Футболният свят е в клопката на пандемията от коронавирус, а ръководители на федерации и клубове всекидневно търсят възможно най-добрия изход от ситуацията.

Всички търпят огромни финансови загуби, на много места дългите сезони изглеждат почти невъзможни за завършване, а феновете се измъчват в седмиците без любимата игра, които изглежда ще продължат още поне два месеца.

И докато шампионатите в Европа, които се състоят от между 30 и 38 мача на сезон, а примесени с турнирите за Купите и евротурнирите, някои отбори надвишават цифрата 50 в рамките на година, то на едно място в света този проблем липсва.

Това място е Гренландия. И безгрижието им в това отношение не е защото на острова няма футбол, а защото за провеждане на първенството им е нужна само една седмица.

И не си мислете, че това заради незначителната роля на играта сред местните. Напротив, те я обожават, но природата просто не им позволява да практикуват постоянно.

Само 11 страни в света са с по-голяма площ от острова, 80% от чиято територия е целогодишно покрита с лед. И където няма лед, обикновено е изпълнено с каменист и неравен терен, което значително намалява условията за футбол. И още една "малка" подробност - в Гренландия трева почти не расте.

Но хората обожават играта. С население от едва 55 000 души, островът, който е част от Кралство Дания, има почти 5 хиляди футболисти с картотека в местната федерация.

Огромна част от тях си нямат дори и отбор, но понякога играят за удоволствие, а картотеката в местната федерация е въпрос на чест.

Английската Висша лига, датското първенство и Шампионска лига пък са неизменна част в модерния живот на ледения остров.

Но те си обичат и местния футбол, който обаче може да се играе само от края на юни до края на август, при това не на всяко място, а само в най-южните райони.

Но футболната лига на Гренландия не е нова прищявка, а си има своята 65-годишна история. Още през 1955-а скандинавските бригади, търсещи злато на острова, си организират първенство. Макар и с доста прекъсвания през годините, традицията се запазва, а в последното десетилетие Гренландия си има своя доста по-сериозен откъм организация шампионат, макар и не на професионално ниво.

Местните си имат своята футболна седмица в началото на всеки август. А първенството им е толкова кратко, поради няколко прости причини.

Първата вече я споменахме, а тя се крие в метеорологичните условия, които изключват варианта за дълъг и продължителен сезон.

Другата е в разстоянията. Градчетата са на огромно разстояние един от друг, а магистрали и коли няма, пътуването просто за 90 минути мач е нещо безумно в тези условия.

Две регионални квалификации излъчват състава на елитното първенство, а броят на отборите е доста относително понятие в Гренландия.

Миналата година финалната фаза бе от 6 отбора, през 2018-а от 8, а през 2017-а от 10. Има отбори, които понякога не се впускат в квалификациите, но след година го правят. Просто няма строго фиксирани правила относно участието, а основната причина за този факт е финансова. Над 90% от скромния бюджет на отборите е само и единствено за пътуването за финалния турнир, понякога дори не достигат.

Та отборите класирали се за първенството, се събират в едно от трите градчета, където футбол може да се играе по почти нормален и познат на нас начин. И трите градчета днес имат изкуствена тревна настилка, но преди 2016-а такъв терен не съществуваше никъде.

Всичко се провеждаше на странната втвърдена от студа смеска от камъни и пясък, но това не убиваше ентусиазма на местните. 

В последните няколко години, изобилстват случаите на отбори, които отиват на финалния турнир със самолет, преди години ставаше изцяло с рибарски корабчета, защото е по-евтино, а между повече населени места пътища просто не съществуват. За някои отбори през 70-те и 80-те пък е било въпрос на чест да достигнат финалния турнир с кучешки впряг.

А когато няма пари за път, отборът просто не участва. По време на дългата 10-месечна зима, отборите тренират в зали, или просто заменят футбола с хандбал. Като зали има само в четири градчета, останалите чакат снега и леда да изчезнат.

Двубоите от първенството играят всеки ден, като на двата финалиста се налага да изиграят 7 мача за 7 дни. Нещо, което е немислимо за професионалистите, дори и забранено.

