17-11-2017 20-11-2018

Как най-страховитият отбор в света забуксува под пороя на "Васил Левски" (Галерия)

Преди 47 години Германия дойде с най-мощния състав в своята история, но едва се спаси от загуба

11:21 | 27 април 2022 | Редактор : Динко Гоцев 17 16184 Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Да биеш Германия на футбол е едно от най-трудните неща изобщо в тази игра. Знаете лафовете за тях, и от Гари Линекер, и от кой ли не остроумен експерт. Непримирими и безпощадни ги помни историята, а 70-те бяха времето, в което Бундестима, качен на крилете на един могъщ Байерн, мачкаше из европейските и световни терени безмилостно.

Ретро

Когато на 27 април 1975-а дойдоха в София за европейска квалификация срещу България, никой не ни даваше шанс. И то - по повече от една причина.

Байерн бе европейски шампион в това време, а се готвеше и да защити титлата си (направи го през 1974, 1975 и 1976-а, три пъти поред). Борусия (Мьонхенгладбах) също бе много силен, а националният тим бе спечелил европейската титла от 1972-ра, световната от 1974-а и се готвеше да направи нов удар на Евро 1976. Там го спря дузпата на Паненка, но това е друга история.

Та преди 47 години на днешния ден, под неспирния порой на "Васил Левски" излезе колосален състав - Сеп Майер - Фогтс, Брайтнер, Шварценбек, Бекенбауер - Бонхоф, Ришел, Сил, Нетцер - Ули Хьонес, Хайнкес. Девет от тези 11 бяха световни шампиони от предната година (без Сил и Ришел), а като резерва в мача влезе и Хьолценбайн - и неговата роля е решаваща в този разказ.

ВИЖТЕ КУЛТОВИТЕ ФОТОСИ НА ИВАН ГРИГОРОВ ОТ ОНЗИ МАЧ>>>

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Нашите... Мачът идва в труден момент за отбора ни. Стартираме квалификациите с изненадващо 3:3 у дома с Гърция, а после още по-изненадващо падаме навън от този съперник, който по това време не е страшилище. Но има поколение - Панатинайкос е играл финал за Купата на шампионите четири години по-рано, а от този отбор идва почти целият състав.

У нас настават драми, а капитанът Димитър Пенев тихомълком е изваден от тима и повече никога не получава повиквателна за официален мач. Играе две контроли в Япония през 1976-а и една в Алжир през 1977-ма. Селекционерът Стоян Орманджиев не дава обяснения, а и едва ли само негово е решението...

Още няколко от асовете ги няма за мача със страховития Бундестим. Съставът е Йордан Филипов, Иван Зафиров, Ангел Рангелов, Тодор Марев, Милчо Евтимов, Божил Колев, Боби Димитров, Андрей Желязков, Георги Денев, Атанас Александров и Павел Панов.

Световните шампиони излизат под пороя на "Васил Левски" със самочувствието именно на такива. Но мачът изобщо не се развива по техния вкус.

Гостите нямат удар до 60-ата минута, а опасните атаки се броят на пръстите на едната ръка. Нашите нападат, окрилени от 60-70 хиляди зрители (кой можеше да ги преброи на старите триБуни на Националния стадион?) - една наежена гора от чадъри. В 73-ата минута получаваме дузпа, а Божил Колев я реализира.

Само три по-късно обаче Хьолценбайн се подпира на Геле Рангелов и пада атрактивно - дузпа и за германците. Тук се налага скоба. На финала на Мондиал 1974 същият играч връща в играта своите с подобно изпълнение срещу Нидерландия, което Кройф години по-късно ще нарече "лястовичката на Хьолценбайн". И в София я виждаме...

И така - 1:1. Шампионите си тръгват "с уплаха" и една точка, после ни бият трудно с 1:0 в ответния мач и се класират на Европейското в Югославия.

До онзи дъждовен ден нямаме победа над този съперник в официален мач. И така остава до лятото на 1994-а, когато Стоичков и Лечков ги пронизаха на четвъртфинала на Мондиала. После ги бихме в един друг незабравим порой през юни 1995-а, пак е евроквалификация на същия "Васил Левски" - от 0:2 до 3:2.

И това е - от 21 мача срещу тях. Да биеш Германия не е лесно... Но и на тях не им бе лесно в онзи дъждовен априлски ден преди 47 години и, ако не беше "лястовичката"... Кой знае?

ВИЖТЕ КУЛТОВИТЕ ФОТОСИ НА ИВАН ГРИГОРОВ ОТ ОНЗИ МАЧ>>>