17-11-2017 20-11-2018

Коби плуваше с акули, правеше каквото реши и единствен се доближи до Джордан

Най-великият "езерняк" влиза в Залата на славата тази нощ - 14 месеца след смъртта си

16:55 | 15 май 2021 | Редактор : Александър Сотиров 11 3326 Снимка: Getty images/Gulliver photos

Тази нощ трябваше да ознаменува всичко, за което се бе трудил през целия си живот. Щеше да бъде черешката на тортата за Коби Бийн Брайънт.

Баскетболната зала на славата. Най-голямото признание, за което всеки, хващал някога топката в ръце, може да мечтае.

Уви, великанът, превърнал се в синоним на Лос Анджелис Лейкърс, няма да бъде на церемонията в Спрингфийлд, Масачузетс, където заедно с неговото име, в пантеона на баскетболното безсмъртие ще встъпят и други колосални фигури като Тим Дънкан, Кевин Гарнет, Руди Томянович и Тамика Кетчингс. Но каквото и да си говорим, за пореден път всички погледи ще бъдат отправени към Коби.

Който вече повече от година не е тук, след като загина в катастрофа с хеликоптер през януари 2020, заедно с дъщеря си Джиана и още седем души. Трагичният инцидент сякаш засили още повече така или иначе впечатляващата му аура - на непримирим победител, гений, човек с усет както на терена, така и извън него и на идол на милиони по света. Все неща, които редом до името му, ще живеят вечно и ще вдъхновяват идните поколения.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

На церемонията Брайънт ще бъде представен от съпругата си Ванеса, както и от човекът, до който единствен успя да се доближи. “Неговият по-голям брат” и най-разпознаваемата фигура в историята, стане ли дума за баскетбол - Майкъл Джефри Джордан. В дните, съпътстващи дългоочаквания прием на “Клас 2020”, отложен с година заради пандемията, отново си припомяме някои от най-невероятните на пръв поглед, но всъщност напълно реални истории, в които Коби е главно действащо лице.

Кой е най-нормалният начин да се подготвиш за сезона в НБА? Да плуваш с най-голямата риба-хищник на нашето време, а именно голямата бяла акула.

“Той просто беше различен. Това ставаше ясно веднага, когато го видиш. Спомням си, че един ден ми се обадиха Роб Пелинка (б.р. - дългогодишен агент на Коби, а понастоящем генерален мениджър на Лейкърс) и Коби. Роб ми каза - “Човече, няма да повярваш къде съм в момента”. Аз го попитах "Къде?" и той ми отговори, че се намира в океана, а Коби се приготвя да влезе във водата с големите бели акули, за да се подготви за тежкия сезон. Невярващо попитах какво има предвид, а той ми каза - “Буквално е във водата и плува с тях”, разказва Кори Магети - дългогодишен съперник на Брайънт като част от градския опонент на Лейкърс, Ел Ей Клипърс.

И нека да уточним - разбира се, че Коби е бил обезопасен на необходимото ниво, в клетка, но все пак става дума за акули, които достигат дължина от 6 метра и тегло от над 2 тона!

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Шакил О’Нийл, с когото спечелиха три титли рамо до рамо, но години наред бяха в открит конфликт преди да заровят томахавката, разказва как Брайънт е тренирал сам… и без топка.

“Влизаш в залата и той е там. Прави всичко така, сякаш има топка, но топката я няма. Първоначално го помислих за странно, но съм сигурен, че му е помогнало”, споделя Големия Аристотел относно отдадеността на Брайънт към играта и безкрайното желание да става по-добър и по-добър.

Още като тийнейджър, когато влиза в НБА, Коби е наясно какво иска да направи. И Шак потвърждава това.

“Беше настина млад и незрял от някои гледни точки, но мога да ви убедя в едно. Всичко, което е направил и продължава да прави сега - беше ми казал, че ще го направи. Веднъж се прибирахме или отивахме към залата и бяхме заедно в автобуса. Тогава ми каза, че ще стане най-добрият реализатор в историята на Лейкърс и че ще спечели пет или шест титли, за да се превърне в най-добрият в историята. Отвърнах му “Да, да, добре”, а той ме погледна право в очите и отсече - “Ще бъда Уил Смит на НБА”, разказва преди време О’Нийл.

Все неща, които на по-късен етап се превръщат в реалност. Коби спечели пет титли. Коби стана най-добрият реализатор в историята на един от знаковите баскетболни тимове. Коби игра 20 години за Лейкърс и се оттегли като един от най-великите в цялата игра.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Маниакалната му отдаденост към играта е това, което прави голямата разлика спрямо всички други. Той просто не спира. Никога. Един от треньорите му в националния отбор на САЩ разказва как е получил позвъняване от Брайънт в 4:15 сутринта. Легендата първо му се извинява и пита дали не го безпокои, а след това го моли да му помогне за тренировка за издържливост. Двамата се срещат в залата малко след това. Следва двучасова непрестанна работа, а след това въпросният треньор си ляга изтощен, докато Коби остава да стреля.

Следващата тренировъчна сесия, но вече отборна, предстои в 11 сутринта. Тогава треньорът пита Коби кога е приключил индивидуалната си работа, за да получи следния отговор - “Преди малко. Исках да вкарам 800 стрелби, така че точно приключих”.

Среднощните тренировки не са нещо непознато. За тях разказват и Оу Джей Мейо и Блейк Грифин. Първият има уговорка с Брайънт да тренират в три часа. И в 15:00 звъни на Брайънт, който трябва да го вземе, но само за да получи отговор - “Имах предвид 3:00 през нощта”. Грифин от своя страна разказва как по време на подготовката на националите, Коби е карал колело в пустинята посред нощ. Над 60 километра. Просто защото искал да разнообрази режима си.

A най-Коби историята бе разказана от Антъни Дейвис, който помогна на Лейкърс да спечелят първата си титла след ерата “Брайънт”, триумфирайки миналия сезон. Легендарният №8, а после и №24, бе измъчван от всеъвзможни контузии през цялата си кариера, продължила две десетилетия. Дейвис разказва за момент, в който Коби отново е показал невероятната си воля и характер.

Още преди да се озове в Калифорния и когато все още играе за Ню Орлиънс, Дейвис си спомня, че е бил на пейката на мач срещу Лейкърс.

“Куинси Пондекстър го пазеше и в предишната атака Коби беше забил и беше извадил дясното си рамо. В следващото нападение той получи топката, след таймаут. Никой не знаеше колко е сериозно и колко го боли, но се виждаше, че се държи за рамото. И в следващата атак вкара стрелба с дърпане назад… с лявата ръка. Това ще бъде в съзнанието ми завинаги. Да контузиш така рамото си, но да останеш в игра и да си кажеш - “Майната му, ще стрелям с лявата ръка, мога да го направя. Мога да го правя с всяка ръка”. Това беше нечовешко", споделя Дейвис, който спечели олимпийска титла заедно с Коби в Лондон през 2012.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Днес най-великият “езерняк” за всички времена няма да може да се зарадва на поредния си успех. Поне не и тялом. След петте титли, двата олимпийски медала, наградата “Оскар” и безбройните индивидуални постижения.

Но на сцената ще бъде семейството му. И големият му брат, от когото признаваше, че е откраднал не едно и две движения на паркета. Майкъл Джордан.

Защото Коби бе единственият, който успя да се доближи до легендарната фигура с №23.

ИЗБРАНО