В Гренландия обаче е седмица на футболен празник, а стотици хора по трибуните се наслаждават. Всъщност те не седят на трибуни, а на камъни, на близкия хълм, или на метри от страничната линия.

Пред тях е игрището с 22-ата на терена, а за фон имат плуващ айсберг или кит. Да, това не е художествена украса на пейзажа, а нормална гледка от стадиона в Кекертарсуак.

В Гренландия си имат и Реал Мадрид. Той обаче играе в синьо, а в състава му няма суперзвезди. Това е отборът Б-67 от столицата Нуук, който грабна 7 от последните 10 титли, а местните го наричат северния Реал.

Момчетата от Б-67 пък се гордеят, че за тях няма лов на китове или кучешки впрягове, а само топка и любов към футбола. Те са и отборът, който най-много се доближава до професионализма. Никой не получава пари, но момчетата от клуба имат над 250 тренировъчни дни в годината, макар и повечето от тях да са в малка зала. 

Лигата от своя страна си има своя мощен спонсор, макар и да не налива стотици милиони в рекламната си дейност, местният шампионат носи престижното название "Coca Cola League".

Та въпросната лига, носеща името на популярната напитка, със сигурност не може да впечатли никого с нивото на играта. Вероятно всеки футболен мач, който някой от нас е гледал, превъзхожда мачовете в Гренландия, където победи с 10 или повече гола разлика съпътстват всяко издание. Дори през миналия сезон шампионът Надглунгдаг си осигури място на финала с успех от 14:1. По страст обаче рибарите и ловци на китове от севера не отстъпват на много играчи от страните, имащи се за "футболни нации".

Условията са трудни и наглед невъзможни за сериозен футбол, но хората в Гренландия си имат своите мечти. Едно от вдъхновенията им е съседна Исландия, където преди 30 години имаше само един затревен терен, а останалото беше пясък и хандбални зали. Преди две години обаче страната бе част от Мондиала в Русия.

Техният идол пък е Йеспер Гронкяер, човек с 80 мача за Дания, а във визитката му фигурират отборите на Аякс, Челси, Атлетико (Мадрид) и Копенхаген. Човекът, който вкара за 2:0 в полза на Дания срещу България на Евро 2004 е роден именно в столицата на Гренландия - Нуук, а първите години от животът му преминават с топката по твърдия пясък.

Впоследствие се мести в Дания, за да постигне футболните си успехи, а преди години в интервю той сподели: "Децата в Гренландия са по-талантливи и отдадени, както и по-технични от тези в Дания, просто нямат условията и футболната интелигентност. С годините и това ще дойде, а страната ще започне да създава професионални футболисти".

Embed from Getty Images

Въпреки многото опити през годините, федерацията така и не стана член на ФИФА, а дълги години основната причина за отказ бе, че няма затревен стадион. От 4 години обаче столицата Нуук си има игрище с изкуствена трева, но пък то не отговаря на лицензионните изисквания.

Това "строго" правило обаче бе пренебрегнато, когато Гибралтар стана член на ФИФА и УЕФА. В продължение на две години градът-държава домакинстваше в Португалия, защото местният стадион не покриваше никакви изисквания за международни мачове.

Гренландия обаче работи по въпроса, вече е одобрен планът за модерен закрит стадион, който ще позволи целогодишен истински футбол, а не такъв, който през зимата да бъде заменян с малки вратички или хандбал. Проектът ще бъде подпомогнат от датското правителство, а след изпълнението му, Гренландия вероятно ще стане пълноправен член на световното футболно семейство.

Именно заради това се очаква в близките години и гренландския футбол да получи световно признание и официален национален тим. Въпросът обаче е, дали ръководителите ще изберат да играят в Европа или Северна Америка.

Представете си коравите типове от ледените земи, в квалификационна среща срещу някой карибски остров, или екзотичните момчета от Карибите, на гости в замръзналия Нуук. Може пък да видим колосите в играта от Стария континент да гостуват в полярния кръг.

Това все пак са само евентуални сценарии, а до сбъдването им, за местните си остава радостта от първенството-седмица, когато Гренландия е завладяна от Цар Футбол.