гледаме записи на американския отбор. Някой обаче бе програмирал друга касета във видеото. И се появи някакъв маскиран тип, който заплаши: Ако Барабас бъде титуляр срещу САЩ, целият отбор ще бъде избит, когато се върнете в Колумбия."

Барабас е прякорът на Габриел Хайме Гомес, важен полузащитник в схемата на Матурана и ... естествено, играч на "Атлетико Насионал" от Меделин. Още един любимец на покойния Пабло Ескобар, след чиято смърт властват конкурентите му - явно и във футбола.

Треньорът пита играчите какво да прави, а Барабас Гомес твърдо заявява - няма да играя и да рискуваме живота на всички.

"У дома убиват, знаете го. Не се шегуват", казва халфът.

Embed from Getty Images

На следващия ден - 22 юни 1994-а, в Пасадена колумбийците доминират тотално, но в 35-ата минута Джон Харкс започва контраатака отляво за домакините. Центрира, а Андрес Ескобар се хвърля да избие топката и я вкарва във вратата си.

Минаха 20 години, преди сестрата на Андрес - Мария, да разкаже какво е почувствала в този момент.

"Синът ми, който тогава бе на 9, се обърна към мен и ми каза: Мамо, сега ще убият Андрес!. Аз му отговорих, че няма да се случи нищо такова, никой не убива хората заради грешки. Но вътрешно усещах същото..."

Embed from Getty Images

Колумбия губи мача с 1:2 и отпада.

Карлос Валдерама застава пред камерите и се обръща към цялата страна: "Не обвинявайте никого, нито Андрес, нито треньора, никого! Виновни сме всички, атмосферата бе трудна и не успяхме."

Ескобар се извинява на цяла Колумбия от страниците на в. "Ел Тиемпо", казвайки, че чувства огромна вина за отпадането.

На 2 юли, пет дни след завръщането на отбора у дома, Андрес решава, че е време да събере приятелите от Меделин и да ги почерпи за това, че си е вкъщи. Партито се пренася в клуб "Ел Индио", където Ескобар казва новината - ще подпише договор с "Милан", гранда от Италия! Заминава за Европа, за да играе с Барези, Малдини, Десаи, Савичевич и останалите, които са актуални европейски шампиони.

Около 3 ч сутринта бранителят си тръгва от дискотеката и се качва в колата си. Няма проблем с шофирането след партита, защото не пие никога повече от една бира.

Пред колата застават трима мъже, а в огледалото за задно виждане Андрес е можел да види и четвърти. Дали го е видял, никога няма да разберем. Но се знае, че са били четирима.

Embed from Getty Images

До прозореца му се доближава един от тях, плешив и озлобен, който му казва нещо и изстрелва 6 куршума в гърдите и главата му. При последния, твърди се, казал: "Автогол, нали Андрес! Автогол!".

45 минути по-късно футболистът е в болницата в Меделин, но няма шанс да се пребори. Загубил е твърде много кръв.

Рано сутринта, преди изгрев слънце, Умберто Кастро Муньос е арестуван за убийството. И си признава, че е стрелял. Той е една от горилите на братята Галон, които са до него и гледат как стреля в Ескобар. Това са хора, които в онези години имат слава на наемници в бизнеса със смърт.

Те са част от Лос Пепес - обединението срещу Пабло Ескобар, спомогнало за унищожаването на империята му. А през 1994-а Галон са владетели на бизнеса със залози в страната и загубите на Колумбия никак не са им харесали.

Муньос стреля, но пред съда са изправени и братята. Присъдите?

Убиецът (физически) получава 45 години в затвор. Лежи 11 от тях, пуснат е през есента на 2005-а. Поръчителите - защото горилите на наркобосовете убиват по тяхно нареждане - са осъдени на 15 месеца домашен арест и глоби от по 1850 американски долара, които отиват за семейството на Андрес. Смешни присъди!

Embed from Getty Images

"Атлетико Насионал" организира всяка година помен на стадиона, а феновете носят плакати с "Ел Кабайеро" и "Безсмъртният номер 2".

Големите асове Тино Асприля и Валдерама отказват да играят повече за Колумбия след онзи 2 юли 1994-а. Следват ги още от най-добрите футболисти на страната.

Звездите на онзи отбор се събраха в пълен състав само веднъж, редом със семейството на Ескобар и хиляди фенове, на 13 март миналата година край гроба му в Меделин.

Тогава Андрес щеше да навърши 50.