Липсата на спортни новини (наистина спортни) вече се усеща в условията на пандемия, изолация, карантина и извънредно положение, каквото има в кажи-речи, половината свят.

Състезанията са прекратени, включително от калибъра на Евро 2020 и "Ролан Гарос", а и емблематични надпревари с вековна история като "Джиро", че дори и гонката Оксфорд срещу Кеймбридж в гребането... Да, да - дори и нея не пожали кризисната ситуация. Тази институция на спорта, която е сякаш стара, колкото... самия спорт.

Но има една надпревара, която не бе отменена.

Това е "Последното велико състезание на Земята", наречено така не заради вируса Covid-19 и не сега. Носи името си от десетилетия, а сега то просто звучи по-вярно от когато и да било.

Томас Уернър е роден в Англия, но е норвежец. Той спечели предпоследния етап от Идитарод и е фаворит за крайния успех. Тази новина се прокрадна сред стотиците за прекратени, отменени или отложени стартове, заразени звезди и неясно бъдеще.

Какво е Идитарод ли?

Това е надбягването с кучешки впрягове из Аляска, което носи в себе си история, ретро усещане, сурово изпитание и комбинацията от хора и животни, които не се спират пред нищо за победата.

Да, и тук пандемията има своята намеса. Организаторите призоваха хората да не летят до Ноум, след като градът взе предпазни мерки срещу заразата. А там е финалът, който обикновено се отпразнува от хиляди на шумно парти.

Те пристигат от цял свят, за да посрещнат победителя и другите състезатели, след което му удрят едно юнашко пиене и пеене из местните кръчми. Такава е традицията.

Това са 1510 км чисто предизвикателство. Те повтарят историческия маршрут с името, което днес носи състезанието. Пътят Идитарод е от национално защитените природни маршрути в Щатите.

Това са местата на руските ловци на кожи от началото на 19-и век, но и на затотърсачите от втората му половина. Състезанието е в много тежки условия, често снежни виелици намаляват видимостта до нула, а вятърът е убийствен. Температурите - ужасно ниски, стигали исторически и до под минус 70 градуса. Нормално, говорим за Аляска.

И, да - това вече е спорт, има си и име. Наричат го мъшинг, въпреки че за нас и това, което помним от страниците на романите на Джек Лондон, си е "надпревара с кучешки впрягове".

Мъшинг е от близо 3 десетилетия, но и преди това е било спорт, според разбиранията на... МОК например. През 1932 г. на Зимните игри в Лейк Плесид това е бил демонстративен старт, а същото се случи и в Лилехамер през 1994-а. Дисциплина без медали, но част от олимпийската програма.

Опитите да стане официална обаче, обяснимо, пропаднаха.

Стартът е в Анкъридж, централна Аляска, за да се стигне до финала в Ноум, което е на брега на Берингово море. Преход, от който оставаш без дъх... Ако въобще стигнеш до финала. На практика това е преход от бряг до бряг през Аляска.

Стратегиите са различни - някои препускат само през деня заради по-високите температури. Други - само нощем. Всеки има свой подход.

Във всеки от мъшовете (шейните-каляски на екипите) трябва да има задължителни аксесоари - включително затоплящи обувки за всяко от кучетата, които се слагат по време на пробезите през заледени места, определено количество храна, някаква система за връзка с организаторите...

"Последното велико състезание на Земята", както го наричат, предлага разходка по невероятен терен, в изключително тежки условия и в компанията на впряг от 14 кучета. Условието е да стигнеш до финала с поне пет от тях.

Ето я и другата страна - много организации от природозащитници през годините искаха забрана на надпреварата. Загиналите кучета от 1973 г. насам са 1500, което прави по 31 на година средно. За животните, макар и от породи, напълно в своя среда из студовете и снеговете на Аляска, това е непосилна надпревара.

Повечето от победителите са местни, но през годините е имало и изненади. Каквато например е сега успехът на англичанина Уернър.

"Не си видял Майката природа, ако не си бил на състезанието Идитарод", пише в сайта на надпреварата. Да, това е повече от състезание, всъщност.

И - при настоящата ситуация, вероятно за известно време при създалата се ситуация ще оправдае напълно името, което гордо носи.

"Последният велик старт на планетата".