Футболът на Аталанта под ръководството на Джан Пиеро Гасперини е наслада за окото. "Бергамаските" са истинско страшилище за противниковите защити с резултатната си игра, а огромна роля за това има един футболист, който се наслаждава на най-добрите мигове от кариерата си на 32-годишна възраст.
Йосип Иличич.
С ръст на баскетболен плеймейкър (190 сантиметра), техниката и въображението на бразилец и самочувствието на един от най-добрите играчи в първенство, в което вилнеят страшилища като Кристиано Роналдо и Чиро Имобиле. Нестандартният словенец трябваше да изиграе основна роля в това Аталанта да се бори до последно за титлата в Италия, както и да мечтае за нещо голямо в Шампионската лига, където отпадна от бъдещия финалист Пари Сен Жермен.
Това обаче не се случи.
Иличич е изключителен футболист, но в чисто човешки план има своите проблеми като всеки един от нас. Всъщност проблемите му са далеч по-сериозни от всекидневните дребнотемия, които карат хората да мрънкат за щяло и нещяло. Най-добрият футболист на Словения за 2019 година е преследван от депресия дълго време, а в един момент дори е диагностициран с биполярно разстройство.
Роден е в босненския град Приедор, а детството му е далеч от прекрасно. Расте в разпадащата се Югославия, в град, в който сърби и босненци ежедневено си оспорват контрола над града, престрелките са нещо нормално, а всяка сутрин камиони извозват труповете на загиналите. Баща му се оказва в такъв камион, след като е убит когато Йосип е само на седем месеца. Майка му Ана взима решението да спаси семейството си - Йосип и брат му Игор и се мести в Словения, където всичко е много по-спокойно.
"Беше много малък, надявам се, че не си спомня нищо. Но често имаше кошмари за войната. Питаше за баща си постоянно. Понякога плачеше без причина. Бяхме бежанци в друга държава и посещения при психолог не бяха на дневен ред. Но сега разбирам, че момчето ми е имало големи проблеми в детството и юношеството си", разказва майка му в интервю за словенски вестник.
Не е изключено и точно в тези години, в които момчетата стават мъже и се формират като личности, да се крие и причината за последвалите проблеми на сегашната звезда. Йосип често драматизира и гледа скептично, дори черногледо на нещата от живота.
На 21 е изправен пред първата си сериозна ситуация от професионално естество. Остава без отбор, апатията го обзема тотално и наистина е готов да обърне гръб на футбола.
"Беше един от най-тежките моменти в живота ми. Имаше интерес към мен от Молдова, но агентите ме заблудиха и останах без отбор. В един момент дори си мислех да започна работа като общ работник, защото понякога имаше дни, в които не слагах нищо в устата си", казва години по-късно самият той.
Излиза от онази ситуация и подписва с Марибор, но меланхолията не го изоставя. След само пет мача за отбора преминава в Италия - известните с убийствения си нюх скаути на Палермо виждат заложбите на Йосип и той се озовава при южняците. Играе с Единсон Кавани и Хавиер Пасторе. Три години по-късно стига до Фиорентина, но честата смяна на настроенията и безразличието го преследват и на Ботуша.
Един ден е изпълнен с радост, докато на следващия просто не може да се говори с него. Съпругата му Тина разказва, че доброто отношение на Иличич преминава рязко в истерия, а след това и в депресия...
"Не ядеше и не пиеше нищо с дни. Не забелязваше нито мен, нито децата. В подобни дни беше наистина страшно. Дори овореше за самоубийство", казва тя.
Диагнозата "биполярно разстройство" му е поставена от известния психотерапевт Пиетро Маранджело. Изразява се в различни фази - депресия, мания (хиперактивност) и ремисия (когато всичко е нормално). За феновете на Фиорентина и до днес той си остава "нестабилен". Съотборник, пожелал анонимност, определя словенската звезда като "дърво" - много голям, но лесно раним.
Биполярното разстройство възниква заради нарушение на химическите процеси в мозъка, но външни обстоятелства също могат да го провокират и дори да задълбочат заболяването. Предписват се медикаменти, но дори и те не могат да излекуват заболяването напълно.
През 2018 година Йосип преживява изклчително тежко смъртта на Давиде Астори, а след това и самият той е близо до фатален изход заради възпаление на лимфните възли. Иличич и покойният капитан на Фиорентина са много близки и поддържат връзка дори и след преминаването му в Аталанта.
"Не можах да спя с дни. Не спирах да си мисля за случилото се с Давиде", казва той.
По време светонвото първенство в Русия Иличич си почива у дома в Бергамо, когато усеща остра болка във врата. Диагнозата е възпаление на лимфните възли, а след това се и появяват усложнения - към зъбите и челюстта. Футболистът е хоспитализиран, за да бъде избегнато разпространение по цялото тяло, което би довело до кома и смърт.
Ежедневните посещения на близките и съотборниците поддържат високия дух на Йосип. Своевременната реакция на лекарите го спасява, но когато остане сам, депресивната фаза отново се появява.
"Беше ме страх да заспя. Не успявах да се отърся от смъртта на Астори. Страхувах се, че същото ще се случи и с мен. Какво ще стане, ако и аз не се събудя? Имах една-единствена мисъл - да съм жив и да бъда със семейството си. В един момент просто ми бе достатъчно да мога да ходя и да живея нормално. Дори не си мислех за връщане на терена", връща се към онова лято словенецът, който прекарва два месеца в болницата със сериозни антибиотици.
Важна роля изиграва и Тина, любовта на живота му. Двамата се запознават в дните, в които Иличич играе за Интерблок, а тя е лекоатлетка и тренира на същия стадион. Четири месеца след първата си среща през 2009 заживяват заедно, а тя слага край на кариерата си, за да го следва навсякъде - Марибор, Палермо, Флоренция, Бергамо... През 2016 се женят, година по-късно се ражда първта им дъщеря, а още една годин след това и втората.
Сърцето, което Иличич показва с ръцете си след всеки гол, е посветвено именно на Тина. Която се грижи за него през 2018 година и всеки ден е в болницата.
Всичко отминава, а през октомври същата година той отново е на терена и бележи за Аталанта.
"Борихме се заедно и победхме заедно. Йосип е перфектният баща и съпруг. Никога не бих го оставила", казва тя.
През 2018 година Интер го иска, но възпалението на лимфните възли осуетява трансфера. И се оказва, че е за добро. В лицето на Джан Пиеро Гасперини словенецът открива идеален треньор и приятел, който го превръща в един от най-добрите в Италия.
"Иличич за нас е като Дибала за Ювентус", кава Гасперини, а ако изгледате един мач на Аталанта ще разберете, че той в никакъв случай не преувеличава. Треньорското доверие в комбинация с подкрепата на фенове и съотборници успокоява депресивните пристъпи на словенската звезда.
Последният пристъп на депресия идва с началото на пандемията от COVID-19. Бергамо е епицентър на заболяването, а ситуацията връща Иличич повече от четвърт век назад - към дните в Босна. Подобна ситуация е трудна дори за обикновен човек, пък камо ли за някой с историята на Йосип.
Пак се озовава в епицентъра на смъртта. Пак има сирени и камиони, които извозват труповете. Пак е на прага на отказването. Страхът е натежал в краката му и почти не мисли за футбол, а когато мачовете се подновяват, той е бледа сянка на истинските си способности. Отслабва с пет килограма.
Медиите в Италия наливат масло в огъня с твърдения, че слабата му форма се дължи на изневяра на жена му. Той просто иска да предпази семейството си и по никакъв начин не е виновен за заболяването и възвърналите се пристъпи.
Драмата е пълна, фалшивите новини заливат семейство Иличич, които опровергаха твърденията на жълтите медии. Но едно нещо остава все така истински и сериозно - депресивните състояния.
Последната информация за Йосип гласеше, че се намира в Словения и посещава редовно психоетрапевт. Ужасът на пандемията, комбиниран със спомените за тежкото детство, отново карат Иличич да се чувства ужасно
Но сякаш всичко лека-полека се нормализира - той е възстановил изгубените килограми и се включва постепенно в тренировките на Аталанта.
Феновете го чакаха на клубната база с плакат с ясно послание - "Не се предавай, Йосип. Бергамо е с теб!".
Само времето ще покаже дали отново ще видим добре познатият Йосип Иличич.
Подкрепата в най-важната му битка, която не е футболна, е налице.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}