Той се появи във футбола като продавач на обувки в малкото си магазинче. Тръгна си като легенда. Каза някои от великите фрази в историята на калчото, занесе в родния си Фусиняно най-жадуваните медали във футбола.

И накара треньорите по света да мечтаят. Да не се съмняват, че всичко е възможно - и като постижения в кариерата, и като реализация на иновативните им таланти.

Днес Ариго Саки навършва 74 години, а най-доброто доказателство какво е неговото влияние и наследство във футбола, идва от хора като Анчелоти, Клоп, Моуриньо и Конте - най-успешните наставници на новото време. Германецът наскоро призна, че редовно си пише SMS-и с Ариго, а Жозе не крие, че е бил омагьосан от неговите възгледи.

Саки е Маестрото, появил се отникъде, направил фурор, създал неероятен отбор - най-силния от края на 80-те години на миналия век, вкарал играта в новото време.

През 1987-а Ариго Саки стисна ръката на Силвио Берлускони и пое Милан, без преди това да е водил нито един отбор в Серия А. Изумително за модерния футбол, ако се замислите.

Той неслучайно е наричан след това и до днес - но вече на шега - Господин Никой. Така му прилепна още от онази 1987 г., защото така го нарекоха в Италия. Но - поред.

Embed from Getty Images

За Ариго всичко започва в родния Фусиняно, където като тийнейджър гледа, когато това е възможно, Хонвед и Унгария, водени от великите Пушкаш, Кочиш и Божик. Тяхната енергия и динамика контрастират ярко с тромавата игра на италианските отбори по онова време. Психиката, мотивацията, агресията в атака и характерът им - това впечатлява най-много Саки.

После студентът и начинаещ във футбола Ариго е пленен от Реал Мадрид през 50-те. Страхотен оркестър. Тогава в главата му започва да се прокрадва мисълта как италианския футбол може да бъде трансформиран с висока преса, бързи контраатаки и индивидуални качества на бранителите, които да са железни - и като психика, и като позициониране, и физика. Тази мисъл се превръща в реалност години по-късно.

По онова врема Саки играе в местния тим, продава обувки, за да се изхранва, и мечтае. Чак в края на 70-те се замисля за кариера в треньорството, като професия. Неговите идеи са радикални за времето си. Саки вярва, че пресирането на съперника е възможно и при схема 4-4-2, което до този момент е считано за кощунствено. Но при бързо преливане и запълване на всяка зона с подсигуряващ човек и отлична координация - защо не?

Ключовата роля е на крайните бранители, които винаги запълват "свободното квадратче", оставено от тръгнал в атака полузащитник. Така тимът ти контролира играта. Това е твърде много информация за Белария, където Саки става треньор за първи път и работи 2 сезона.

В следващия му отбор - Барака Луго, зоновото покритие, високо темпо и пресата дават резултати. Ариго нарича този период - "училището". Тогава е на 26 години и работи с играчи, които са по-възрастни от него. Но го слушат, защото разбират, че той им казва безценни неща.

Дълги години трябват в консервативния тогава свят на италианския футбол, за да бъде убеден някой топ клуб, че човек без на практика никакъв опит като играч, може да има достатъчно умения да е треньор.

На 36 г. Саки получава вниманието на Парма, който тогава е в Серия С1. Там виждат в него вдъхновение. Ариго поема предизвикателството и се хвърля с главата напред.

Това е последната стъпка в изграждането му като наставник. Парма му дава шанс да усъвършенства вижданията си и философията за играта. За първи път на тренировъчното игрище има състезатели със сравнително добри качества. Първата дума, която те чуват е "универсалност". Саки иска играчи, които да се чустват комфортно в няколко позиции и зони на терена. Досега го е правил в Римини и при юношите на Фиорентина, където е искал от футболистите да "бъдат завършени, да знаят да играят навсякъде".

По-лесно да се каже, отколкото да се изпълни. Особено без футболисти от класа. А и се оказва, че е едно да го внушаваш на младите играчи, които искат да се учат, а съвсем друго - да го вмениш на опитни и изградени такива. Пресата му трябва да се прави на блокове, контраатаките се развиват с бърз пас и спринтове от няколко подкрпящи играчи, а владеенето на топката е подчинено на разрязващ пас в първи удобен момент. Без разигравания и задържане на топката.

