Футболната игра не един път е имала сериозно влияние върху съдбата на цели държави, като е спирала и започвала войни. Значението, което играта има за населението на множество страни й дава подобна сила, че да променя хода на историята.
Подобна е ситуацията и с кървавата гражданска война в Кот д'Ивоар, която избухва през 2002-а, като най-жестокият й период идва във втората и третата година от нейното начало.
Контролираната от правителството южна част на страната води непрестанни битки срещу бунтовниците от севера. Като всяка военна организация от тази част на света, и тя се слави с жестокост, особено към безпомощното цивилно население.
В същия този период целият футболен свят се е впуснал в битка за Мондиал 2006. Своето историческо първо класиране на подобен форум и билет за Германия търси "златното поколение" на Кот д'Ивоар.
В отбора личат играчи на Челси, Барселона, Арсенал и Тотнъм. Целият състав е изграден от футболисти, подвизаващи се в Европа, където изкарват огроми суми и живеят спокойно, далеч от ужаса в родината.
"Слоновете" са начело в квалификационната си група до предпоследния кръг, когато губят с 2:3 от Камерун у дома и отстъпват челната позиция. Трите гола на Пиер Уебо пращат Камерун на върха, а победа над играещия само за честта си Египет в последния кръг, при това у дома, ще ги прати на Мондиала в Германия.
Докато в последния кръг Камерун посреща Египет, Кот д'Ивоар гостува на Судан. "Слоновете" трябва да победят, но съдбата им няма да е изцяло в техните ръце.
Дрогба и компания безпроблемно свършват задачата си, водят уверено с 3:0, като в крайна сметка побеждават с 3:1.
По същото време в камерунската столица Яунде препълнените трибуни и милиони по улиците очакват победа за Камерун. Домакините повеждат рано, но 10 минути преди края Мохамед Шауки изненадващо изравнява за Египет.
Това обаче в никакъв случай не е края на драмата. В 94-ата минута съдията отсъжда дузпа в полза на Камерун, а зад топката застава Пиер Уебо. Човекът, който в предния кръг заби хеттрик на Кот д'Ивоар, изстрелва топката в гредата и мачът завършва 1:1 - "слоновете" са на Мондиал.
Уебо и компания са в сълзи на земята, а в съблекалнята в Судан празненствата започват, същото се случва и по улиците на Кот д'Ивоар след гредата, която може би спаси десетки хиляди животи.
Другият ключов момент от историята се случва минути по-късно, когато камера влиза, за да улови радостта на кот д'ивоарските играчи в съблекалнята.
Тогава звездата на тима Дидие Дрогба грабва микрофон и изнася кратка реч, която и до днес всички вярват, че се оказа решаваща за края на конфликта в родината му.
"Мъже и жени на Кот д'Ивоар. Всички от севера, юга, изтока и запада. Днес видяхте, че всички можем да съществуваме заедно и в хармония, по пътя към нашата цел - Световното първенство. Обещахме ви празненства, които да обединят нацията, а днес ви молим на колене (в този момент намиращите се зад него съотборници падат на колене).
Нашата пълна с богатства страна не трябва да попада в плен на войната. Оставете вашите оръжия и организирайте избори", каза той.
След кратката му импровизирана реч, играчите започнаха да пеят рефрен с текст: "Искама забава, спрете да стеляте".
Думите на Дидие Дрогба се въртят непрестанно по телевизиите и радиата в родината му, а това дава мечтания резултат. Седмици по-късно е отчетен първия ден от години насам, без нито един произведен изстрел, а воюващите страни сядат за мирни преговори.
Футболистите от отбора се превръщат в идолите на тази нация, а заради действията на Дрогба, някои африкански лидери предлагат той да получи Нобелова награда за мир.
Това естествено не се случва, но един от най-класните нападатели в света през новия век, не спира с действията си за укрепването на мира.
Година след историческото първо участие на Мондиал, в което Кот д'Ивоар побеждава Сърбия, но губи от Аржентина и Нидерландия, Дрогба прави нещо немислимо.
Свързва се с президента и го умолява, отборът да домакинства мач в град Боюке - столица на бунтовниците. Нещо, което само година и половина по-рано е немислимо, но се случва. Кот д'Ивоар посреща Мадагаскар в квалификация за Купата на Африка.
Местният репортер Остин Мерил си спомня:
"Дрогба е от юга, но по време на този мач в Боюке го посрещнаха като Бог. Сякаш самият Господ бе слязъл на терена да играе с номер 11 на екипа. Истерията бе такава, сякаш сме световни шампиони, а всъщност играехме с Мадагаскар.
Хора от бунтовническата армия, с военните си униформи, стреляха във въздуха като луди. Не от агресия, а просто от щастие. На стадиона бивши бунтовници и избиваните от тях доскоро обикновени хора се прегръщаха.
Гледах и не вярвах. В този момент осъзнах, че това е повече от игра. Това беше повече и от футбол, това беше чудо".
Кот д'Ивоар печели този мач с 4:0, а час след края му, Дидие Дрогба е все още по пистата, просто щастливите фенове не му дават да се прибере.
За съжаление, пет години след този мач, на места отново започнаха военни действия, които в крайна сметка завършиха с ареста на тогавашния президент Гбагбо, който е осъден в Хага за престъпления срещу човечеството.
Дрогба обаче продължава да е месията на Кот д'Ивоар,
С десетките построени училища и църкви, както и осигуреният ток и питейна вода на десетки хиляди.
Той остава в исторяита не само като един от най-големите футболисти на Африка, но и като една от най-големите личности.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}