Клиширано или не, въпросът "оттук накъде" или още по-стандартното "а сега накъде" са актуални днес за националния отбор на България по футбол. Знаем, че вероятно ви е писнало да гледате и слушате в тези 7 дни колко лошо е представянето на този тим, но...

Нямаме си друг. Това е първият ни отбор, а в момента състоянието му никак не е добро.

Тенденцията е такава вече десетилетие, но имаше два периода, в които виждахме поводи за оптимизъм. Електрошокът на Любо Пенев сработи за известно време, а базираната върху солидност и здрава отбрана стратегия на Петър Хубчев също донесе позитивни резултати. Победите над Швеция и Нидерландия не са за подценяване, нищо, че не бяха надградени с класиране за голям форум.

Какво е общото между двата периода ли?

Като тактически разбирания и философия на наставниците - нищо. Но те и двамата получиха по над 2 години, за да изградят състава си. И още нещо - имаха визията и наложиха дисциплината, без която един национален отбор няма никакъв шанс.

Другите селекционери в последното десетилетие нямат време даже да се огледат, а вече са сменени. Краси Балъков направо счупи рекордите, оставайки 5 месеца на поста. Добър или слаб е един специалист, не се разбира за пет месеца работа. И за година дори е трудно. Нека започнем от там.

Спецификата на работата на националния селекционер е в това, че не е всеки ден на игрището за тренировка с играчите си. В контакт е с една група от 25 човека, държи под око още 10-15. Трябва да знае кой в каква форма е, но и други детайли около състоянието на всеки. А когато дойде лагерът преди мача/мачовете, да не се губи нито минута. И атмосферата да е като за битка от събирането до разделянето.

Именно това май се поразми извън периодите на Пенев и Хубчев.

Снимка: LAP.bg

Какво може да се направи?

На първо време - необходимо е да се знае кой ръководи футбола ни и - съответно ако е нов човек след конгреса през декември - кой или кои хора отговарят пряко за националните отбори. И то - не само за мъжкия.

Ключово е юноши до 17, до 19 и младежи до 21, да работят по същата стратегия и тактически план, като първия състав. Нека треньорите са заедно по-често, нека се мисли стратегически с месеци и години напред - например никой ли не знаеше колко важни са мачовете на младежите този месец, та хора като Доминик Янков и Валентин Антов не можеше изцяло да останат с този тим след поражението от Унгария? А не да пътува бранителят до Хезинки, да гледа като зрител 90 минути загубата на мъжете, да лети пак до Полша и да се включи в подготовката за решаващия мач на младежите 24 часа преди него?

Тези неща трябва да са координирани предварително и да има приоритети. Естествено, основният е първият тим.

А за него се иска визия с поне 4-годишен далекоглед, защото ние сме на магистралата заникъде.

Отваряме скоба: Фокусираме се върху това какво мислим, че може да се направи, само на ниво национален отбор. Няма какво да губим време и думи за това как да се даде нов старт в клубната игра, защото там факторите "собственици", "селекция", "титли и купи", "фенове" са съвсем други. И всяка тема е отделна, никой не може да накара шефовете в ЦСКА, Левски или Лудогорец да работят в крак, за да е добре националният тим. Просто не той е техният приоритет, и нормално. Но ако те са силни, следствието ще е и добър отбор на България.

Майната му на Катар 2022

Ами, разбира се, че майната му! Да се говори за класиране за Мондиала след 2 години, е просто нереалистично. А ако се случи - добре дошло като бонус, но в никакъв случай не бива да се говори за това като цел и приоритет. Квалификациите стартират съвсем скоро, а за Мондиала се класират само 13 отбора от Европа. Ние трудно ще сме сред тях, ако трябва да гледаме реално на нещата. Няма какво да подсказва обратното. Как ще сме първи или втори в група, при условие, че тръгваме за пресявките от позицията на отбор, който има една победа в 19 мача?

Затова - далекоглед и поглед към 2024 г.

Цикълът до Катар трябва да бъде стъпалото, в което да се изгради отбор с правилните хора в него и зад него. На първо място - селекционер.

Снимка: Bulphoto

Има един свободен, който би свършил чудесна работа, но неговите условия - и то не само финансови, не са лесно изпълними. Нека новото ръководство, което от декември ще поеме БФС след конгреса, си помисли по темата със Станимир Стоилов и негов екип, на които да се дадат 4 години за работа.

Ако това е непосилно, да се погледне на нещата на едно с друго име. Стойчо Младенов е друг вариант, който има вече и достатъчно опит, за да опита да направи базата на един силен отбор.

Или дори Любо Пенев, Хубчев... Те вече са го правили. При Любо е сигурно, че с нови хора начело на БФС, не би се колебал отново да стане национален треньор.