В Парма голяма част от нещата се получават. Титлата в Серия С1 е спечелена, а във втора лига три точки не стигат за промоция в елита. Всички в Серия В обаче говорят за пресата и контраатаките на Парма.

Големият удар идва в Купата на Италия. Тогава форматът на турнира е различен и грандовете са в групи с отбори от долните дивизии, където играят по пет мача, преди да се стигне до елиминации. Парма е в групата на Милан и трябва да му гостува, което е ... сигурна загуба, разбира се. Отборът на Саки бие обаче слисания гранд с 1:0 и завършва първи в групата, пред тима на Берлускони! На осминафинал жребият пак изправя Милан у дома срещу същия нахален тим от Серия В. И пак 0:1, този път с цената на отпадане!

В онази вечер собственикът на Милан вече е взел решението, което ще промени клуба му, а и живота на Саки завинаги.

Разбира се, съмненията са покълнали здраво сред фенове и медии при пристигането му на "Сан Сиро". Какъв е този човек? Та той никога не е играл сериозен футбол!

"Не знаех, че за да е добър един жокей, преди това е трябвало да бъде кон", отвръща Саки на този въпрос.

В състава са Франко Барези, тийнейджърът Паоло Малдини, Мауро Тасоти, Алесандро Костакурта, както и холандските звезди Рууд Гулит и Марко ван Бастен. Лошото е, че Ариго пристига в Милан след дълъг период без сериозни успехи и от него се очаква да го спре. А в Италия в този момент има суперотбори, като само един от тях е Наполи на Марадона.

Embed from Getty Images

Тренировъчните му методи поразяват всички на базата в Миланело. Днес те са популярни по цял свят, като ги наричат с общото "игра със сянката" - популярно от бокса - "да се биеш със сянката си". Играчите на Милан работят с часове на групи, на ядра - понякога и без топка. Упражняват това да запазват формацията и баланса, както и да го променят според това, което им предлага конкретен съперник.

Една история се разказва години по-късно из италианските медии. Съперник праща скаут да гледа тренировка на Миланело, като в това време Саки още не е забранил достъпа до базата.

След връщането си шпионинът докладва: "Работиха за тактика, но без топка. Само се движиха по терена като групички, очевидно тактическо занимание. Без топка." Треньорът на въпросния отбор нарича "луд" своя разузнавач и пренебрегва доклада му. Милан бие в мача с 4:0.

Саки вярва в няколко неща.

- Дисциплината е много важна

- Отборът ти да е сплотен, задружен и щастлив, не е по-малко ключово.

Треньорът обича да цитира Микеланджело: "Високият дух движи ръката".

Когато се разглежда ефектът му върху Милан, понякога се пренебрегва начина, по който Саки сплотява отбора си от звезди, идващи от цяла Европа. Философията му на треньор е революционна, но ръководенето на този ансамбъл от асове и превръщането им в здрава, задружна група, също е майсторско.

Силвио Берлускони вижда всичко. Той не се огъва под критиките за неособено впечатляващия старт в Серия А и не пипа треньора. Умно.

Саки печели титлата още в първия си сезон, после вдига два пъти Купата на европейските шампиони, още два пъти е Световен клубен шампион, печели две Суперкупи на Европа и една на Италия, и губи един финал за Купата на Италия. Това се случва за някакви си четири години.

Embed from Getty Images

Критиките обаче не стихват - Милан бил скучен, твърдят феновете на Интер и Ювентус, които откровено завиждат. А Франко Барези разказва години по-късно как мисленето и за най-малкия детайл и воденето на мачовете на Саки е донесло преки резултати в големи двубои.

Например - финала за Купата на шампионите срещу Бенфика през 1990-а.

Португалците слагат персонален пазач на Марко ван Бастен и го вадят от играта за дълги периоди. Саки нарежда: "Марко да се изтегли назад, при халфовете, водейки с него огромния и атлетичен бранител. Така ще се отвори място в средата на отбраната. Рийкард да търси точно тази дупка от втора линия."

Така пада победният гол, като атаката е по учебник. Барези казва, че преди мача това нападение, точно този сценарий с единия централен бранител, който гони почти на 50 метра от вратата Ван Бастен, е отиграно над 30 пъти на тренировки.

Отбраната - най-силната част на този отбор, е направо като глутница вълци. На практика не можеш да притиснеш Милан, защото той те изпреварва и те пресира още в твоята половина, като четиримата защитници тичат като вързани на въже - заедно, в линия, непоколебими в желанието им да те притеснят и да отнемат топката. Те се изнасят и оставят съперника в засада за стотни от секундата.

