17-11-2017 20-11-2018

Най-тъжният 17-ти ноември

Празен стадион и мач без смисъл - дотук я докарахме за 26 години

09:23 | 17 ноември 2019 | Автор : Динко Гоцев 46 10802 Снимка: Иван Григоров

В една прекрасна ноемврийска вечер в Париж, българските футболни фенове повярваха в чудеса. А всеки у нас стана фен поне временно. Имената на играчите се превърнаха в пароли, а лицата им бяха навсякъде. И започна една красива спортна приказка, продължила няколко години. Дойде лятото на САЩ 94, после Евро 96...

17 ноември винаги ще бъде Денят на чудото и на тази приказка.

Но 26 години след гола на Емо Костадинов на "Парк дьо Пренс", няма нищо по-подходящо от клишето, че "с миналото не бива да се живее". Лошото е като нямаш настояще и не виждаш нищо в бъдещето... Виж, тогава това клише звучи болезнено.

Иде най-тъжният 17 ноември за тези 26 години.

Днес от 19 ч България играе футболен мач, както подобава на тази дата. И то - с Чехия, един сериозен европейски отбор. Ще бъде тихо и някак пусто откъм емоции отбелязване на голямата дата.

И още веднъж в тези два часа между 19 и 21 ч, ще можем да си кажем очевидното - докъде стигнахме в траекторията на развитие на футбола у нас за тези 26 години.

Бяхме някъде в облаците. С най-добрия футболист в Европа - Стоичков, с отбор, от който имаше притеснения дори Германия. С препълнени трибуни дори срещу Грузия и Молдова.

Днес е малко да се каже, че сме здраво приземени и лишени от мечти в любимата игра на нацията.

Стадион "Васил Левски" ще е празен. Наказани сме без публика, този път за целите трибуни, след като два пъти изтърпявахме частично затваряне.

Изобщо - европейският прочит на българския футбол, ако опитаме да погледнем отвън, е един каталог на скандали, расизъм, затваряне на сектори, но не и анализ на някакви спортно-технически стойности и успехи.

Снимка: Bulphoto

На тихия стадион - тих мач. Чехите се класираха вече, ние сме последни в групата. Двубоят е за "престиж", ако изобщо тази дума може да има тежест във футбола ни. Какъв престиж?

БФС е в тотален хаос, с подадени оставки от цялото ръководство, но и с един сетил се в някакъв по-късен етап ръководител, който иска да продължи да е такъв.

Символично - той е един от героите на "Парк дьо Пренс". И именно същият той - Лечков, е отговорник за националните отбори повече от десетилетие. А за този период те са най-слабото и уязвимо място на ръководството на БФС, защото резултатите им са трагични. Но човекът иска да стане шеф на футбола, защото смята, че се справя.

Героите от онзи 17 ноември се изредиха по върховете на футбола ни, за да се стигне до този абсолютно полюсно противоположен като емоции 17 ноември днес. Изпразнен от емоции всъщност.

Михайлов се оттегли след 14 години като президент, изпълнени с далеч повече критики, отколкото хвалби. Стоичков, Пенев, Балъков и Хубчев бяха национални селекционери, Костадинов си е в ръководството, но никой не знае точно какво и как прави там...

Също донякъде символично - макар и по прищявк на съдбата, Трифон си отиде млад, без да се замеси в опитите за оправяне на футбола ни. Като се замислим, те май не се припокриваха много-много с неговите разбирания за достойнство и мъжко поведение.

Та днес тъжничко да отбележим гола на Емо и великата дата, която вече гледаме като някакъв свръхестествен миг от паралелна реалност. Толкова далечна и невъзможна ни се струва.

А, да - днес се оттегля и Ивелин Попов, капитан на България близо десетилетие. При осем селекционери носил лентата и записал към 100 мача.

Доста символично е, че ще го изпратят празни трибуните. Не че Попето е слаб футболист. Просто остава като маркер на една генерация, която няма да бъде запомнена с кой знае какво. Капитан на отбора на лесно забравимите, казано най-общо.

Та всичко това е днешният 17 ноември. Футбол на дъното на европейските класации на клубно и национално ниво, един тъжен мач без смисъл и публика, един отиващ си тихо капитан без голямо първенство и славни мачове зад гърба, едно ръководство, което хем си тръгва, хем остава...

Като за тази дата, не бива съвсем да няма оптимизъм. Нека си представим, че през март ще имаме радост в плейофите и все пак, напук на всякаква логика и очаквания, вземем та се класираме на Евро 2020.

Да, знаем - трудно е да си го представим. Но нека на 17 ноември опитаме да помечтаем.

Защото - какво друго ни остава, гледайки реалностите във футбола ни?

https://sja.sportradar.com/w/DirBG/16410822/0131/bg

ИЗБРАНО