"Събудих се в хотелската си стая и взех вестника, в който пишеше, че съм първи в ранглистата. Седях там, пиех кафе и гледах - аз съм пред Пийт Сампрас, човече. Колко хора могат да кажат, че са били дори за ден №1 в света по нещо, каквото и да е...?"
Не много, Томас. Това е истината. Да си номер едно в света и то в спорт като тениса, и то в годините на супер играчи, каквито бяха 90-те, е невероятно постижение. Нищо, че продължи само 6 седмици.
И няма значение, че нито съдбата искаше Томас Мустер да успее в тениса, нито пък колеги, фенове и медии някога признаха, че той заслужи успеха си.
Безспорно австриецът е най-странният от всички 26 мъже, стигали №1 в ранглистата на ATP, откакто я има. Мустер не беше радост за окото на естета, нито пък разнообразен или техничен. Не беше и еднакво силен на всички настилки, както изглеждат Джокович, Федерер, че и късният Надал, например.
Но имаше воля от желязо и отдаденост на питбул. Точно така го наричаше Сампрас - "бойното куче". Американският майстор описва какво е било да игреш срещу Мустер така:
"Стискаше зъби и тичаше като побъркан. Опасявах се да не мине оттатък мрежата и да прегризе крака на съперника."
Та този странен тип се появява в света на професионалния тенис в края на 80-те. Роден през 1967 г. в град Лайбниц, недалеч от Грац в Алпите, Томас влиза в полезрението още на 16 години, когато играе на Олимпиадата в Лос Анджелис.
След това е професионалист от 1985-а, а през 1988 г. за първи път нахлува в топ 10. Стилът му ядосва малко гении като Едберг и Макенроу, които го наричат "дървеняк".
На него не му пука. Психически е корав като камък, целеустремен и в разцвета на силите си. Докато... съдбата не решава да тества колко силен всъщност е ментално. И то - точно на 1 април, което по някакъв начин може да се счете за пълна ирония.
В ранните часове на тази дата през 1989-а, Мустер се прибира към хотеля си в Кий Бискейн, след като е победил Яник Ноа и си е спечелил място на финала срещу Иван Лендъл ден по-късно.
Докато вади сака с нещата си от колата, приведен до нея, друг автомобил го отнася и го хвърля встрани от пътя. Шофьорът е заловен минути по-късно - употребил доста алкохол и неадекватен.
Мустер е в болница, загубил е много кръв, но в съзнание. Има фрактури на ребрата, но по-лошото е, че единият му крак е в ужасно състояние. Всички връзки в коляното са скъсани, то е премазано, а сухожилията на бедрото също са увредени. Прасецът е разкъсан.
"Лежах там и гледах как докторите се консултират какво да правят с крака ми - спомня си години по-късно. - Казвах си - никакво рязане, момчета! Ще играя пак тенис, за това ми трябват два крака!"
Лекува се в Австрия, където на втората седмица подновява тренировки... С помощен стол, в който седи с вдигнат, напълно опакован в шини, гипс и бинтове крак. Но удря топката и играе тенис.
Гледката, излъчена в репортаж по телевизията в страната, направо изумява всички. Каква воля има този човек?
"В момента картинката е тъжна - казва пред камерите. - Да, аз не мога да ходя, но съм жив, нали?! Ще се върна и ще играя отново. И ще побеждавам, ще видите!"
Пет месеца по-късно, при условие, че са препоръчани поне 9 месеца терапия и възстановяване, Томас Мустер отново играе в мач от ATP тура. В края на 1989-а е пак на корта, а през 1990-а печели три поредни турнира на клей, за да се изкачи отново в ранглистата.
Следват пет години на успехи, в които печели 34 титли във веригата, включително осем Мастърс надпревари. Вдига и трофей - през 1995-а най-после печели "Ролан Гарос" на любимата си настилка. По това време вече е провъзгласен за Крал на клея, след като е взел невероятните 24 титли на червено между 1990-а и 1995 г.!
Той е натрупал 65 победи в 67 мача на тази настилка, което го превръща в абсолютен хегемон. Само Бьорн Борг има повече поредни победи на клей - 46, от 40-те на Мустер в един период от началото на 90-те години.
И днес класата му се оспорва, защото това определено не е най-талантливият тенисист в историята. Със сигурност шестте му седмици на върха в ранглистата са истински подвиг, при положение, че печели основно на клей. Но го прави със смазващо постоянство.
Достига общо 55 финала, от които излиза победител в 44. Това е по-добра успеваемост дори от тази на Тримата големи в момента (80 процента).
От тези 55 участия в мач за титла, само 14 не са на червено. Седем са загубите в тях, като само 7 от 44 титли не са на настилката, върху която е на практика непобедим.
Взима само една титла в Шлема - друг аргумент за противниците му. Както и обвиненията, че е допингиран, идващи от други играчи в тура. Никога не е доказано, като всички проби, които е давал, са отрицателни.
Отпада винаги в първия кръг на "Уимбълдън", не записва нито една победа там - уникално за световен №1. Всъщност, само четири пъти изобщо влиза в турнира, повечето пъти просто го пропуска. Един полуфинал в Париж и два в Мелбърн са другите му върхови постижения в Шлема. Няма друг финал освен този, който печели на "Ролан Гарос" през 1995-а.
Магията му на клей изведнъж се изпарява, щом отиде на Откритото първенство на Франция, въпреки че печели всичко преди да стигне до кулминацията на сезона на червено. С неговите показатели на тази настилка трябваше да има поне 5-6 титли на "Ролан Гарос".
Все вода в мелницата на критиците му. "Играч с един удар" и "тенисист за една настилка" са ударите, които получава от тях.
Но на Томас не му пука. През 1999-а се отказва на 31 години, заминава за Австралия и се занимава с винарна, която разгръща и прави успешен бизнес. След това се прибира в родината, а на 43 години през 2010 г. изненадващо обявява, че се връща в тениса. Няма нужда от пари, милионер е. Просто иска да покаже, че за неговия характер нищо не е невъзможно.
На 44 години, през октомври 2011-а, Мустер играе последния си мач в тениса (като номер 890 в ранглистата). Губи от Доминик Тийм и решава, че това е отличен момент да си тръгне окончателно - предава щафетата на следващия австрийски ас в играта. Тийм тогава е на 17 години, а днес е №3 в света.
Двамата работиха заедно само за две седмици в края на 2019-а, когато Тийм потърси Мустер за мястото на треньор в щаба му, овакантено от Гюнтер Бресник. Двамата се разделиха почти веднага, като очевидно "това не бе експеримент, който може да успее", както се изрази някогашният №1 в тениса. Не стана ясно повече, но бащата на Доминик призна:
"За мен един треньор трябва да разбира от какво им нужда играчът, а не да го превръща в копие на себе си."
Самият Томас очевидно не е много загрижен - има успешен бизнес, ожени се за втори път, има три деца от двете си съпруги, като най-голямото - синът му Кристиан, чака първото внуче на хер Мустер.
"Нямам търпение да имам внуци, защото имам какво да им разказвам", смее се в интервю за австрийска телевизия.
И е прав - има истории за разказване.
Например как напук на съдбата, експертите и дори колегите му, стигна до №1 в света.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}