Прекрасен слънчев априлски ден в Монте Карло. Комплексът за тенис е препълнен като за голям финал. Чуват се отделни скандирания "Vive Le Roi" - Да живее кралят! И той е там наистина. Кралят на клея или Русия крал на клея. Или пък с истинското му иму - Бьорн Руне Борг.

Но това хем е той, хем е някакъв двойник, имитация. Шведът излиза на корта за мач от първия кръг на турнира в Монте Карло срещу Жорди Аресе, за да загуби за 75 минути - 2:6, 3:6. Това е толкова рутинна победа на испанеца, че чак е чудно защо Жорди е едва №52 в ранглистата. Изглежда като номер едно. Или просто съперникът е несъстоятелен?

Завръщането на 34-годишният Бьорн Борг на корта в края на април 1991 г. е една от големите забравени истории на спорта. Може би, защото не е красива такава. А спортът не обича много тъжните, недодялани истории за хора, които са негови символи.

Човекът, който в продължение на близо десетилетие през 70-те бе станал синоним на победата в тениса, изглежда безнадеждно далечен на стандартите на играта в онзи следобед.

И как не - Борг бе играл за последно преди този мач цели 7 години по-рано.

ЖИВОТЪТ И КАРИЕРАТА НА БОРГ - В ГАЛЕРИЯТА>>>

Борг е като кинозвезда през 70-те. За него казват, че е по-голям от спорта, в който печели титли

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Той се бе отказал окончателно през юли 1984-а, когато загуби от Анри Льоконт в Щутгарт. Това бе единственият му мач във въпросната година.

През 1983-а бе играл два пъти - победа над Хосе Луис Клер и загуба пак от Льоконт. Предходната 1982-ра видя само три негови мача - победи над Паната и Луна, загуба от Яник Ноа (в Монте Карло). Може да се каже, че тези 6 участия за три години бяха нещо като жестове за организатори-приятели, а не активна професионална изява на най-добрия тенисист на 70-те.

С две думи - мачът през април 1991 г. бе някакъв опит за завръщане след десетилетие за Борг. Последната му активна тенис година е 1981-ва.

Опитът се оказва доста нелеп. По пътя към завръщането треньор му е не Ленарт Берглин, с когото минава кариерата му от 15-годишен до сензационното отказване на 26. А един уелсец - Рон Тачър. Изключително странна птица, гуру по източни бойни изкуства, притежател на черен колан в карате. Той направлява в живота поизгубилия пътя шведски идол около странния мач с Аресе през 1991-ва. Тачър е на 79 години и е ментор на куп британски спортисти, защото минава за невероятно добър в мотивацията и "менталната подготовка" на атлетите. При Бьорн не личи да е така.

Embed from Getty Images

На корта в Монте Карло в онзи следобед, Борг се появава със стара дървена ракета, което направо шашва стотиците репортери, дошли за историческия мач на завръщането. Вече никой по света по това време не играе с такава. Естествено, надигран е с лекота от Аресе.

Защо е това фиаско с предизвестен край? Защо е това конфузно завръщане?

Въпросът може би трябва да има малко по-дълъг вид - защо изобщо се отказва Борг десетилетие по-рано? И изобщо - какво знаем и какво не за кариерата и живота на човека, чието име вероятно всеки е чувал. Дори и да не е голям спортен фен. Кой беше Бьорн Борг и защо неговият път остава такава енигма?

Да започнем от една семейна история от средата на 50-те години в шведското градче Сьодертеле, което е нещо като предградие на Стокхолм. Там Руне и Маргарета Борг имат магазинче за хранителни стоки. Единственото им дете се ражда през 1956-а и е с изключително особен, дори - труден характер. Съвсем рано то осъзнава, че има талант, а единственото, което иска да прави, е да играе тенис.

На 13 години Бьорн бие 18-годишните в юношеските първенства в страната. На 15 среща Берглин, който е изумен от таланта. А и намира подход към характера. По това време треньорът е капитан на Швеция за Купа "Дейвис" и убеждава родителите на момчето, че той има бляскаво бъдеще като звезда в професионалния тенис.

Няма нужда да казваме, че тийнейджърът печели всичко в юношеските надпревари, преди през 1973 г. да се появи в професионалния тур. Няма навършени 17 години, но има самочувствие на ветеран-шампион.

И - какъв дебют само: финал в Монте Карло, загубен от Настасе, четвърти кръг на "Ролан Гарос", четвъртфинал на "Уимбълдън", още три загубени финала - в Сан Франциско, Стокхолм и Буенос Айрес. На нова година, преди да влезе в първия си пълен сезон (1974), Бьорн Борг е №18 в ранглистата на ATP.

