От началото на новата година, една тема вълнува светът повече от всичко друго.

Става въпрос за напрежението между САЩ и Иран, предизвикано от ликвидирането на генерал Касем Солеймани. Ситуацията определено е изострена, но това не е първият случай на сериозни проблеми между двете страни.

Проблемите имат сериозна история, а един от малкото положителни моменти в отношенията на тези държави не е свързан с техните дипломати, а с футболните им отбори, при това на възможно най-голямата сцена.

Историята е от 1998-а, когато според мнозина се изиграва един от най-знаковите футболни мачове.

Причината не е нито в суперзвездите на терена, невероятният резултат, магическите отигравания или спортно-техническото значение на срещата, а в отражението му върху отношенията на две държави.

Наричан е "Политическият мач в Лион", а колкото и да се опитват ръководителите на играта да я разграничат от политиката, то въпросният мач е един от тези, с които спортът може да се гордее. Един от тези моменти, заради които наричат футбола феномен.

За разлика от днес, когато страни в обтегнати или направо военни отношения се разминават умишлено при жребиите, какъвто е случаят с Русия - Украйна, Армения - Азербайджан, Сърбия - Косово и още няколко двойки, то преди 22 години подобна практика няма.

Жребият за Мондиала във Франция праща САЩ и Иран в една група, компания им правят Германия и Югославия.

Именно двойката САЩ - Иран е акцент на целия жребий, предизвиква интереса и на доста хора, които не се интересуват от футбол. Дори много американци поглеждат с интерес към играта, която те наричат "сокър".

Президентът на американската федерация казва: "Това е мачът на мачовете".

Embed from Getty Images

По това време дипломатически отношения между двете страни няма, а ситуацията е критична вече 19-а година - от ислямската революция в Иран през 1979 г.

Хората от двете държави виждат в във футболния мач - война, но без танкове и убити, а 90-минутна война срещу врага. Битка между две идеологии, но с футболни средства.

Иранските футболисти споделят, че в шестте месеца от жребия до Мондиала, 90% от подготовката им е била насочена само и единствено върху мача срещу американците.

"Сякаш Германия и Югославия не бяха в групата. Никой не говореше за цели на първенството, класиране или нещо друго. Всички ръководители повтаряха единствено мача срещу САЩ", споделя години по-късно капитанът Ахмад Абеджадех.

Облъчването сред населението е още по-сериозно. В седмиците преди двубоя, той е представен като истинска битка, която излиза извън границите на футбола. Техните момчета ще се борят срещу лицето на "покварения запад". Естествено, това предизвиква масова еуфория, която и без това е налице, защото футболът е обожаван в Иран.

Embed from Getty Images

В първите си двубои на първенството, САЩ губи с 0:2 от Германия, а Иран с 0:1 от Югославия. Преди мача между двата тима, точките и класирането, както и самият спортно-технически аспект остават на заден план.

ФИФА също среща трудности около организацията. Жребият абсолютно на случаен принцип отрежда наглед дребната подробност, САЩ да е символичен домакин, което означава, че Иран трябва да играе в резервния си червен екип.

Цветът на екипа обаче е най-малкият проблем. По-лошото е, че Иран трябва да мине, за да поздрави съперника си преди мача, както прави символичният гост във всеки един мач по света.

За водача на иранската делегация, това е немислимо. Играчите, макар и професионалисти, някои от тях играещи в Европа, също отказват да минат и да поздравят противника първи. Аргументират се с това, че става дума за чест.

Радващото в създалата се абсурдна ситуация е, че американците правят компромис и се съгласяват да минат, за да се здрависат с иранците.

Embed from Getty Images

Проблемите не спират дотук. Организацията на муджахидините на иранския народ (ОМИН), коята днес е обявена за терористична от почти всяка страна членка на ООН, купува 7 хиляди билета за мача с цел протести.

