Представянето на Григор Димитров срещу Стан Вавринка в първия кръг на US Open повдигна въпроси, които и без това бяха на дневен ред в хода на цялата година.

Сякаш след загубата от Кайл Едмънд на четвъртфинала на Australian Open нещо в българина се пречупи и той изгуби увереността си, с която само месеци преди това спечели финалния турнир в Лондон.

Мнозина изтъкваха триумфа му там като късмет и стечение на обстоятелствата, но подобно нещо в най-конкурентния индивидуален спорт няма. Ако спечелиш титла от такъв калибър, значи си заслужил.

През същата 2017-а Григор спечели турнирите в Бризбън и София, както и Мастърса в Синсинати, така че нивото му бе много по-високо от това през тази година.

Свикнали сме да говорим за психологически проблем, който се видя и снощи. Но това не е единствената причина. Нещо в тактически план куца, тъй като така и не се видя ясно изграден план, с който да притисне съперника си.

Единствено когато Вавринка получи физически проблем, Григор вдигна нивото си и взе с лекота своите подавания. Но отново пропусна куп възможности за пробив и когато постигна такъв, го пропиля безвъзвратно.

Такива рязка аномалия в представянето на тенисист от топ 10 не се среща често и винаги в нея се коренят обясними проблеми, които ние се надяваме да са обратими.

Най-притеснителното е, че българинът всячески се опитва да прикрие кризата, в която се намира в медийното пространство. Поне от това, което излиза наяве, става ясно, че смята, че се движи в правилната посока, което видимо не е вярно и в последно време звучи дори комично.

И тук не става дума за най-обикновена фенщина или патриотизъм. Всички знаем какви качества притежава Григор и колко голяма загуба е, че не ги реализира. Факт е, че има много по-добри играчи от него в момента в тура, но хасковлията тенденциозно изпитва проблеми и срещу опоненти, които видимо превъзхожда.

Мнозина биха казали, че българинът имаше много лош късмет с жребия на последните два Шлема. И ще са прави. Да се паднеш срещу Вавринка, който видимо връща най-добрата си форма, си е проклятие.

Но това не може да е причина са подобна тенис импотентност на корта. 42 непредизвикани грешки в трисетов мач говорят за сериозен психологически проблем, който трябва да бъде отстранен възможно най-бързо.

Едно е ясно. Григор е карикатура на това, което бе преди година. А до края на този сезон остават два Мастърса, в които няма какво да губи. Вече никой не очаква нищо от него в близките седмици - дори и най-оптимистично настроението фенове.

Това, както може да е в услуга на българина, така може и да влоши резултатите още повече, примесено с прозиращата лиспа на увереност.

Тук е моментът за Дани Валверду (ако изобщо ще се продължава работата с него) да изгради ясен и успешен план как Григор ще играе и кой път е печеливш. Но сякаш няма изгледи това да се случи, щом толкова месеци няма прогрес. Все слушаме как Григор има твърде много оръжия на корта и това го затруднява в избора. Ако цената е да се отстранят половината в услуга на ясен изграден и успешен стил на игра, то нека бъде платена.