Печели първата си титла още през януари в Нова Зеландия, но губи в третия кръг на Australian Open от бъдещия финалист Фил Дент. Паметен момент - след тази 1974-а, Борг никога повече не играе на Откритото първенство на Австралия. Сигурно ще питате "защо". Има толкова много отговори около шведската легенда, които са трудни. И толкова странни неща...

Нека кажем само, че неговото обяснение е: "Предпочитам да си почивам в началото на годината преди Париж и Лондон." ОК, Бьорн.

През същия сезон печели първия от шестте си трофея на "Ролан Гарос". Русокосата фигура с невероятно атлетична фигура, самоувереност, вързана коса като на рокзвезда и агресивен стил на игра, просто се превръща в новото лице на тениса. Най-младият шампион в Париж, също така - на 18 години.

Статистиките на този метеор, но и планета в играта, са изумителни. Борг печели 64 титли от турнири на ATP между януари 1974-а и септември 1981 г. Това са само 7 сезона, като постижението е уникално - шведът играе по около 14-15 надпревари на година. Печели средно по около 9.

Шест пъти е шампион на "Ролан Гарос", пет пъти - на "Уимбълдън". Губи четири финала на US Open, което го влудява. Много неща го влудяват, но най-вече - загубите. Те са само 135 от всичките му 779 мача в тура. Като е необходимо да уточним, че 19 от пораженията му идват след края на 1981 г., която на практика е последната му активна в тениса - с пълен ритъм на тренировки, с участие на големите турнири...

Embed from Getty Images

След 1974 г. Борг е спортна икона. Звучи изтъркано и клиширано, но опитайте вие по-добре да го съберете в едно изречение. Той е шампион в спорта, секссимвол и рокзвезда в едно.

"Той беше по-голям от тениса - казва Артър Аш, друг голям в спортаа от онези години. - Той играеше нещо друго на корта, не това, което играехме ние. Да, понякога се случваше някой да го бие. Но не и да има по-голяма звезда в турнир, в който беше Борг.

Но извън самата игра, влиянието му бе като на Мохамед Али, Пеле или Боби Фишер. Нещо повече - беше като Елвис! Всички полудяваха, когато той се появеше някъде. И според мен именно това го отдалечи от реалността, след което и го извади от релси."

Сещате се какво визира Аш. Борг не ходи по земята, носен на красивите, но понякога измамно нестабилни криле на славата. Той е по-важен от турнира и купата в града, където отива да играе. Цялото внимание е към него.

Продължава да е все така ефективен в тениса - излъчва спокойствие и липса на емоции на корта, което ражда прякор Ледения крал. В Монте Карло, където се премества да живее в разгара на славата, го наричат Русия крал. А медиите предпочитат Краля на клея. Защото стъпи ли в Париж, следва титла - шест от седем участия.

Но да превъртим пак лентата към онова завръщане през 1991 г. и да кажем, че в него няма нищо кралско... Той е прегазен с лекота от Аресе, който дори някак се смущава, че бие толкова лесно един мит.

10 години по-рано, в разгара на суперсилите си, Борг се пречупва. Как и защо...?

Трудно е да се концентрираме само върху една причина за това сензационно отказване. Той всъщност никога не обявява официално, че напуска тениса. След финала на US Open на 31 август същата година, в който повежда в сетовете, но е надигран за втори пореден път от Джон Макенроу, Борг просто е свършен. А е само на 26 години. Пада четири пъти от американци на финала в този турнир - Конърс също го спира два пъти за трофея.

Не захвърля ракетата веднага - играе още, но "чат-пат". Дори печели титла в Женева през септември същата година, но след това записва само три победи до окончателното си отказване през 1993-а. Три в 20 мача. И вече се включва просто понякога, не е част от тура в реалния смисъл.

"Спрях да се интересувам - обяснява пред "Ню Йорк Таймс" в интервю през 2010 г. - Просто не намирах никакъв смисъл да тренирам и да играя тенис. Ако няма тръпка да си на корта и да победиш, защо въобще да хващаш ракетата? Не мога да обясня къде изчезна всичко. Изгуби се някъде между славата и известността, но и апатия, депресия, преситеност и влечение към други неща. Някъде между фотосесии, самолети и хотелски стаи."

Борг по това време е женен за румънката Мариана Симиунеску.