Идеята е, който и да получи поста, да получи ясна цел. И тя да не е класиране на Мондиала 2022. А по-далечна и реалистична, но най-вече - по-глобална.

Имаме талант в младежкия тим, може спокойно да се пренесат цели "дроздове" от там в първия състав. Има сериозни и вече натрупали опит хора и в него, но и те трябва да бъдат вкарани в система и тим, който има стратегия. Не се видя такава в последната година, когато някак хаотично сменяхме вратари (пазиха четирима), бранители, атака...

Чисто спортно-технически - да се заложи на страж, който да знаем, че ще е номер едно дори да бърка в предстоящите световни квалификации. Пред него четворката да е ясна и на 10-годишните деца, които гледат футбол. Освен при рязко падане на формата, дълъг период без игра, травма или наказание, този блок да не се пипа. Да се знае, че това е защитата на България и вратар №1.

Нека се върне системата, наложена и от Пенев, и от Хубчев, а изпробвана още от Стоичков преди тях - треньори-отговорници за отделните линии, които работят като част от щаба, но и профилирано. Имаме група от 7-8 нелоши полузащитници, Георги Костадинов и Кристиан Малинов са добра опция за двигателя на тази линия, а и играят навън - сигурен знак, че са надраснали българското първенство.

Към тях прибавяме момчета като Доминик Янков и Филип Кръстев, които могат да са така дълго чаканата алтернатива като креативност, където досега разчитахме само на един Тошко Неделев. Тук като опция може да се спомене и Боби Цонев от Левски, който в момента е с травма.

Георги Йомов, Кирил Десподов, Станислав Иванов, Мартин Минчев - опции за фланговете също има.

В центъра на атаката положението е най-тежко, но Гълъбинов, а защо не и Атанас Илиев от Ботев, могат да свършат работа. Зад тях - Краев, Илиан Илиев, защо не и Светльо Ковачев, който пък също може да играе на фланга.

Снимка: Facebook Team Bulgaria

Всеки един от младежите, които направиха ярко представяне в тези квалификации, трябва да получи шанс възможно най-бързо и да се види на кои новият селекционер може да разчита. Да се отсее група от 25-28 имена, които да са гръбнакът на световните квалификации. Там ще ни понабият водачът - то е ясно, че ще е топ отбор според урните, може би и вторият тим.

Но е важно в такива моменти вместо да слушаме хора от Изпълкома да критикуват този или онзи играч и треньора, да се придържаме към стратегията и пътя си. И да не забравяме - тръгваме на маратон, не на спринт към илюзорния Катар. Ако стане чудо и стигнем там - идеално. Но обратното не бива да е трагедия, нито пък реалистична цел.

Да инвестираме времето и усилията си в изграждане на отбор за период от 5-6 години след 2022-ра е далеч по-ясно обозрима мишена. И с такава визия трябва да се подходи с огромно търпение към играчите, а и към избрания за изминаването на този път селекционер. Да се обясни това на феновете - не гледайте на мачовете в следващите две години като на "задължителни", а като на стъпки по пътя към нещо по-значимо.

Медиите тук също имат своята роля, защото е лесно да разпилееш от критики един объркан отбор, който пада във всеки мач. Но когато виждаш, че нещо се прави с мисъл и далечна цел, запази позитивния тон и дай картбланш да видим ще успее ли тази стратегия.

Задължително е да се зачеркне всякаква намеса в работата на треньора. Появата в състава на хора, които очевидно не са във форма или играят в кретащи на дъното в класирането отбори и са със смачкано в момента самочувствие, лесно се набива в очи дори за обикновения фен, да не говорим за експерти и анализатори.

Това не е пътят. Той е с момчета, които ще са в златна възраст и ще са отбор след 2 години. Много е важно второто: Ще са отбор.

Защото един от уроците, който следва тези играчи да са научили в последните си пет мача през септември и октомври е този: Тях ги биха отбори, въпреки че в нито един от тях не бихме отличили по-добри единици от нашите.

Биха ги отбори, които знаят основното във футбола - на терена мачовете се печелят във всички 90 минути от всички 11 (14) играчи в еднакви фланелки. Не от това дали някой дриблира и центрира добре, или пък е направил силни 20 минути в своята зона.

Ако след 2 години сме създали отбор, воден от човек, който си има взаимно доверие с него, можем вече да гледаме смело към Евро 2024. И да сме сигурни, че както и да завършват мачовете, поне няма да ни е тъпо и конфузно да ги гледаме.

Звучи пожелателно и вероятно за някои от вас - илюзорно и непостижимо. Но нищо не пречи поне да опитаме. Ако, разбира се, са останали хора във футбола ни, за които изразът "да вървим напред" има още някакъв смисъл.

Защото постепенно за десетилетие доста изостанахме. И няма накъде другаде да вървим вече, освен напред.