Давид Жинола изглежда в отлична форма и днес.

Само почти изцяло бялата коса издава, че това е човек, навършил 53 години преди две седмици. Няма излишни килограми, а енергията и заразяващата усмивка са подобни на тези, с които се отличаваше като футболна суперзвезда.

Жинола бе ас на ПСЖ, после блестя в Нюкасъл и Тотнъм през 90-те години, преди да завърши с кратки престои в Астън Вила и Евертън. Харизматичен, невероятно техничен и с фантазия в играта, той бе един от най-добрите атакуващи футболисти на последното десетилетие от миналия век.

При завръщането си в Нюкасъл, където е със статут на полубог, Давид разтвори портите към лична тема, за която досега не е говорил. Това е изповедта на човека, когото познаваме само от футболния терен и модните ревюта - да, той беше модел на големите дизайнери.

И помним от 17 ноември 1993 г., когато центрира неточно топката в последната секунда, за да тръгне българската контраатака, от която стана култовия победен гол на Емо Костадинов.

Embed from Getty Images

Тогава цяла Франция го обвини в предателство, а той никога повече не игра за националния тим на "петлите". Но не това е голямата мъка, която иска да сподели.

Прави го на вечерята в негова чест в Нюкасъл, пред стария му приятел Джордж Колкин, който днес пише за платформата "The Athletic".

"Всъщност, аз умрях, няма друг начин за се обясни това - започва изповедта на френската легенда. Жинола признава, че отдавна иска да сподели, защото му тежи да живее с тази история. - Сърцето ми спря да бие за 9 минути и не бях тук вече. Напуснах този свят. Нямам спомен къде бях, но не бях тук. Това бе кръстопът, но аз отивах в грешния път."

Давид разказва за историята от 19 май 2016 г. Тогава неговият предишен живот завърши. Сега е във втория.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Той бе в Мандельо ла Напул, в Южна Франция. Играеше футбол на малки вратички с приятели, когато изведнъж падна на терена. С лицето надолу към земята, с тежък удар в нея и с гълтане на езика.

Няма никакви признаци, че не е добре.

Чувствал се е отлично предната вечер, както и в деня на мачлето. Девет минути сърцето му не функционира. Приятелят му Фредерик Менди, който също е бивш професионален играч, е край него в тези минути и оказва първа помощ. Масажира гърдите му, вади езика от гърлото му и опитва да го държи жив, колкото и да е отчайваща гледката.

Линейката пристига, три пъти опитват да го върнат с електрошок към живота. Закачат го към дефибрилатор, който да накара сърцето му да затупти отново.

"Жената, която е правила опитите с електрошока, ми каза по-късно, че не е виждала никакъв живот в мен. Но не е спряла - разказва Жинола. - На нея и на Менди дължа живота си. Тя можеше да си каже - той е мъртъв, безнадеждно е. Но не, продължила е да се бори."

По-рано през онзи ден, Давид се среща с новата си приятелка Маева. Оставя я в кафене в близкото градче, минава през хотелската си стая и отива на игрището за мача. И умира...

Оценява не само геройските действия на хората, които са го спасили. Но и щастливите стечения на обстоятелствата.

"Игрището, на което се случи, не е в града. Няма го на картата на навигацията. Линейката е била повикана по-рано същата сутрин във вила наблизо, просто е минавала през района. Затова и са дошли за 9 минути, а не за 30-40, колкото би отнело принципно. Невероятен късмет."

Крилото от 90-те, който бе приеман като артист на футболното игрище, днес може да се усмихне и да разкаже по своя си начин за нещо толкова стресиращо реално.

"Това бе една красива смърт. Не почувствах нищо, никаква болка. Събудих се, но бях с огромна доза морфин, инжектирана в мен. Беше прекрасно и леко. Тогава не съм подозирал, че съм умрял", разказва с видимо облекчение, че може да сподели.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Преди няколко месеца съдбата не бе толкова благосклонна към Джъстин Единбро, негов съотборник от времето в Тотнъм и добър приятел. На 49 години той си отиде миналото лято след подобен масивен сърдечен пристъп.

"Защо? Защо аз съм тук, а него го няма? Защо моят приятел Джъстин нямаше късмета, който имах аз? Много ми е трудно, когато мисля за това. Проблемът не е физически, ние сме здрави хора. Просто всичко спира за секунда и край", продължава все по-емоционалният французин.

Той не е посещавал психолог след случилото се, но се е отдал на четене на книги, каквито преди това не е разтварял. Не само медицински, за да разбере същината на проблема. Но и размишления на различни личности от минало и настояще за смисъла.

"Кой решава дали ми е дошло времето? Кой казва - не, този не още, а този - да си отива вече - задава си въпроси без отговор Жинола. - Но успявам да мисля и по друг начин. ОК, имах своя живот преди онзи ден, имам го и сега. Имам малко дете с Маева, на две години. Щастлив съм."

Жинола е в Нюкасъл не само, за да се върне към славните времена на терена пред феновете, които го обожават. Той се срещна с екипи от болницата "Freeman", които оказват първа помощ при подобни на неговия случаи.

Изнесе лекция пред децата от местното училище "Benfield" за ползата от това да се познават техниките на прилагане на CRP - спешна първа помощ. Самият той мина курса за това веднага, щом физически се възстанови от случилито се през май преди 4 години.

Срещна се с вдовицата на сър Боби Робсън и дари пари за неговата фондация за изследване и помощ в борбата с ракови заболявания. Направи и голямо дарение за Британската фондация за справяне със сърдечни проблеми. Парите му ще идат за повече дефибрилатори на публични места. Те спасяват животи.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

"Аз съм тук, не знам как и защо. Но съм тук. Три седмици след случилото се, бях отново в студиото на телевизията във Франция и правих анализи на мачове. По-малко от година след инцидента, си направих пълни изследвания на сърцето. Перфектни резултати. Лекарите се чудиха какво е предизвикало... онова", разказва.

И пояснява: Съдбата винаги си е знаела работата в неговия живот.

"Той е като Лего, всичко се намества някак по план, без да го правя аз - усмихва се, вече спокоен. Товарът е паднал от гърдите му, след като е разказал историята си. - На 9 години се влюбих във футбола, когато гледах мача Ливърпул - Сент Етиен. Кевин Кийгън играеше в Ливърпул и исках да съм като него. Почти 20 години по-късно отидох в Англия и там треньор ми беше Кийгън! Не може да е съвпадение...

След това, през лятото на 1995 г., играх голф в Испания с Йохан Кройф, след което той ми каза, ме иска да премина в Барселона. Трансферът пропадна по други причини, но Кройф ми каза тогава, че му напомням за него като футболист. А той е единственият, на когото съм имал плакат като дете в стаята си! Не е съвпадение...

Това, че някой отгоре каза - не, ти няма да си идеш днес, в онзи майски ден, също не е случайност. Убеден съм."

 

 

Снимка: AP/БТА

Снимка: Getty Images/Guliver Photos