Когато през 2003 г. Роман Абрамович се появи на сцената на световния футбол, малцина очакваха той да има ефекта, който днес можем да наречем "огромен". Руският бизнесмен бе популярен в среди извън играта, знаеше се, че парите му ще променят Челси и бе любопитно до каква степен ще се случи това.

Истината е, че Висшата лига, а и европейският футбол се измениха от онази 2003-а, като летвата бе вдигната на друго ниво.

Но това не е история за ерата "Абрамович" в лондонския клуб, а една любопитна част от нея, завъртяла се около личността на Адриан Муту. Талант от световна класа, румънският нападател пристигна в английската столица през лятото на 2003-а и стана едно от първите попълнения на руския милиардер. И, както твърдят журналистите, близки до Челси - неговият първи голям любимец в отбора.

Историята на Муту започва по-рано.

Още на 17 г., през 1996-а, той е сензация в румънското първенство с екипа на Арджеш. Започват и скандалите, след като година по-късно трите гранда Динамо, Стяуа и Рапид се карат за подписа му.

По искане на ръководството на Динамо, мениджърът Джовани Бекали го отвежда във вилата си, където остават 10 дни далеч от телефони и контакт със света, за да е сигурен клубът, че никой няма да ги изпревари. Един от акционерите пристига в къщата и вади сак със 700 000 долара в брой, които показва на Бекали. И трансферът е готов.

Муту отива в Интер още година по-късно, но там е пълно със супернападатели. Минава през Верона и Парма, където прави силни сезони, преди да се намеси Челси.

Считан за един от големите таланти на Европа, той подписва в едно и също лято с Ернан Креспо и Дидие Дрогба - конкуренция, от която на мнозина би им прилошало. Но румънецът не страда от липса на самочувствие.

Четири гола в първите му три мача са доказателство и трибуните на "Стамфорд Бридж" скандират името му. Извън терена още първите стъпки показват, че тук става дума за чешит.

Embed from Getty Images

Появява не са представянето си пред английските медии с огромни диамантени обеци на ушите и пръстен, който напомня "Кръстникът".

Плаща 200 000 лири за "Астън Мартин" почти веднага след пристигането в Лондон, а 5 месеца Бекали, който е "закачил" към него брат си Виктор като придружител и човек, който опитва да запази баланса в живота на младата звезда, беснее от глупостите му: "Само досега можеше да си купи още един "Астън Мартин" с парите, които даде за глоби за паркиране. Оставя колата където си реши из Лондон, и то с дни."

Играчите са възхитени от качествата му на терена, но извън него е странна птица. А през октомври 2003 г. идват и първите тревожни сигнали за клуба. Челси пада от Бешикташ в групите на Шампионската лига - 0:2 в Лондон, а след мача гостите нощуват в хотел и рано-рано сутринта летят за Истанбул.

Но на летището един липсва - румънецът Даниел Панку не е с отбора. Треньорът-сънародник Мирча Луческу беснее. Но се досеща какво може да се е случило, буди Бекали в ранното лондонско утро го кара да се обади на Муту. Естествено, двамата са заедно, като дори още не са лягали след нощ из баровете на английската столица.

Панку е докаран с такси до летището. Същият този образ години по-късно игра и в българското първенство с екипа на ЦСКА.

Embed from Getty Images

Муту се движи в собствена среда, той научава бързо езика и като играч на Челси - клуб от Западен Лондон и елитарен като произход и статут, е част от хайлайфа. Не е в групата на британските момчета в тима, има си свой живот извън тренировките и мачовете.

Костин Стучан, репортер на големия вестник "Газета Спортилурол" е пратен в Лондон за интервю със звездата някъде около старта на новата 2004-а. Забелязва, че Адриан е нервен, някак неспокоен пред микрофона. Някак троснато приема въпросите за напрежението във Висшата лига и очакванията към него.

"Когато подписах с Челси се озовах в друг свят - разказва самият Муту днес. - Бях играл силно в Италия и пълен с увереност, че съм добър. Но Англия е различна, а търпението към играчите бързо се изчерпва, ако дори за миг се появи съмнение, че дават сто процента. Освен това - пред мен имах Хасълбанк, Дрогба и Креспо. Трима супер нападатели. Всичко това, съчетано с постоянните писания в Румъния, че аз съм наследникът на Хаджи, ми повлия."

Пак по неговите думи, през февруари същата година за първи път се докосва до кокаина. След това става нещо сравнително обичайно за компанията му. Разделя се с модела Моран Атиас именно в този период, което идва като още едно закъсване на и без това тънката нишка разум, която движи живота му в този момент.

Стресът от очакванията, проблемът да играе редовно, изискванията на английския футбол, компанията, кокаинът, алкохолът... Но мениджърът Клаудио Раниери е доволен - Муту не излиза от форма, винаги е готов да влезе и да помогне, тренира здраво.