Юли 1980 г., Букурещ. Борг се жени за Мариана Симионеску, също тенисистка. Бракът не завършва добре и 4 години по-късно идва развод, а отношенията им са хладни

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Сватбата им в Букурещ през юли 1980-а е събитие на годината в лайфстайл изданията. Двамата са русокоси, облечени в ярки, светли сватбени одежди. След излизането от церемонията, на стълбите ги чака арка, изградена от венци и ракети за тенис - доста кичозен, но и оригинален начин да остане в историята бракът между двама колеги. Мариана също е играч по тенис.

Тя е сочена за една от причините Бьорн да загуби стръвта, спортната злоба и изобщо - да се изпари желанието за тенис. Но едва ли е основната.

Просто за справка и да е пълна историята - разводът с румънката идва четири години след сватбата заради това, че той среща 17-годишен шведски модел на конкурс "Мис мокра фланелка" в родината му, където е поканен за жури.

Животът на суперзвезда, рекламните и бизнес ангажименти са твърде изкушаващи, а около него вече има глутница съветници, които виждат, че името му превръща всичко в злато. И ще има за всички тях. Това се отразява и на отношенията му с околните, за което свидетелства Мариана.

Постепенно, в последните две години на 70-те и началото на 80-те, тенис-иконата се отдалечава и от друг много близък човек - Ленарт Берглин, който е неизменна част от живота му преди това. А точно треньорът е здравият разум в техния екип. Бьорн ще го признае, но години след това. И ще е късно.

Комбинацията от фактори намира кулминация в оттегляне от тениса едва на 26. Суперзвездата на една изключителна тенис генерация си тръгва от играта.

Борг никога не е приемал, че сред причините са още начинът му на живот, партитата и кокаинът. Тази версия обаче се появи в историята години по-късно, разказана от Лоредана Берте - италианска екстравагантна певица и актриса, която влиза в живота му през втората половина на 80-те. Нейните разкази за партита с цял етаж проститутки в хотел в Буенос Айрес, за кокаинови гуляи из имения на негови приятели в Щатите и любимия му Париж, се базират на това, което е слушала за времената преди да го познава. Колко от това е истина - никой очевидец не желае да потвърди или отрече.

Борг се оттегля от тениса на 26, за да се отдаде на бизнес, за изумление на Джими Конърс и особено на Макенроу, с когото вече са изградили непримиримо съперничество. Джон е №1 в ранглистата при победата си над шведа на US Open 1981, но се стяга за години на битка с него за върха в тениса. Двамата се превръщат в плакатните момчета на играта, а финалите им са класики. Но изведнъж - край с това.

Именно Макенроу е един от хората, които опитва между 1982-ра и 1984-а да върне Борг на корта. Неуспешно. Изгубил е дори стръвта да си върне на Джон за загубените финали в Лондон и Ню Йорк и отнетото първо място в ранглистата. Това е друг човек, който е отдаден на бизнес начинанията си - Bjorn Borg Enterprises, компания с много дейности, както и шведския туроператор SAS, в който е лице и акционер. И още инициативи, които валят. Създава и марка за спортни облекла, която трябва да стане световен хит.

Излиза на корта в споменатите 6 мача между края на 1981-ва и средата на 1984-а, но без намерение да се връща сериозно. Нито пък тренира сериозно. Просто жест към организатори, а и добър бизнес ход - очевидно това му е донесло дебели чекове.

Следват годините встрани от играта, когато бизнесът му прелита набързо из небесата, за да стигне почти до фалит в края на 80-те. По неговите думи, положението не е било драматично. Имал е някои затруднения.

Те обаче се пренасят и върху здравето му, като кулминацията е в Милано през 1989-а, когато е откаран по спешност посред нощ в местна болница. Следва двучасова битка с натравяне, за да преживее нощта и 48 часа по-късно да го изпишат. Неговата версия е - храна е предизвикала реакция в стомаха му, като просто е останал по-дълго в болницата за изследвания. Споменатата Берте твърди, ме натравяне е имало, но не с храна...

А таблоидите в цяла Европа, за които той остава суперзвезда от челните заглавия, дори стигат до хипотеза за опит за самоубийство. Причината - големи финансови затруднения в бизнеса. Току-що е продал два големи имота в Стокхолм - къща с немалко земя и огромен апартамент в центъра на града. Носят се слухове, че е било неизбежно.

Някъде там се явява идея за завръщане в тениса. Първо - Борг разбира, че нищо друго не може да прави по-добре. Второ - има нужда от парите, а и да си върне някакъв позитивен имидж. Той все още е достатъчно популярен, за да пълни трибуните навсякъде, където реши да иде да играе. Проблемът е, че е безнадеждно изостанал от времето, а и не иска да се адаптира.

Срещата с Тачър е съдбовна. Гуруто го убеждава, че "всичко е в главата" и създава около съзнанието на Бьорн идея, че славата просто го чака на корта отново. Нищо, че е на 34 години и не е хващал сериозно ракета почти от 10.

Когато се е отказал, играчите са размахвали дървени ракети с малки глави. В края на 80-те и началото на 90-те са с графитени, с много по-модерно наплетен кордаж и изобщо - промените са огромни.

Атлетизмът на състезателите е несравним, вече са познати диетите, тренировъчните режими са на друго ниво, а тенисът е пълен с млади лъвове, които искат да са новата вълна.

Борг играе тренировъчни мачове в Монте Карло, където живее, срещу серия съперници. Съвсем младият Горан Иванишевич, Борис Бекер, Стефан Едберг и Ларс Йонсон се съгласяват да са сред тях. В техните очи човекът, който иска да влезе във форма и да се завърне, е идол. Мит.

"Беше тъжна гледка", спомня си Едберг. А големият съперник, който постепенно се е превърнал в приятел - Макенроу, го пита директно след една от тренировъчните игри, които гледа: "Човече, какво се опитваш да постигнеш? Та ти нямаш сила да удряш и не изглеждаш като човек, на когото му се играе тенис!"

Но е очевидно, че някой съветва Борг да го направи. Първо - за да завърти пак машината за пари, а второ - защото може отново да побеждава и да е шампион. И двете се оказват заблуда.

Embed from Getty Images

А и тази дървена ракета...? Боже!

Опитва отново и отново до есента на 1993-а, когато губи от Александър Волков за Купа "Кремъл" в Москва. Това е негово 13-о поредно поражение след въпросния мач с Аресе. Бьорн Борг така и не записва победа през 90-те години. Последната такава остава през март 1983-а.

Не спира да играе, но вече не професионално. С Макенроу и Конърс правят турнири за 35+ - ветерани, които още го могат. Събират големи публики, а и печелят нелоши пари. Инициативата е на американците, а те правят така, че приходите да отиват приоритетно за нуждите на шведа. Знаят в каква ситуация е. Всъщност, годините между 1995-а и 2002-ра му връщат статута, стабилизират го финансово и пооправят репутацията му в тениса.

Той се променя, виждайки, че колегите му и съперници от корта преди, са хората, опитващи да му помогнат. Осъзнава колко мостове е изгорил и търси поправянето на някои от тях. Променя се отношението му към колеги, приятели, медии, фенове...

"Животът ми от 70-те и 80-те е в миналото. Оставих го там завинаги", казва през 2002 г., когато вече е женен за трети път.

Този път за Патрисия Остфелд, зряла 35-годишна собственичка на агенция за недвижими имоти. Пълен контраст с "Мис мокра фланелка" и лудата певица от Италия. С Патрисия имат син Лео, който в момента опитва да пробие в тениса. И признава, че баща му сам е решил да избягва да му дава съвети за играта. Не защото не разбира, а защото вярва в поговорката "много баби - хилаво бебе". А и има опит, че най-добре край тенисист да има една водеща фигура - треньорът му.

Борг има още един син - Робин, който се появява от връзката му с тийнейджърката Янике Бьорлинг. С нея той така и няма брак.

След 2003-а Борг се захваща с много инициативи, като дори тренира деца в родината си. Коментатор е на тенис турнири, въпреки че в началото е неуверен в това начинание. Патрон, лице, понякога част от благотворителни инициативи на ATP.

И днес появата му във всяка точка на планетата предизвиква огромен интерес. Помнят ярката светлина на метеора, помел цялата галактика на тениса през 70-те, макар и за кратко.

Стана капитан на Отбор Европа за Лейвър Къп, където е партньор на Роджър Федерер - идейният архитект на надпреварата. Съперник му е капитанът на Отбор на света ... Джон Макенроу. Двамата имат достатъчно ангажименти заедно по пресконференции и други изяви, промотиращи събитието.

Не ни се вярва да скучаят, колкото и дълги да са пътуванията.

Имат толкова теми, по които да си говорят. И толкова истории.

ЖИВОТЪТ И КАРИЕРАТА НА БОРГ - В ГАЛЕРИЯТА>>>

Бьорн Борг с родителите му Маргарета и Руне в техния хранителен магазин в градчето Сьодертеле

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Борг и Федерер - лица на Лейвър Къп. Шведът е капитан на Отбор Европа в надпреварата, а Роджър играе всяка година в състава

Снимка: Getty Images/Guliver Photos