ОМИН се бори за свалянето на режима в Иран, а по това време е финансирана от Садам Хюсеин. Другият проблем е, че повечето ирански фенове, които ще присъстват, живеят извън пределите на страната. Много от тях дори са вече европейски граждани, избягали след ислямската революция, но заклети противници на режима.

Паравоенната групировка готви множество политически лозунги срещу режима, а в краен случай е готова и да прекрати мача.

Страната домакин Франция от своя страна мобилизира спецчастите, които заемат местата си в района на "Стад Жерлан" в Лион. Тези членовете на организацията, чиито имена са известни, не са допуснати на стадиона, а някои от транспарантите са иззети.

ФИФА предупреждава и телевизията излъчаваща двубоя, да не показва нито един транспарант от трибуните, въобще кадрите на фенове да бъдат сведени до минимум. Предупредена е и да спре прякото предаване при евентуални ексцесии.

Embed from Getty Images

Идва време за първия съдийски сигнал, а президентът на Иран иска да покаже страната си в най-добра светлина. Всеки един от иранските футболисти излиза с роза - символ на мира в страната. Те подаряват по цвете на противника и позират за обща снимка- исторически миг в онзи момент.

Този кадър обикаля световните медии, превръща се в исторически не само за футбола, но и в отношенията между страните. Политици и от двете страни твърдят, че това е първото сериозно разчупване на ледовете в дипломацията на САЩ и Иран.

Разбира се, не се минава без ексцесии, но те не са сериозни. Млади иранци, част от ОМИН опитват да нахлуят на терена. Единствената им цел, е да предадат своето послание, за призив към освобождението на родината от ислямската диктатура.

Най-екстремните от тези субекти не са допуснати до стадиона, а по-голямата част от иранците по трибуните са просто там, за да подкрепят страната си. Естествено, всички те отдавна живеят далеч от Иран.

Embed from Getty Images

Самият мач е истинска война, но футболна. Двата тима се борят, давайки всичко от себе си, преобладават тежките влизания и нарушенията. Един от най-паметните мигове идва 41-ата минута, когато Ходадад Азизи центрира отдясно, а Хамид Естили отбелязва със страхотен удар с глава.

В 84-та минута, звездата от бундеслигата Али Даеи пуска дълъг пас към Мехди Махдавикиа, а 21-годишният играч отбелязва за 2:0. Американците стигат до почетно попадение чрез Брайън Макбрайд малко преди края, но губят срещата и шансовете си да продължат напред в турнира.

Впоследствие и Иран губи с 0:2 от Германия и отпада от Мондиала, но играчите са посрещнати като национални герои в Техеран.

Embed from Getty Images

ФИФА от своя страна дава на двата тима медал за феърплей, а екипът на голмайстора Естили стои в музея на централата.

Целият свят приема този футболен двубой като голяма крачка към подобряването на отношенията между двете страни.

"Когато свърши мачът, не можех да повярвам - споделя голмайсторът Естили след време. До ден днешен хората ме третират като национален герой, дори и младежите, които са били деца тогава и не си спомнят мача".

Иранският журналист Мердад Масуди си спомня: "Когато се класирахме за Мондиала, мъжете пиеха, женита бяха свалили бурките си и се радваха заедно с тях. Властите, които трябваше да предотвратяват подобни ситуации също празнуваха заедно с хората.

След победата над САЩ бе същото. Хората празнуваха по улиците, сякаш сме Световни шампиони".

Макар за американските играчи мачът да не е на "живот и смърт", бранителят Джеф Агус си смоня:

"В онзи момент, за 90 минути направихме в пъти повече от политиците за 20 години".

И наистина е така. Година и половина след мача на Мондиала, двата тима се изправят в приятелска среща в Калифорния. Нейното провеждане е още по-показателно, защото се организира от двете държави по тяхно желание, а не от ФИФА заради волята на жребия.

Разбира се, между Иран и САЩ никога не настъпват "розови" отношения, но онзи мач повлиява в положителна посока, поне да има някакви отношения. 

Embed from Getty Images