През лятото на 2004-а Челси вече се цели далеч по-нагоре и взима Жозе Моуриньо. Португалецът има пълна информация за всичко и всеки в новия си клуб. На първата предсезонна тренировка той иска Муту да се яви с двамата си агенти.

И им казва в прав текст: "Знам, че футболистът има проблеми с кокаина. Направете нещо. Искам това да спре." Те отвръщат, че това е лъжа и информацията на Жозе е невярна.

През това време Специалния е свършил обаче достатъчно работа. Той е поискал клубът да проведе свой собствен тест на играча. Челси известява антидопинговата комисия на Англия, че има сигнали за Муту и иска "деликатно решение на казуса". Комисията поема случая.

Първият тест е негативен, но Челси иска нов. В това време отношенията на играча и треньора са ужасни. Разбираемо.

Embed from Getty Images

Моуриньо обвинява Муту, че не се натяга в тренировките, което румънецът не крие. Той обаче отива да играе за страната си срещу Чехия, а след завръщането обявява, че е контузен. През септември излизат резултатите от новите тестове - и проба А, и проба В, са позитивни за кокаин. Играчът е наказан за 7 месеца до май 2005-а от Футболната асоциация.

За Челси това не е достатъчно, в клуба са бесни за лъжите на румънеца. До този момент Роман Абрамович не се е месил, но това е неговият любимец... Предполага се, че руският бос може да опита да спаси нападателя. Лично Жозе се нагърбва да проведе разговора.

Резултатът - Челси публикува съобщение, с което анулира договора на Муту и обявявя, че ще съди играча. Роман може и да има слабост към него, но вече е разбрал - клубът и неговият имидж са далеч по-важни от един футболист.

В първите седмици след наказанието и уволнението, в Румъния отзвукът е огромен. Муту обвинява Моуриньо за случилото се, като дори подозира заговор и конспирация. Днес мисли по друг начин, може би защото вече и сам е треньор - в момента в Обединените арабски емирства, а преди това - във Волунтари, в родината му.

"Дълго време живях с убеждението, че Жозе бе причинител на бедите ми - казва Муту в интервю в края на 2018-а. - Сега знам, че това е глупост. Само аз си бях виновен. Всъщност, Моуриньо опита да ме предупреди, искаше да направим нещо по въпроса. Нямам проблем с него днес, срещнахме се и говорихме. Казах му същото - не е виновен той, аз бях."

Грешката е скъпичка. Челси осъжда Муту да плати на клуба 17 173 990 евро компенсация - парите от трансфера да дойде от Парма, както и неустойки. Румънецът оспорва във ФИФА, после и в КАС. Делото се проточи близо 13 години, като последното решение по него е от 2018-а. Това е рекордна глоба в историята на футбола, наложена на един състезател.

Муту постепенно изплаща парите, като през това време игра и в Ювентус, и в Ливорно, Фиорентина, френския Аячо и клубове в Индия. ФИФА дори присъди Юве да плати част от парите, след като подписа договор с Адриан още, докато течеше наказанието му за кокаин от есента на 2004-а.

Иска ни се да кажем, че санкцията и огромният удар от онази година го промениха коренно и веднага. Но ... Първо като футболист на Фиорентина пак даде положителна допинг проба през 2010 г.

Година по-късно, през есента на 2011-а, бе изхвърлен от националния тим с Габриел Тамаш. Двамата бяха хванати да се черпят в бар, докато съотборниците им играеха контрола със Сан Марино. Муту и Тамаш се оттеглили по-рано от лагера на тима с оправдание, че са контузени. Върнаха ги в състава в края на същата година.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Но не за дълго. Адриан окончателно бе изгонен от румънския национален отбор през 2013-а, когато публикува във Фейсбук колаж на тогавашния селекционер Виктор Пицурка като Мистър Бийн.

Ето така си минаха сезоните на един от големите таланти на новия век в Източна Европа. Човекът, който трябваше да е суперзвезда от ранга на Хаджи и да стигне върха във футбола на континента. Е, не се получи точно така...

Което не попречи да стане играч №1 на Румъния четири пъти, да вземе две титли на Италия с Юве, да е рекордьор по попадения за страната си (по 35 имат с Хаджи) и да вкара около 250 гола в 505 професионални мача на клубно ниво.

И това - при пропуснати близо 2 години заради допинг нарушенията в Лондон и Флоренция.

Всичко можеше да е много различно за първия любимец на Роман Абрамович в една ера, която обещаваше, а и даде страшно много на играчите в Челси, които станаха постоянна част от нея. Те спечелиха две титли в първите два сезона на Жозе, но Муту пропусна партито.

Неговите купони бяха други.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos