17-11-2017 20-11-2018

Край на приказката за прелестния терминатор Линдзи (галерия)

Една от най-ярките спортни звезди на новия век този път не успя да надвие болката

10:39 | 2 февруари 2019 | Редактор : Динко Гоцев 16 14707 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

След Световното първенство в алпийските ски през февруари, приказката за Линзди Вон приключва.

Тя бе чудесна история за воля и умения, за чар, излъчване и невероятни успехи. Но на 34 години тялото предаде голямата шампионка, въпреки че Вон никога не престана да опитва да победи законите на физиологията, дори след най-ужасните контузии.

ВИЖТЕ ИСТОРИЯТА НА ЛИНДЗИ ВОН В СНИМКИ - В НАШАТА ГАЛЕРИЯ>>>

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Родена е на 18 октомври 1984-а в Сейнт Пол, Минесота.

Дядото Дон Килдоу редовно я взима със себе си на 16-часово пътуване с кола от Минесота до Вейл, където ходи на ски. Запалва се по спорта преди да е навършила 4 години. На 7 вече участва в кръгове от щатски състезания за деца в Минесота.

На 14 печели първото си голямо състезание, като става първото американско момиче, победител на Trofeo Topolino - неофициално юношеско Световно първенство в Италия.

През ноември 2000 г. дебютира в Световната купа в Юта (Парк Сити). Няколко седмици по-късно, в началото на 2001 г., преди да е навършила 17, във Вал д`Изер завършва 26-а в слаломаТова са първите точки в Световната купа.

Тогава се състезава под името Линзди Каролин Килдоу, като светът още не знае за Линдзи Вон.

На 17 години отива на Олимпиада и кара в Солт Лейк Сити 2002, където завършва шеста в комбинацията.

2005 г., Линдзи Килдоу целува камерата след една от първите си победи.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Чака до 2005-а за първата си победа в Световната купа - идва в спускането, в Лейк Люис (Канада). Това е първата от 82 победи. Само четири я делят от рекордьора Ингемар Стенмарк във вечната класация по успехи в алпийските ски.

Втората Олимпиада бе катастрофа - буквално, като я изнесоха с хеликоптер от пистата след ужасно падане. Торино 2006 е най-лошият спомен за Линдзи, както и първата нейна грандиозна битка с травмите и завръщанията на пистата.

Четири години по-късно във Ванкувър взе златото от Олимпиада, което просто нямаше как да избяга. Направи го в спускането, но не успя да изпълни обещанието си да преследва първото място във всички дисциплини. Кара на игрите в Канада с много тежка травма в бедрото, заради която след Олимпиадата претърпя операция.

Контузия в коляното я спря от участие в Сочи 2014, а преди година в Пьончан 2018 взе бронз в спускането. Общата статистика е злато и два бронза в четирите участия.

Поредният Кристален глобус.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Има 43 победи в спускането за Световната купа, 28 в Супер Г, 4 в гигантския слалом, 2 в слалома и 5 в комбинацията.

Подиумите общо са 137. Изумителни статистики.

ВИЖТЕ ИСТОРИЯТА НА ЛИНДЗИ ВОН В СНИМКИ - В НАШАТА ГАЛЕРИЯ>>>

Кралицата на пистата е и спортна икона, води мащабни операции за благотворителност, участва в предавания, а популярността на Линдзи Вон (запази фамилията от брака си с Том Вон през 2006-а) в социалните мрежи е грандиозна.

Това е едно от лицата на спорта през новия век, и то какво! "Красивият терминатор", както я нарече Тайгър Уудс, с когото имаха звездна връзка в края на миналото десетилетие.

Характерът на това момиче е вдъхновение за много от младите спортисти, усилията да се връща от най-тежките възможни травми са пословични.

Колко пъти бе пред отказване заради болката, колко пъти успяваше да се пребори...?

Снимка: Instagram

Отказа се с писмо в социалните мрежи до милионите си фенове. Трогателно. Ето го:

"Последните две седмици бяха едно от най-големите емоционални предизвикателства в живота ми. Опитвам да преодолея реалността, а тя е, че тялото ми говори срещу ума и сърцето ми. Те вярват, че още мога.

Но реалността е, че тялото и умът ми не са на една вълна. След няколко безсънни нощи, приех, че повече не мога да се състезавам.

След Световното първенство в Швеция се отказвам."

В последните години имах повече травми и операции, отколкото ми се иска да призная. Винаги съм давала всичко и съм карала на границата, което ми донесе невероятни успехи, но и драматични падания. Не съм имала желание историята ми да е за травми, много от нещата съм спестила. Например, че миналата пролет бях оперирана отново. Не биваше да карам на Олимпиадата, но го направих, защото исках да спечеля медал за починалия ми дядо.

През миналото лято минах рехабилитация на гърба и се почувствах по-добре, за да падна в Копер през ноември, когато скъсах връзки на коляното и имах три фрактури. Въпреки терапията, операциите и шината на коляното ми, не мога да карам свободно и да правя движенията с краката си, които винаги съм изпълнявала в състезанията. Тялото ми е счупено и не може да бъде поправено, поне не и за състезания.

Поредното тежко падане, този път в Кортина д`Ампецо през 2017-а
Снимка: Getty Images/Guliver Photos

То ми крещи - СТОП, и е време да го послушам.

Надявам се, че един ден поне ще мога да карам ски с моите деца. Винаги съм тренирала и работила здраво, борих се и се връщах, защото ужасно обичам спорта.

Никога не съжалих за травмите, за дългите терапии, за болката. Всичко си струваше.

Не отказването е моята голяма болка. А това, че не успях да постигна целта си.

Все пак не е лошо, когато погледна назад и видя 82 победи за Световната купа, три Олимпийски медала, 20 титли от Световната купа, 7 медала от Световни първенства...

Постигнах нещо, което никоя жена в историята на ските не е успявала да направи.

Затова ви моля - нека моята история бъде за победите ми и завръщанията ми, не за травмите ми!

Към всички деца, които са ме гледали през годините, към всички мои фенове: "Никога не се отказвайте!".

Аз няма да го направя. Започвам нова част от живота си. Не губете кураж и вяра в мечтите си, борете се за това, което обичате и, ако давате всичко от себе си, ще сте щастливи.

Благодаря ви за невероятните години на подкрепа, нямам търпение да ви видя в Швеция още един, последен път.

Винаги ще ви обичам,

Линдзи!".