Boxing Day - така е позната датата 26 декември в Англия, а и по света за всеки фен на футбола.

И докато в почти цял свят мачовете спират покрай Коледа и Нова година, защото е време за празници, семейни забавления и спокоен край на 12-те изминали месеца, то над 700 отбора в Англия, Уелс и Северна Ирландия излизат да играят футбол именно на 26 декември.

На Острова търпят много критики за свръхнатоварването на футболисти. Та те не получават почивка дори на Коледа. Димитър Бербатов при преминаването си от Фулъм в Монако каза къде на шега, къде на сериозно, че за първи път от близо десетилетие ще посрещне празниците като обикновен човек... И това описва ситуацията. За зрителите обаче това е спектакъл, който нямат търпение да видят.

Коренът на мачовете и Боксинг дей датира далеч преди телевизиите да започнат да дават милиони и милиарди. Но след като го направиха, забавлението за народа в празничните дни от 26 декември до 1-2 януари остава все така важно.

На 26 декември 1860 г. се играе първият известен официален футболен мач между два клуба изобщо - Шефийлд и Халъм. Те са съседи - това си е истинско дерби, а двубоят е спечелен с 2:0 от Шефийлд - най-старият клуб в света, който носи и простото прозвище Клубът до днес. Сега играе в осмата по сила дивизия на английския футбол. Това не е началото на Коледната традиция, но е стартът изобщо на футболните съперничества, и то - на символен ден. Боксинг дей.

До 1957 г. всъщност мачовете са се играли на Коледа, на 25 декември, но заради проблемите с логистиката, като например неработещото метро на празника, били изместени на 26-ти.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

По традиция на Боксинг дей трябва да има дербита. И макар тази година да липсва празничната глъчка от хиляди по трибуните, пак има куп здрави сблъсъци, както и умишлено пренаредени кръгове, за да се паднат именно там те. Днес например Арсенал ще приеме Челси в лондонска класика, а Лестър посреща Манчестър Юнайтед в битка около върха на класирането. А на 3 януари Челси е домакин на Манчестър Сити. Това - само във Висшата лига. На 2 януари Рейнджърс и Селтик по традиция ще изиграят дербито си. Така е всяка година - поне един от сблъсъците на шотландските гиганти е в коледно-новогодишната програма.

А какви лудости е предлагала тя през годините...?!

Безспорно класиката е от 1963 г., когато в първата дивизия на Англия са отбелязани цели 66 гола в 10 мача, а попаденията са общо 160 в четирите професионални групи. Има резултати като Блекпул - Челси 1:5, Бърнли - Манчестър Юнайтед 6:1, Ливърпул - Стоук 6:1, Уест Хем - Блекбърн 2:8 и Фулъм - Ипсуич 10:1.

В Бърнли едно момче, което е на проби в местния отбор, получава своя шанс срещу Юнайтед на Боби Чарлтън. 18-годишният Уили Морган развинтва гостите в онзи ден и подава за два от головете на Анди Локхед (който забива общо четири), преди сам да вкара два пъти. Месеци по-късно го взима точно Юнайтед.

В Лондон в онзи ден се случват чудеса, достойни за Коледа. Ипсуич е шампион само две години по-рано, страхотен отбор. На "Крейвън Котидж" коледният дух явно е обзел гостите, които са неузнаваеми, а Греъм Легът им вкарва хеттрик за 5 минути. Общо десет пъти топката влиза във вратата на Ипсуич, а Алън Мълъри, легенда на английския футбол и играч на домакините в онзи ден, разказва:

"Бяха велики времена. През 1963-а по Коледа валя обилен сняг, на Боксинг дей се събрахме в 8 ч сутринта на стадиона и чистихме заедно терена - редом с председателя на клуба, мениджъра, служителите и няколко запалянковци от околните къщи. В 15 ч игрището бе годно за мач, а трибуните - пълни. Бихме с 10:1 и вечерта го отпразнувахме по домовете със семействата.

30-ина часа по-късно, на 28 декември рано сутринта, тръгнахме от гара Падингтън за гостуването, като във влака мениджърът отвори две бутилки вино - ей така, да се почерпим за Коледа. Едва ли е изненада, че паднахме..."

Уточняваме - Ипсуич си отмъщава - 4:2 на свой терен два дни по-късно... в повторение на двубоя. Дълги години английската Лига прави кръговете по Коледа така, че на 26-и и 28-ми декември да са огледални такива. Тоест - разменено гостуване за 48 часа, което прави мачовете супер интересни.

Добавяме само, че Юнайтед си връща на Бърнли за унижението, като го бие 5:1 на "Олд Трафорд" два дни след 1:6.

Пак в Лондон на онзи Боксинг дей Уест Хем, пълен със звезди като Мартин Питърс, Боби Муур и Джеф Хърст, които три години по-късно ще донесат световната титла на Англия, пада необяснимо с 2:8 от Блекбърн. Според някои причината е в дългото коледно парти, което клубът е разрешил на играчите на 23 декември, продължило почти до зори на 25-и. Но това са просто слухове... Съвсем не са слухове, че начело на партитата в тима винаги е бил сър Боби, който тогава още далеч не е сър. Защитникът е легендарен не само на терена, но и с издръжливост по баровете. На онзи 26-и декември обаче не изглежда особено устойчив...

Два дни по-късно Уест Хем си връща с 3:1 като гост.

