17-11-2017 20-11-2018

Как Майкъл Джонсън спечели най-важното състезание в живота

Четири месеци след инсулта, шампионът се чувства перфектно

13:51 | 10 януари 2019 | Редактор : Николай Петров 14 5782 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Четирикратният олимпийски шампион в леката атлетика Майкъл Джонсън е постигнал толкова много, че може да си позволи да дава съвети и да анализира. И това е работата му в редакцията на Би Би Си, където разказват вдъхновяващата му история.

Преди четири месеца спринтьорът преживя най-трудното състезание в живота си - това за своето оцеляване.

51-годишният атлет получи мини инсулт и се възстанови по немислим начин. Вече се наслаждава на хобитата си и дори практикува кану-каяк, гребане, колоездене и любимото бягане.

Но въпреки добрите резултати в болницата и уверението на докторите, че е добре, Джонсън продължава да живее в страх за живота си. Най-малкото заради това, че не знае причината за удара, който го сполетя. Самият той признава, че вероятно с докторите никога няма да я открият.

"Ако знаех защо ми се случи, можеше да направя нещо по въпроса и щях да се чувствам по-добре, защото знам, че върша правилните неща, за да не се повтори. А това може да се случи", признава шампионът.

Embed from Getty Images

Страхът не е единственият "враг", срещу когото Джонсън трябваше да се изправи през последните месеци. Принуден бе да открие една чужда за него емоция - уязвимостта. През цялата си блестяща кариера, в която стана четирикратен олимпийски шампион и зададе рекордите на 200 и 400 метра, Джонсън можеше да прави нещата, които обича без да се притеснява от нищо.

Една от великите му фрази е: "Не ти дават златен медал, защото си победил някого. Дават ти го, защото си победил всички".

Действията му на пистата не издаваха, че може да е уязвим или слаб. Но когато те удари инсулт, нещата се променят.

"Не мога да кажа, че на 100% съм в ситуация, в която ми е комфортно да съм уязвим", признава спринтьорът, който бе известен като Супермен в активните си години.

Embed from Getty Images

"С персонажа и публичността си си изградих облик, в който трябва да съм пример за Супермен и човек, който няма нужда от помощ и не се нуждае от съчувствие. По принцип не харесвам тези неща.

Но един от истинските уроци, които научих в тази ситуация, е директната среща с уязвимостта, когато загубиш възможността да ходиш. Нуждаех се от помощ, за да върша нормални неща от ежедневието и животът стана труден.

Осъзнах, че се нуждая от помощта на хората и трябваше да съм отворен към новите обстоятелства", признава Джонсън.

Той обаче отново припомня, че самозабраната да показваш уязвимост не е лошо нещо. Тя му помага за четирите олимпийски титли и вярва, че е имала роля за фантастичното възстановяване от заболяването.

"We've sort of concluded that we'll probably never find that cause.”

How Olympic champion Michael Johnson’s world was changed by a stroke: https://t.co/6Wh8xsNZvX pic.twitter.com/KhPIXvHTxK
— BBC Sport (@BBCSport) 10 януари 2019 г.

Припомняме, че през септември Дожнсън получи транзиторна исхемична атака. Това е състояние, което причинява временно нарушение на мозъчния кръвоток и недостатъчна наличност на кислород в мозъка.

Джонсън губи подвижност и координация в лявата си страна и в дните след удара му отнема 15 минути да извърви 200 метра. Същата дистанция, която пробяга за 19,32 секунди през 1996-а в Атланта.

Четири месеца по-късно е в предишния си режим на физически упражнения. Съпътстваща емоция по време на възстановяването е била чистата форма гняв. Гневът, че не трябва да допускаш това да ти се случи отново. Целта изисква здравословно хранене, ограничение в употребата на алкохол, всекидневни тренировки и внимание към теглото.

"Да тренирам всеки ден и да се поддържам в добра форма, гледайки как другите хора не го правят и са здрави, а аз съм в болница, откровено ме ядоса. Но само за ден.

Minor stroke 2 weeks ago today! Recovery going well. Almost back to normal. No days off! Even today. My birthday! #ThankfulThursday pic.twitter.com/dbBriCRcP5
— Michael Johnson (@MJGold) 13 септември 2018 г.

Осъзнах, че този гняв няма да помогне и само ще ме накара да се почувствам още по-зле. А да си казваш сам на себе си да не се ядосваш, те прави още по-ядосан. Трябва да замениш това и карах докторите да започнат възможно най-скоро с физическите упражнения", споделя легендата.

Това включва тренировки по два пъти на ден, които започват седмица след инсулта. Джонсън се опитва да даде пример на всички хора по света, които се сблъскат със стряскащото заболяване.

"Моята история може да призове хората да са по-осведомени. Важно е да открием симптомите и да идем в болница възможно най-бързо. Като човек, който мина през тези етапи, знам, че някои хора биха избрали да не идат в болницата. Не съм имал момент, в който да си кажа: "о, Боже, нещо се случва с мен".

Просто не се чувствах максимално добре. Ако не отидеш в болница, може решението ти да се окаже катастрофално", припомня си американеца.

Шампионът и съпругата му са щастливи, че видяха края на 2018-а, която промени живота им. Освен, че преживяха инсулта, те бяха евакуирани от дома си за пет дни заради пожарите в Калифорния.

Въпреки ударът, който понесе, Джонсън продължава да живее живота си по същия начин. Това обаче включва избягването на вредна храна и изключва големите предизвикателства като лондонския маратон например.

"Вложих се във възстановяването си по същия начин, по който се вложих в лекоатлетическата си кариера. Но първото е по-важно, защото засяга живота ти и неговото качество", завършва Супермен.

ИЗБРАНО