Саки напуска през 1991-ва след невероятни успехи, но и без второ спечелена титла в Италия, което се превръща в големия аргумент на критиците му. Както и това, че оставя един уморен отбор. Изцеден от детайлите му, от убийствените тренировки за кондиция и преса, както и от стила му на работа - директен и безкомпромисен.

Една от причините, които Саки назовава за липсата на още успехи в последния му сезон в Милан, е ситуацията около Ван Бастен. Той вкарва по около 3 от 5 положения, твърди треньорът. Докато постоянно е контузен в последните месеци на наставника в Милан, няма кой да оползотворява ситуациите. Доста мачове завършват 0:0, защото отборът е все така солиден, но го няма победният, решаващият удар.

Берлускони обаче е доволен - той е заложил на Господин Никой във футбола, а това му е донесло резултати. Милан отново е клуб, който печели трофеи. Това е най-силният отбор в света за този период и се поставя основа, върху която се изградиха още поне 2 супертима в червено и черно за следващото десетилетие след Саки.

Наследството му първи започва да жъне Фабио Капело, който печели 4 пъти скудетото за пет сезона. И торпилира Барселона през 1994-а на финала в Шампионската лига. Самият Дон Фабио сваля шапка на Ариго и винаги подчертава - отборът, който е наследил, е бил "дипломиран" за големи дела.

Embed from Getty Images

В същата спомената 1994-а, Саки води Италия на едни пет дузпи разстояние от световната купа, като губи финала от Бразилия след 0:0 в 120-те минути. Тактиката му да пресира съперника (изключвайки от групата гениалния Роберто Баджо, който получава пълна свобода) намира най-голямо приложение на полуфинала с България, когато съперникът е изненадан. Ние помним това много добре, защото ни биха за едно полувреме, а след това нямаше нито време, нито сили за реакция от нашия тим. На финала бразилците не получават почти никакви шансове и Италия е като гранит.

С невероятното си умение да печели играчите за каузата, да ги обединява и да е лидер на тренировъчното игрище, без да си спестява нито едно усилие там, Саки е вдъхновението за цяла армия модерни успешни треньори. Силата на Моуриньо, на Клоп, на Анчелоти и Конте, е именно в това, че играчите са готови да идат дори на обречена битка за тях. Те са армия, която следва почти сляпо генерала си.

Хрумването му, че защитата и атаката не бива да са на повече от 25-30 метра в идеалните ситуации по време на мач, е направо ултра модерно за времето си.

"Не ходиш в пекарната заради пекаря, а заради хляба му - казва Саки, запитан дали се смята за гений и учител във футбола. - Играчите са важни, а треньорът просто трябва да е майсторът, който да извлече класата от тях."

Води още веднъж Милан след националния тим, после бе за по една година в Атлетико (Мадрид) и Парма. Никъде не успя да създаде онова, което се получи в първия му период на "Сан Сиро". Нито му дадоха време, нито имаше насреща си "мислещите хора" Барези, Малдини, Ван Бастен и т.н.

Embed from Getty Images

 

Реал Мадрид изпълни прастаро желание на Флорентино Перес, който го обожава, и назначи Саки през 2004-а за спортен директор на отбора, пълен с галактически играчи.

Не се задържа дълго, защото "не мога да бъда клавишът от пианото, който не изкарва звук", както го описа в интервю по-късно. Ясно е какво визира и с тази си метафора.

В последните десетина години е съветник на младите треньори в Италия, често е на базата в Коверчано, където чете лекции.

Взимаха го на европейски и световни първенства до 17, 18, 19 и 21 години, просто да е близо до наставници като Казираги, за да им дава по някое безценно напътствие с неговия опит.

Ако днес разпознавате стила му в мачовете на отборите на Клоп, Моуриньо, Конте и Анчелоти, това не е съвпадение. Пеп Гуардиола също го е изучавал в детайли. Високата преса на отборите на Юрген, "хищните" защити на Специалния, късите и бързи пасове и контраатакуващ подход на Антонио...

А една фраза, която Жозе цитира буквално преди дни в обръщението си към феновете по света в настоящия момент, е пак на Саки:

"Футболът е най-важното от маловажните неща в живота ни".

Поредната мъдрост. Освен Господин Никой, прякорът му в Италия е Пророкът от Фусиняно.

И това не е случайно.