Всеки велик играч има друг също толкова велик съперник. За Лари Бърд това бе Меджик Джонсън. За Уилт Чембърлейн - Бил Ръсел. А за Майкъл Джордан името вероятно би изненадало мнозина - Лен Байъс

Човекът, който трябваше да се превърне в основен конкурент на Въздушния Майк, но за съжаление не успя да изиграе дори минута в НБА. Защото не доживя до този момент, след като Бостън Селтикс го избраха под №2 в Драфта през 1986 година.

И до днес Байъс остава най-високоизбраният играч в Драфта, който така и не изиграва мач в НБА. Защото остана завинаги на 22, след като почина само два дни след като Селтикс го взеха в състава си.

Потенциалът на някогашната колежанска звезда от Мериленд е безграничен. В университетското първенство той не може да бъде спрян, като в последния си сезон там записва средно по 23 точки и 7 борби на двубой.

Висок е 203 сантиметра, а физиката му е като на излязъл от гръцката митология бог. Байъс бе сочен за следващата суперзвезда на Бостън Селтикс, където трябваше да вземе щафетата от легендарния Лари Бърд, който сам казва за неосъществения си съотборник - “Той беше просто невероятен”. 

Сравненията с Майкъл Джордан не са случайни, но тяхното съперничество така и не се случва. 

Байъс напуска този свят на 19 юни 1986 година, два дни след като е избран от славните “келти”.

През 80-те години кокаинът е нещо съвсем често срещано и дори нормално в НБА, като именно наркотикът погубва Лен, който не е изиграл дори минута при най-добрите, но за съжаление е запознат с лошите навици на баскетболните суперзвезди. 

Байъс умира след свръхдоза кокаин, която довежда до сърдечна аритмия, която пък води до смъртта на баскетболната звезда. 

“За цялата ми кариера в Дюк, която не е кратка, съм виждал единствено двама играчи, които наистина са изпъквали на фона на останалите. Майкъл Джордан и Лен Байъс. Лен беше невероятен атлет и имаше фантастичен състезателен дух. Усещането ми беше, че щеше да е сред най-добрите в НБА”, разказва легендарният треньор на колежанския Дюк - Майк Кжижевски, който е виждал доста неща в баскетболната игра.

Сравненията с Майкъл Джордан и съперничеството, което не се случи, остават една от най-големите енигми на баскетболната игра

203-сантиметровото крило и до днес е сочен за най-великият играч в историята на баскетболния Мериленд, а дори и на конференцията АСС, където със Северна Каролина чудеса твореше един великан с №23 на екипа. Няма как да знаем дали Лен щеше да е по-добър от Ем Джей при професионалистите, но в колежа всички казват, че това е било точно така. 

След смъртта на Байъс, Мериленд имаше още няколко играчи на високи избори в Драфта - Джо Смит бе №1 през 1995, Стив Френсис №2 през 1999. Но никой от тях не бе като него. 

Лен си отива от този свят след комбинация от алкохол и кокаин. Човекът, който се обажда на линейката, казва с треперещ глас - “Това е Лен Байъс. Трябва да го върнете към живота. Няма начин той да умре. Моля ви, елате по-бърз”, разкриват запознати със ситуацията години по-късно. 

Но както знаем, недосегаеми хора няма. И така в онази юнска вечер през 1986 година един от най-талантливите играчи в историята на баскетбола не се връща към живота, за съжаление.

Повече от 10 000 души присъстват на погребението на Байъс, а Лари Бърд казва, че новината е най-ужасното нещо, което е чувал.

Четири години по-късно брат му Джей също си отива прекалено млад, след като е застрелян при спор на няколко километра от Университета Мериленд, където Лен твореше на терена. Истинска трагедия за семейството. 

Времето лети и минава като пясък между пръстите, а вероятно все по-малко фенове ще си спомнят Лен Байъс.

Но всички, които са гледали Мериленд през 80-те години винаги ще помнят №34.

Неосъщественият голям съперник на Майкъл Джордан.