Днешният 16 декември е особено важен дан за всеки, който обича славния италиански футболен клуб Милан - един от най-популярните и успешни отбори в Европа. Седемкратен шампион на континента, носител на десетки други трофеи и дал на света митове като Франко Барези, Чезаре и Паоло Малдини... Изстрелял към славата Гунар Нордал, Жозе Алтафини, Джани Ривера, Рууд Гулит, Марко ван Бастен, Андрий Шевченко...

Днес Милан става на 120 години, но историята на създаването му през 1899-а е прелюбопитна и е възможно никога да не сте я чували. Защо цветовете са червено и черно? Защо прякорът е "дяволите"? И кой е човекът, наричан от тифозите Лордът на Милано, сложил началото на цялото това величие?

Ето я историята.

Да се родиш в семейство с 10 деца през 1870-а не е толкова рядко явление. Бащата е касапин, коли животни в района около "Мансфийлд Роуд" в

английския град Нотингам. Такове е детството на Хърбърт Килпин, който повече от век по-късно се появява на хореографиите на Южната трибуна на един от най-славните стадиони в света - "Сан Сиро". И има защо.

Килпин завършва училище и започва работа в Нотингам. Фабриката за дантели в града е най-голямата в Англия, а той бързо става асистент. Едновременно с това не спира да играе футбол за един местен тим в червени фланелки. Не, не - не е Нотингам Форест, който също вече съществува и от 1889-а е член на Футболната лига. Качествата на Хърбърт не са чак за такова ниво на играта.

Килпин играе за клуба Джузепе Гарибалди и неговия малък, аматьорски отбор, кръстен на големия италиански герой. Играе и за Нотс Олимпикс, който според мнозина е първият създаден изобщо футболен клуб в света, а днес вече не съществува.

Добър в работата си в текстилната индустрия, средно умел и в играта си на полузащитник, Килпин по-късно играе и за Сейнт Ендрюс, църковен тим в околността.

След това идва срещата му с един италианец - Едуардо Босио, който работи в

близко сътрудничество с нотингамската фабрика на Томас Адамс, където е и Килпин. Той кани Хърбърт и още няколко от най-добрите в занаята, да работят за него в Торино, а шефът му се съгласява, защото бизнесът е свързан. В края на същата 1891-ва Босио, сам луд по калчото, основава Интернационале Торино, който се появявя редом с първия италиански клуб Дженоа.

На великото дело присъстват и британците, които работят за него - сред тях и Хърбърт Килпин. Той заиграва за отбора, като става официално първият британски легионер във футбола. Първите два сезона са почти златни за сина на касапина и отбора му - достигат финал за титлата, но губят и в двата случая от Дженоа.

Стадион "Сан Сиро" през 30-те години на миналия век

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

През 1898-а Килпин заминава за Милано, за да продължи да се занимава с двете неща, които прави добре. Работата му е пак в текстилопроизводството, но страстта остава футболът. Той продължава да работи за Адамс, собственикът на нотингамската фабрика, който обаче го праща да разяснява тънкостите в бизнеса на италианските му партньори и в Милано.

И работата върви добре, но градът няма футболен отбор... След по-малко от година британският халф, заедно със сънародниците и съратници Самюъл Ричард Дейвис от Манчестър, Алфред Едуардс и Дейвид Алисън от Шефийлд, както и с няколко местни ентусиасти, основават Милан Футбол и Крикет клуб.

На 16 декември 1899 г. Хърбърт Килпин произнася реч в ресторанта Fiaschetteria Toscana bar, където компанията обикновено се събира. "Ние ще бъдем отбор от дяволи - с червено като пламъците на огъня и черно като страха на нашите съперници", казва Килпин, захапал цигарето си и с чаша вино в ръка.

За него се разказват легенди в Италия - обича живота, обича уиски и вино, пуши пури и цигари, винаги е в сърцето на големи и шумни компании. В работата си е ужасно стриктен, а футболът е голямата му любов.

Едуардс става президент на клуба, той е най-възрастният в групата с неговите 49 години. Алисън е капитан, Хъбърлин Хууд, Кърт Лайс, Килпин и Дейвис са също част от тима. Килпин, без съмнение с най-голям опит във футбола, става и играещ треньор.

АС Милан се появява на бял свят. През 1901 г. под ръководството на основателя си, клубът печели първата титла на Италия. През 1906-а и 1907-а постижението е повторено и потретено. Килпин продължава да се появява и на терена, макар и вече на пределна за игра възраст. В края на същата 1907-а се появяват първите сериозни правила на италианската федерация, като списъкът с отбори се разраства. В устава пише, че чужденци не могат да играят в първенството.

Джани Ривера - една от първите велики фигури на червено-черния "дявол"

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Килпин оставя играта, вече е и на 37 години. А и алкохолът - британецът си пийва сериозно - оказва влияние. Оттегля се да живее със съпругата си Мария Капау в съседния на Милано град Лоди.

Нерео Роко, сам легенда на италианския футбол в едни по-късни години, разказва как е виждал с очите си Килпин да пие уиски на почивката на мачове, направо на терена. За да се подсили. Но като играч е бил пример за атлетизъм и интелект на игрището.

През 1916-а британецът, който тръгва от "Мансфийлд Роуд" в Нотингам с деветтте си братя и сестри, умира в Милано.

Едва през 1990-а му оказват честта да бъде погребан вече в гробището за велики личности на Милано, наречено Cimitero Monumentale, като дотогава тялото му лежи в друго, далеч от известните хора на града.

Плоча с надпис за това кой е този човек, какво е направил и защо мястото му е сред градските легенди, сочи гроба. Наследството му е огромно, а клубът, който основава, се превръща в легендарен.

Шампиони на Европа през 1963-а! Милан е първият италиански отбор, сложил ръка на купата с големите уши

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

"Дяволът", както и до днес привържениците наричат своя Милан, идва от речта му в ресторанта през 1899-а. На емблемата на клуба седи английският кръст Сейнт Джордж и цветовете - червено и черно. И двете са там по идея на Килпин.

120 години по-късно самият клуб продължава да нарича себе си с английското звучене на града Милан, а не Милано, каквато е била идеята при създаването на клуба. Това е заради Килпин и съратниците му, направили възможна появата на червеното и черното в света на футбола. Те са създали клуб, който може да се мери с всеки на света по трофеи, слава и величие. Да, изживява криза от няколко години и крета в средата на класирането, но кой гранд не е минавал през такава?

"Честта е по-силна от смъртта", оставя като мото създателят Хърбърт Килпин, синът на касапина от Нотингам. Той е бащата на Милан. На 22 октомври 2016-а се навършиха 100 години от смъртта му и клубът отбеляза това. Феновете - също, по своя си начин. С огромна хореография на "Сан Сиро" за поредния голям мач.

Та този човек донесе футбола от Англия в Милано, той вдигна чаша вино и каза - "Ще бъдем дяволи".

120 години по-късно червеното и черното на Милан са популярни навсякъде на планетата, където хората гледат футбол.

Чезаре Малдини и синът му Паоло - две епохи в играта, две кариери, свързани изцяло с Милан

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Домът на Милан и Интер днес - "Сан Сиро" е една от катедралите на световния футбол

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Марко ван Бастен - идол на тифозите, обичан все така и днес. Знамето с името му виси на трибуните на "Сан Сиро", въпреки че не играе от 25 г.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos