Митичният Жужу наследи номер 10 от Зидан и заспа от скука на скамейката на Реал

15:06 | 14 юни 2020 | Автор : Динко Гоцев 2 3574

Беше твърде студено и дъждовно като за Мадрид, но все пак дори в Мадрид се случва на 2 февруари сутрините да са студени и дъждовни. Предвид времето, не бе чудно, че не повече от 50 фенове чакаха пред "Сантяго Бернабеу", за да видят новия играч. Принципно представянията на такъв в Реал са си цяла церемония и интересът е огромен. Този случай бе различен.

Време за мен

Всъщност, малкото фенове бяха дошли за снимка или автограф от великия Алфредо ди Стефано, който дойде да представи новия играч. Защото името на въпросния футболист нищо не им говореше.

В Мадрид Жулиен Фобер бе абсолютно непознат.

На 2 февруари 2009-а той се появи на "Бернабеу", хвана с една ръка най-желаната футболна фланелка на планетата, а от другата страна я държеше човекът, който я направи такава. Ди Стефано.

Самият аржентински полубог на Реал бе малко учуден, че трябва да представя този... доста незвезден тип с фланелката на Мадрид. Гледаше го леко подозрително, някак с притеснение. По това време клубът гонеше трансфер на Кристиано Роналдо, осъществил се същото лято, на Кака, на асове от световна класа.

Взет под наем от Уест Хем за 6 месеца с опция за купуване, десният защитник Фобер бе направо странен трансфер.

Французинът обаче не трепваше. Той никога от нищо не се е кахърил, защото характерът му е на позитивен и доста безхаберен тип от Льо Авър, който се радва на това, което животът му дава. Когато му казаха, че преминава от Уест Хем в Реал Мадрид, просто се нахили до уши и събра багажа. Какво по-добро от това да играе за Кралския клуб?

Началото ще върнем малко по-назад, за да се уверите, че животът и футболът немалко са му дали. Три години по-рано той получи огромната чест, отговорност и блясък на прожекторите на световните медии. Жулиен взе №10 на фланелката с петел на гърдите. Именно той трябваше да облече десетката на Франция, извадена от рамката, където я поставиха след отказването на Зинедин Зидан на Мондиал 2006.

Три месеца след същото световно, Фобер я сложи върху тялото си в контрола срещу Босна и Херцеговина. А се говореше дори за изваждането на този номер от употреба в чест на Зидан и Мишел Платини. И това бе странен ден. Един десен бранител, преместен в предни позиции като крило заради доброто си центриране и нелоша скорост, да получи номера на най-големия плеймейкър и футболен мозък на първото десетилетие на новия век!?

Embed from Getty Images

Дали, защото имаше същия футболен път през Кан и Бордо, дали заради някакво друго суеверие, но Фобер взе десетката. За един мач. Срещу Босна вкара победния гол в последните минути за 2:1 и във Франция заглавията заваляха: "Новата звезда ли е това?".

Не. Категорично не. В следващите години и до днес, всеки път, когато френският отбор се е отправял към голямо лятно първенство - световно или европейско, Жулиен Фобер е бил някъде по баровете на плажовете из Полинезия.

Не само, че не игра на голям турнир. Къде ти - та това остана единственият му мач за "петлите" (но в екипа на Зидан). На някои хора просто си и им върви!

Обяснението защо игра с номер 10 можете да получите от името на селекционера - Раймон Доменек. Той си беше чалнат. Правеше състава според хороскопите за седмицата и деня на мача, сменяше постове на играчи от суеверие, разговаряше сам със себе си по коридорите на хотела на отбора. Ексцентричен персонаж.

Та този тип даде на Фобер единствената му повиквателна и го облече в митичната фланелка с 10 на Платини и Зидан.

През 2007-а, месеци след паметния му дебют-бенефис за френския национален отбор, Бордо го продаде на Уест Хем. Феновете на жирондинците се сбогуваха с него като с култов герой. Наричаха си го галено Жужу (от Жулиен). Дали пък Доменек не е имал някакво прозрение, че Жужу може да е новият Зизу? От тези неговите, които оставаха неразбираеми за обикновените смъртни с малко по-прагматично и прозаично мислене?

В Англия началото бе много трудно. Контузия в ахилеса още в летните контроли, завръщане чак след Нова година, нова травма и едва 8 мача за дебютния му сезон 2007-2008 г. През втория обаче французинът бе здрав и се оказа доста сериозен трансферен успех. Центрираше добре, започна като титуляр 20 мача до Нова година и се превръщаше в основен играч.

Докато не дойде 31 януари 2009-а, когато по средата на втория му сезон в Уест Хем, футболните Богове решиха да изпитат здравия разум на целия свят.

Реал Мадрид го привлече, плащайки 1,5 милиона евро за шестте месеца наем. За да опишем шока от сделката в Лондон, Мадрид, Льо Авър и Варна, примерно, трябва да бръкнем дълбоко в чекмеджето със сравненията.

Това е като да видите механик с мазен гащеризон и подаваща се "хулиганка" с водка от задния джоб, взет от някой сервис в малко тексаско селце и прибавен в екипа на "Ферари" в бокса на Формула 1.

Горе-долу така изглеждаха нещата.

Десният бранител с мачове за Кан, Бордо и Уест Хем - симпатични, но категорично неграндиозни клубове, направил двадесетина добри мача в Англия, се озова в съблекалнята с Раул, Касияс, Ван дер Ваарт, Игуаин и останалите.

Embed from Getty Images

"Какъв е този Фобер?", попита от първа страница в. "Марка". Вероятно Ди Стефано бе чел статията в колата на път за представянето, защото видимо гледаше подозрително човека до себе си, докато показваха фланелката.

"Идвам в най-големия отбор в света, за да покажа какво мога", каза френският симпатяга.

Същият следобед Раул, Икер и останалите гледаха с интерес какво точно може. Фобер не беше лош играч. Въпросът е - откога в Реал попадат "нелоши"?

За да бъдем докрай честни към човека, той не е подкупил никого, за да бъде привлечен в Мадрид. Но може би трябваше да го направи, за да влезе в състава. Дори при Хуанде Рамос, още един странник в занаята на странници, какъвто е този на треньорите, за Жулиен не се виждаше титулярно място.

Занизаха се месеци на скамейката. Мачове, гледани отстрани и то в сезон, принадлежащ изцяло на Барса на Пеп Гуардиола, командващ испанския и европейски футбол.

Жулиен Фобер игра за Реал - конкретно и точно, влезе на терена два пъти. Записа общо 54 минути срещу Расинг Сантандер и Атлетик Билбао, без в тях да пипне топката повече от 20 пъти. Оказа се, че Мадрид му е платил по 28 000 евро на изиграна минута. За което той отново няма никаква вина. Не си е просил трансфера.

Но това, което го вкара в музея на митичните футболни пътешественици, е онзи мач на "Мадригал" срещу Виляреал кръг преди края на сезона. Фобер беше резерва, естествено. Знаеше си, че шансовете да се появи на терена са между нула и никакви. Просто попълва бройката за последните мачове, преди да бъде върнат в Лондон.

Видимо му бе досадно и броеше дните до приключване на договора с Реал, но това не е причина чак да заспиш на работа. Принципно не е гот. И на бюрото в офиса, и на касата в магазина, да не говорим зад волана на таксито, например.

Фобер обаче се чувстваше все по-удобно голямата седалка, а му бе все по-скучно в онази вечер, докато Реал играеше напечен мач като гост на Виляреал. В един момент камерите се спряха на скамейката на гранда, където бе седнал запъхтяният, сменен минута по-рано Ван дер Ваарт.

До него някакъв тип дремеше. Спеше, отпуснал се дълбоко в седалката, вдигнал краката си удобно и със затворени очи, унесен като бебе.

"Не съм спал, просто си затворих очите за малко, защото бях отегчен. И точно тогава са ме уловили камерите", коментира Фобер по-късно.

Но кадрите бяха куриозно-втрещяващи. На игрището - битка и драма (Реал загуби с 2:3 страхотен трилър с късни голове), а на скамейката - резерва, която би следвало да е готова да влезе във всеки един момент, мотивирана и наострена да помогне на отбора... която спи.

Embed from Getty Images

"Наистина спеше, дори леко похъркваше", призна по-късно Ван дер Ваарт.

Гледката е новина номер едно на следващия ден във вестниците в Испания. На феновете на Реал никак не им е приятно. Барса ги мачка, титлата е изпусната, загуба от Виляреал в конкретния мач, а някакъв френски тип, получил екипа на Мадрид от Ди Стефано, спи и похърква на мач. Грозно и обидно.

Светът дълго дъвка темата, къде с присмех, къде с доста обиден тон за професионален играч, който спи на мач. А взима доста добри пари да е буден и активен, да помага на отбора си.

В Англия, естествено, го удариха на майтап. "Той заспива където си иска", запяха в прослава на завърналия се герой феновете на Уест Хем още същото лято.

Жулиен се хилеше на скандирането, очевидно без да му пука, че в Мадрид направо пият успокоителни като се сетят какъв играч е минал през колоса Реал.

Кариерата на Фобер продължи в Елазъгспор в Турция, завърна се в Бордо за две години, после поигра в шотландския Килмарнък. Подписа с Интер Турку от Финландия, когато бе на 34 години. В едно интервю каза, че там поне няма опасност да заспи, ако го оставят резерва. Твърде студено е.

След 2014-а прие идеята да играе за националния отбор на Мартиника. ФИФА му позволи, въпреки че има един мач за Франция. Дебютира като герой, вкарвайки по два гола на Гуаделупе и Сейнт Винсънт и Гренадин в първите си два двубоя. Е, не е като да носиш екипа на Зидан и да застанеш до Рибери, Виейра и останалите мегазвезди на Франция. Нито пък да заспиш до Ван дер Ваарт на скамейката на Реал Мадрид пред очите на десетки милиони зрители.

Но човекът е усмихнат и позитивен, не му пука за това, че историята от "Мадригал" е визитната му картичка. Нали е митичен за футбола, пък с какво точно е стигнал този статут... Майната му.

Синът му днес тренира в академията на Барселона в Ла Масиа, с което Жулиен е много горд. Често пътува, за да гледа мачовете му.

Не е ненормално да избере каталунския клуб за бъдещето на момчето. Реал винаги му е бил скучен... този отбор направо го приспиваше!