Далеч преди въпросната легендарна 1963-а, куриозите в коледните футболни програми са десетки.

Пред 1890-а мачът между Блекбърн и Даруен съвсем загърбва коледния дух със зрелищен бой на терена на "Иууд Парк" навръх 25-и декември. Всичко започва, когато Блекбърн пуска резервен тим и събрани същата сутрин играчи, за да запази своите асове за дербито с Уулвърхемптън на следващия ден. Гостите са вбесени от неуважението и отказват да играят срещу тази команда. Мачът се забавя, а после Даруен решава да събере в отговор също хора "от кол и въже", и ги изкарва на терена по екип.

Народът побеснява, феновете и на двата тима са гневни, че не само пропускат пуйката у дома, а и ги разиграват. Нахлуват, чупят гредите и подгонват футболистите (доста от тях всъщност са такива за първи път). Мач, както пише "Бирмингам Дейли Поуст" на следващия ден, "разбира се няма как да се проведе".

Друга случка. Една от многото, в които футболът и алкохолът имат общо по време на коледните мачове.

Тед Кроуфърд, популярен играч от 20-те и 30-те, а после и мениджър, разказва как през 1931 г. целият отбор на Клаптън Ориент (днес Лейтън Ориент), барабар с него като звезда на атаката, се явява видимо подпийнал на терена на Борнемут. Треньорът на тима е качил много бира на влака за настроение на момчетата (спомнете си Фулъм и бутилките вино). Играчите му съвсем не виждат нищо на и без това мъгливия терен, падат с 1:2, а няколко от тях повръщат по време на мача и им се вие свят. Коледа е, хората ядат и пият, а тези ги карат да тичат по терена!

Но Ориент събира сили и дойстойнство да пътува вечерта до дома, да вдигне глави и да изгони махмурлука. Защото на следващия ден ги чака ответен мач със същия противник. И на Боксинг дей си отмъщават с 1:0. Ето това са били велики времена!

На 25 декември 1940-а се играе един от най-култовите мачове изобщо в английската футболна история. Норич приема Брайтън във Военноморската лига, организирана като заместител на футболните дивизии по време на Втората световна война из страната. Гостите обаче пътуват блидо 200 километра с едва четирима играчи. Такива са времената, толкова е успял да качи на влака мениджърът Чарли Уеб. Останалите трябва да се появят из гари по пътя от Южния бряг до Норфолк, но различни причини ги спират. И така Уеб пристига за двубоя с четирима футболисти.  Той няма друг избор, освен да потърси играчи от публиката, като моли домакините да минат през трибуните и да обявят кои са седемте свободни позиции в тима.

Така на вратата застава Анди Бартрам - местен запалянко. Като номер 6 на позиция инсайд играе Дерек Дай, който е юноша на домакините, а на върха на атаката до реалния футболист на Брайтън Джо Уилсън, застава Алан Смит, който също е издърпан от трибуните и преоблечен. Така с четирима свои, двама играчи от юношески гарнитури на тимове от региона (един от школата на съперника) и петима съвсем случайни фенове, 11-орката на Уеб пада с 0:18. Тя обаче е аплодирана цял мач от 1500-те зрители, които оценяват, че Брайтън все пак не проваля мача и съботното забавление. А те не са много по време на войната...

А каква е българската следа в тази славна традиция?

Няколко наши сънародници стигнаха до английския футбол в най-високите му нива, как се представиха те по коледните мачове?

Димитър Бербатов е един от кралете на Боксинг дей и изобщо - на двубоите от този период, наричан Festive на Острова. Той има 13 гола, девет от които са в срещи от периода 26-30 декември, а четири са вкарани на 31 декември и 1 януари, което е заключителната част на тази мини лига, в която се превръщат коледно-новогодишните двубои.

Стилиян Петров направи едни от най-силните си мачове в същия специален за английския футбол период, като обикновено Астън Вила в тези срещи винаги се изправяше срещу топ състави. Стенли вкара за 3:1 на 31 декември 2012 г. срещу Челси в Лондон в незабравим двубой, за съжаление оказал се един от последните за него във футбола, преди да чуе диагнозата "левкемия".

Мартин Петров също има гол, и то на Боксинг дей - при 2:0 над Стоук през 2009-а, когато прониза зрелищно вратата с левачката. Той бе титуляр за Манчестър Сити в първия сезон на шейховете в клуба и новия мениджър Роберто Манчини, но пък това се оказа последната му година там, преди да заиграе за Болтън.

Тези тримата са най-популярните лица на българския футбол в най-силното първенство. Но можете ли да познаете кой е първият наш футболист, реализирал в коледно-новогодишния традиционен период на английската игра?

На 28 декември 1992 г. Бончо Генчев бележи за Ипсуич във вратата на гостуващия Блекбърн, изравнявайки 11 минути преди края за 1:1. Тимът му после стига и до победата. Два дни по-рано Бончо започва и първия си мач като титуляр за своя нов английски отбор (подписва в началото на декември с Ипсуич), който е... като гост на Арсенал! Срещата завършва 0:0.

Това е първият сезон на новосъздадената Висша лига (1992-93 г.) и в нея има българин. Изявите на Генчев по английските терени може да са позабравени в наши дни, но именно той е пионерът на родния футбол в родината на играта.

И първият ни сънародник във футбола, разбрал какво е да "нямаш Коледа" заради натоварената програма на отборите в периода 26 декември - 3 януари.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos